2012-12-27 12:50:00
В клуба трябва да се надяват 2013 г. да бъде по-успешна от отминаващата
2012 г. вече е към края си. През нея се случиха куп неща в Левски, които хубави, кои лоши. Вече е време за равносметки, да теглим чертата и да си припомним знаменитите събития, които сполетяха „Герена” в уж последната година преди края на света. Но той така и не настъпи, не настъпи и в Левски. Даже за „сините” има и лъч светлина. Казва се „Газпром”, но за руския газов гигант ще стане дума по-надолу.
Левски посрещна годината с нов шеф, който дойде с големи очаквания – Иво Тонев. На всички беше ясно, че той няма как да направи „сините” шампиони веднага, заради голямото изоставяне през есента от Лудогорец и ЦСКА. Но още с първите си стъпки на „Герена” Иво Тонев показа твърд замах, закривайки поста спортно-технически директор. Наред с това шефът на тотото внесе още по-добра организация и в момента Левски е един от малкото клубове у нас, в които всеки си знае работата и не се бърка в задълженията на другите. Но за феновете по-важна бе селекцията, защото все пак футболистите играят на терена. На „Георги Аспарухов” акостираха няколко играчи, като и до ден днешен двама от тях са неизменна част от титулярния състав. Нуно Пинто и Кристовао Рамос се превърнаха в истински находки за Левски. Особено вторият, който показа всички необходими качества да защитава цветовете на отбора. Юношата на Порто дойде без пари от Анортозис и бившият му треньор на острова на Афродита Станимир Стоилов-Мъри го засипа с похвали. И имаше защо. През пролетта Рамос дори донесе победата на Левски във вечното дерби над ЦСКА с 1:0 и завинаги влезе в сърцата на Сектор „Б”. С този успех „сините” донякъде си реабилитираха сезона, а освен това пратиха титлата в Разград, вместо на „Българска армия”. Разбира се, имаше и недоразумения в селекцията като Сюлейман Диамутен, например, а изявен голаджия като Сьорд Арс бе пуснат да си тръгне, по-посока Китай, където после се скъсваше да вкарва. Беше назначен и нов треньор – Николай Костов, но той влезе в конфликт с опитните футболисти, начело с Христо Йовов и само след няколко месеца работа напусна поста си.
Така дойде 1 март, когато всички вече виждаха Левски като ходещи долари. Клубът подписа тригодишен договор за спонсорство с руската банка „ВТБ Капитал”. Впоследствие се оказа, че на „Герена” няма да завалят купища пари, а ще има нормална сума, която да покрива първите нужди на Левски. Но всеки който обича „сините” няма право да се оплаква, защото без тази сума вероятно „сините” в момента щяха да се чудят как да плащат, заради резила в Европа, откъдето идват основните приходи на родните клубове. Дойде краят на сезона и Левски финишира на 3-то място, с два точки повече от 4-ия Черноморец, което му осигури участие в Лига Европа.
През лятото обаче беше повторена грешката, която се случва през всеки трансферен прозорец. Бяха привлечени куп футболисти, повечето недоказани чужденци. Илиан Илиев бе уговорен още през пролетта да застане начело на отбора, но започна официално работа едва през юни. Треньорът обаче следеше отблизо какво се случва в Левски, участва и дейно в селекцията. „Синия” екип облякоха футболисти като Опоку и Марсиньо, който вече е пътник. Първият пък отдавна си замина. Дойдоха още Роман Прохазка и Роймен Ели, а Станислав Ангелов се завърна, за да сложи капитанската лента. Тихомълком пристигна и Базил Де Карвальо, който се оказа голямата находка на Левски и със своите 13 гола през есента в момента е водач в ранглистата на голмайсторите в „А” група. Пристигна и Жоао Силва, който първоначално беше сложен в графата „ментета”, но в края на есента показа, че хич не е футболист за изхвърляне. В по-късен етап дойдоха и Димитър Везалов и Илиян Йорданов, но за тяхна радост пристигнаха след Лига Европа. Там Левски претърпя поредния звучен еврошамар. На пътя на „сините” се изправи ФК Сараево. „Сините” спечелиха първия мач в София едва-едва с 1:0, но на реванша в Босна и Херцеговина бяха направени на пух и прах за 1:3. Последва победен рейд в „А”, благодарение на който в момента Левски е на точка зад лидера Лудогорец. Но на терена последваха още разочарования. Загуби в най-важните мачове за есента – 0:1 от ЦСКА и 1:2 от Лудогорец. В дербитата „сините” не показаха никаква агресия, хаоса беше завладял футболистите. И тук дойде въпросът Илиан Илиев става ли за треньор във възловите двубои? Има три и три загуби. Окончателен отговор ще получим през пролетта. Защото в последните си няколко мача Левски заприлича на Левски, започна да вкарва гол след гол и да показва хубава игра. Но съперниците не бяха от кой знае каква класа.
Малко след пораженията от ЦСКА и Лудогорец пристигнаха не добри, не отлични, а страхотни вести за Левски извън терена. Иво Тонев разкри, че „Георги Аспарухов” ще бъде основно ремонтиран и ще заприлича на европейски стадион. Работата вече започна, утре ще бъде показан проектът, а „сините” фенове преживяха трогателно сбогуване с дома си при победата с 4:0 над Черно море за Купата на България. Малко след новината за нов стадион дойде още една радостна вест. Руският газов гигант „Газпром” се съгласи да стане основен спонсор на клуба. От ЦСКА не изневериха на стила си, започнаха да скачат, че правителството е насочило руснаците към „Георги Аспарухов”, а не към „Българска армия”. Но Иво Тонев запази хладнокръвие и в нито един момент не прескочи границата на джентълменството. Шефът на „сините” се съсредоточи върху преговорите с „Газпром”, които продължават да текат и в момента. Но лошото е, че още нищо не е договорено и всички, които милеят за „синята” идея не трябва д бързат да се радват, докато няма подписан договор. Защото ако нещата пропаднат, ще заболи много. Ако бъде подписан договор с „Газпром”, това ще е догодина. Така че в Левски трябва да се надяват 2013 г. да бъде по-успешна от отминаващата. А това ще стане с логото „Газпром” на „сините” фланелки.
Веселин Коларов/Спортлайн
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––