Bgfootball.com
Началото на подобни текстове винаги е най-трудно. Думите идват сами след това. Особено, когато искаш да кажеш нещо за най-великия.
… И ако Исус е грешал, защо да не мога и аз?
Това ни попита Дон Диего приживе, без да очаква отговора на този риторичен въпрос. Защото просто няма кой да го съди. Той беше Марадона. Точка.
Славате ме запозна с „бялата жена“
с мистериозен вкус и забранена наслада
пристрастявайки ме към постоянна употреба
Отне ми целия живот
Но и това е мач
който ще спечеля някой ден
Да, ти също грешеше, Диего. Макар и да го превеше бляскаво. С финес, след който никой не можеше да ти държи сметка.
Вероятно най-трудният въпрос за всеки футболен фен е: Защо обичаше Марадона? Отговорите щяха да са различни, но повечето банални. Истината е, че макар и футболист от друго измерение, легендата му е плод на съвсем друго.
Може би това, което повечето премълчават е простичко: Всички искахме да бъдем това, което виждахме от Дон Диего. Магията, славата, футболното майсторство, страхотната кола, вниманието на жените, отварянето с лекота на всяка врата. Тогава обаче, преди над 30 години, за щастие нямаше социални мрежи, изкривени до безобразие норми на поведение и т.н. И благодарение на тези липси Марадона стана най-великия.
Уверени в това са милиони, които всяка седмица могат да гледат Меси и Роналдо, но не са виждали Диего в пряко предаване. И въпреки това той е на върха им. В това е голямата магия.
Не тъжете за Марадона. Той сам избра пътя си и за съжаление нямаше да е Марадона, ако беше избрал друг начин. Обичаме да повтаряме как трябва да живеем за момента, но истината е, че на (почти) никого не му стиска. Е, той го можеше. Още една причина да му се поклоним.
Последните десет години почти бяхме забравили, че е най-великият жив футболист в историята на света. Но никой няма право да ни съди за това. Марадона сам избра пътя си. Обиколи (още веднъж) света. Запозна се с нови изкушения, а при всяка новина за него, придружена от актуална снимка, го виждахме различен. Като вид, тегло, поглед. Но за съжаление никога по-добър от предишния.
Носейки кръста на плещите си
да бъда най-добрия
и това, че не се продавах
а заставах срещу властта
Марадона не просто беше Магьосника на терена. Той беше и един от най-големите политици за времето си. Да, точно така. С явното си заставане на страната на прогресивна Латинска Америка, определяйки се като вечен приятел с титани в политиката като Фидел Кастро, Уго Чавес и Ево Моралес. И нали знаете онова за „кармата“. И те, както и той бяха посочени с пръст, но историята ги оправда напълно. Това е съдбата на великите.
Той винаги е знаел, че е най-добрият. Както и че няма вина за това, че никога няма да бъде задминат. И го направи с простичката рецепта – да е себе си. Живеем в свят, в който това вече не е добродетел. Но Марадона не беше от този свят.
Той беше човек, който с поведението си, извън тежките пороци разбира се, ни учеше да бъдем хора. И преди да попаднем в капана на баналността, ето зато това е така. Вижте кадрите от песента по-горе и особено момента, в който иска дъщеря му да дойде на сцената. Момент на човешка реакция, която може да трогне всеки.
Не плачете за Марадона! Той беше за малко тук. Само за 60 години и изпълни успешно мисията си. Благодарете се, че го имаше и бяхте негови съвременници!