Жаклин Михайлов/Тема спорт
Ако Борислав Михайлов е целял да се върне триумфално на обществената сцена, целта му вече е постигната. Дори надмината в пъти. Боби успя да погнуси всичко, което ходи на два и четири крака. Дори вечните му куратори от УЕФА се почувстваха леко притеснени от неговия гениален ход. Някак сега, когато имиджът на организацията се вдигна до незапомнени висоти с искрената подкрепа на феновете, не вървеше техен изявен функционер да премине към подобни действия, които най-малкото представят УЕФА като организация от севернокорейски тип.
Боби се завърна и започна турът за овации от всички посоки. И заваляха въпроси, на които няма да се дадат отговори. Михайлов подхвърли в петминутния си монолог нещо от сорта, че щял да работи по-интензивно с медиите, но го познавам достатъчно добре, за да не приема това насериозно. Боби е последният човек, който ще тръгне по медиите само защото не би си развалил за нищо на света рахатлъка. По това си прилича с един друг велможа, който между впрочем е главно действащо лице в сюжета на сегашния водевил. Единственият смисъл на случилото се преди десетина дни в Бояна е еманципацията от предишната власт.
Силно бие на очи фактът, че президента на БФС потърси реванш само 3 седмици след парламентарния вот. А този вот явно е прочетен като край на една ера. И след като е дошъл краят на тази ера, няма нищо по-естествено от това да настъпи време за реванш. Приказката „ние няма да работим с това ръководство на БФС“ вече е изпразнена от съдържание, защото се предполага, че което и да е следващо правителство ще работи охотно с която и да е власт в Бояна. А защо при това положение тази власт да не е с познатия до болка президент Борислав Михайлов. Това, общо взето, е елементарната линия на разсъждения, довели до прекратяването на мимикрията.
Думата мимикрия е много подходяща за този случай. Под сурдинка се говореше усилено, че Михаил Касабов е само параван, зад който се прикрива натиреният от държавното и партийно ръководство Борислав Михайлов. И че всичките брожения и разправии в Изпълкома са били една бутафория. И наистина хората са напълно прави да се възмущават до дъното на душата.
Онези от Изпълкома участваха с такава охота в театъра на абсурда, че масовият зрител въобще не усети заблудата. Например Емил Костадинов съвсем насериозно бе тръгнал да става следващ президент на БФС, и то с подкрепата на мастития Венци Стефанов. Фурнаджиев и Касабов непрекъснато отричаха амбиции за поста, но някак кандидатурите им стояха на дневен ред. Изобщо се създаваше една представа, че статуквото трескаво търси новия Борислав Михайлов в своите редици. Трябва да се признае, че единствено Данчо Лечков повтаряше като папагал, че нищо не се е променило и Борислав Михайлов си е все така законният президент на БФС. Но гласа му не се чуваше особено силно от Сливен. А и
вече никой не взема Лечков насериозно.
Тук възниква основният въпрос – помогна ли пандемията на мимикрията. И отговорът е утвърдителен. Пандемията дойде дюшеш на Михайлов и ко, защото ако не се бе случила, отдавна щеше да е минал конгресът на БФС и щеше да има нов президент. Дали той щеше да е с мандат до зимата на 2022 година, или с пълни четири сезона, също е любопитна тема, но сега няма да я обсъждам. Така или иначе, ако се беше провел конгрес, Боби нямаше да участва в него, защото го бе страх от предишното еднолично държавно ръководство. Никога нямаше да набере кураж да извърши сегашната си героична постъпка. Най-ироничното е, че ситуацията от 14 октомври 2019 година може да се произведе отново и пак отново новият, стар министър-председател да каже пред журналистите, че държавата няма да работи с това ръководство на БФС. Буквално мечтая за този римейк и да чуя как бизнесмените от Изпълкома един през друг се надпреварват да твърдят, че няма никаква държавна намеса във футбола. А качулките през това време да нахлуват в офисите в Бояна!
Но това е една напълно възможна бъдеща ситуация, а винаги е по-важно настоящето. А то е следното: в момента по българските закони Борислав Михайлов не е президент на БФС защото на тази длъжност е вписан Михаил Касабов. И няма начин да бъде отписан, защото законите не се пишат за прецеденти, а за абсолютна справедливост.
Както един народен представител не може да оттегли оставката си при никакви обстоятелства, така и президента на БФС би трябвало да не може да го стори. Практически постъпката на Михайлов доказва, че БФС не отговоря на законната форма, под която съществува. И доказва, че БФС е нещо като ООД с едноличен собственик. Така е разсъждавал Боби, когато е взел решение да се върне. Фирмата си е 100 процента негова и той си я притежава. Собственикът на ООД никога не подава оставка. И това е самата истина. Ако са верни слуховете, че президентът си е определил заплата, това ще означава, че БФС отдавна не е обществена организация. Тя си е чиста търговска фирма. И може би това трябва да бъде следващата стъпка – БФС да се превърне официално в някакво търговско дружество. Другото е една обикновена лъжа.
В момента Борислав Михайлов е Господин Никой и не може да спре провеждането на конгреса на БФС през юни. Може да го осуети Мишо Касабов, който си остава законният президент на БФС. Но той ще подпише всичко, което Михайлов му каже. И може би затова Боби се чувства като завърнал се на трона. Но то си е било така и досега. Назначението на Ясен Петров по семейна пловдивска линия беше много силна индикация в тази посока.
Последният въпрос, на който обществото очаква да чуе отговор, е какво ще се случи на редовния конгрес следващата зима. Извънреден почти на 100 процента няма да бъде проведен сега. Ами при залог едно към едно без никаква печалба залагам, че Михайлов ще следи много внимателно парламентарните избори и ще стиска палци само за една партия, но не за нейната победа, а за нейния окончателен срив.
И ако нещата се развият спрямо неговите желания при добрите му отношения с една друга партия, която дълги години се водеше балансьор, ще бъде повече от спокоен за новия си мандат на президент на БФС от 2022 до 2026 година. Разните там Бербатовци не могат да го мръднат с черешово топче. И тук следва най-комичната част, която дори и Комеди сентрал не може да възпроизведе.
350 клуба изказали подкрепа за Михайлов да довърши мандата си. Ами кога са събирани тези подписи или са дошли по мейл? Второто защо ли не го вярвам! Тези 350 подписа, които правят около 65 процента от гласоподавателите на бъдещия конгрес на БФС циментират Боби като нов Ким Ир Сен на престола на българския футбол. И какво очакват наивниците да се случи. Не стана ли ясно, че българския футбол е обречен. И Димитър Бербатов ще бъде поредният, който ще подвие опашка. Досущ както е направил неговият ортак на последния Изпълком. Вдигнал пръв ръката при гласуването – това е България, другото са празни пожелания. Както казваше един мой любим покоен приятел от Велинград – най обичам да си приказваме за неща, които никога няма да станат. Пачо, какъв пророк си бил приятелю!