2018-10-04 14:02:00
Треньорът на ЦСКА Нестор Йевтич разказа пред Диема за първите си стъпки във футбола.
– Как решихте да се занимавате с футбол, кога решихте, че ще бъдете треньор по футбол, явно в много ранна възраст?
– Не съм планирал още от малък да стана треньор. Просто наистина обичах футбола, докато растях. Това не е нещо специално – милиони го обичат. Исках да бъда част от този голям цирк, обичах го – докато растях и ходех на училище, буквално живеех за всяка сряда, когато гледах Шампионската лига и за съботите и неделите, когато бе ред на Висшата лига. Исках да бъда част от това, но не бях достатъчно добър, за да играя. Бях или всъщност съм истински щастливец, че идвам от семейство, където никога не съм имал екзистенциални проблеми, ако ме разбирате. Винаги съм имал къде да живея и така нататък. Имах възможност да преследвам мечтите си, така ще го кажа. Никога не съм се сблъсквал с тежките реалности на живота. Не трябваше да работя от малък, за да си изкарвам прехраната, това имам предвид… Правех това, което обичам и година след година се доближавах до тази треньорска кариера, която имам сега.
– За да сте успешен на толкова ранна треньорска възраст, явно сте различен – дори и само към името да погледнем, е различно – чувствате ли се различен като треньор?
– Може би съм по-различен тук, защото не съм българин. Идвам от различна култура и от различен начин, по който съм възпитаван за разбиранията ми във футбола… Прекарах по-голямата част от кариерата ми в Германия, така че определено е различно в известна степен, но ако работех, не знам, например във втора дивизия на Германия, мнозина щяха да кажат, че съм един типичен треньор, повечето от момчетата там са млади и страстни към работата си като мен. Има дори по-млади от мен треньори, които работят в Бундеслигата, така че там не е странно, изобщо дори.
– Да, но вие сте на 35, шампион сте на Словакия, а тук сте начело на отбор, който е на първото място в България. Добра кариера досега за 35-годишен…
– Да, но ако искаш да си треньор на ЦСКА – а ЦСКА има внушителна фенска маса тук в България трябва да си подготвен. Това е клубът с най-големите традиции в историята – със сигурност трябва да си направил нещо, за да дойдеш на подобно място. Не идваш случайно тук – а ако искаш да отидеш някъде на още по-голямо място от ЦСКА, тук трябва да направиш нещо специално. Така работи футболът, така че ако не бях шампион в Словакия, не мисля, че господин Ганчев щеше да ми се обади през лятото. Така че така се случват нещата.
– Май не обичате много сравненията с Гуардиола прав ли съм, нещо общо между вас, освен прическата…?
– Не познавам треньор като Гуардиола. Както всеки обаче обичам да гледам големите мачове. Гледаш, опитваш се да откраднеш нещо тук-там. Но всякакви сравнения са ненужни… Вие мислите ли, че сте новият Дейвид Летърман
– Не, може би един ден
– Един ден, може би, но сега сме двамата тук в София и сме далеч от това
– Разкажете ни за периода ви в Шалке, как станахте помощник-треньор там и това ли бе големият старт за вас, бяхте на 22-23, как се случи…
– Да, беше фантастично.
– Как се случи?
– Както всичко във футбола. Качество и малко късмет. Също както дойдох тук или както съм бил и на другите места, където ме е отвела работата ми. Бях достатъчно добър, за да свърша тази работа тогава, но серия от щастливи събития и обстоятелства. Хората, които срещнах, срещите, на които бях, там бяха и други важни хора. Те бяха впечатлени от мен и ми дадоха шанс. Да останеш там обаче ти трябва класа, защото по онова време в Германия бе различно и странно. Защото това време бе преди времето на Нагелсман и Тедеску и останалите млади треньори – беше по-различна генерация и беше много странно, че един 23-годишен може да бъде помощник-треньор в Шалке. Но бе фантастично време за мен – даде ми начален тласък на кариерата. Беше много интересно време – имахме невероятни играчи и като цяло бяхме успешни, въпреки че не спечелихме Буднеслигата, за жалост. Но бяха наистина превъзходни две години от живота ми. Шалке винаги ще има специално място в сърцето ми.