Вратарят Николай Михайлов говори пред Дарик радио за подготовката на Левски. В момента стражът няма договор със сините. Той разкри какви са целите пред тима и че скоро се очакват положителни новини за клуба.
– Ники, как върви подготовката? Как се чувстваш?
– Имах ангажимент с националния отбор преди месец, който беше около 14 дни целият лагер – с трите мача и пътуванията. Така че имах по-дълга почивка от останалите. В момента работя както индивидуално, така и на Герена с отбора и треньора на вратарите. Чувствам се все по-добре и до десетина дни, до първия официален мач ще бъда в добра кондиция, за да бъда готов за началото на първенството и да помогна на любимия клуб.
– За поредна година се налага да се помага на любимия клуб, смяташ ли, че ще можеш да бъдеш във форма за началото на сезона?
– Да, със сигурност. Аз тренирах и по време на паузата. Сега се готвя здраво и кондиционно. Със сигурност ще бъда добре. Както знаете, имам и уговорка с треньора, така че всичко върви по план за момента. Работим за това. Цялото това нещо се прави в името на Левски и всичко да бъде наред. Нещата да се развиват в положителен план.
– Казахте си някоя и друга приказка със собственика Наско Сираков през медиите. Успяхте ли да се видите лично и да изгладите нещата, ако може така да се каже?
– Да, винаги съм казвал, че г-н Сираков го познавам от почти целия ми съзнателен живот. Имаше някои медийни коментари и сега като върна времето назад, мисля, че не беше най-правилното нещо. Нормално е в края на сезона след толкова много негативни емоции и тежък сезон и след всичко, което виждам и нашите фенове направиха за клуба, просто бях много
афектиран. Може и аз да съм си изпуснал нервите. В крайна сметка се видяхме, говорихме и си стиснахме ръцете. Както много пъти сме го коментирали – Левски е над всичко. Важно е клубът да бъде добре и стабилизиран. Най-важното е да бъде спасен, защото знаете каква е моментната ситуация. На този етап е това. Нищо повече, нищо по-малко. Разговорът си остава между нас. Ние сме големи мъже и продължаваме да работим в името на Левски.
– Групата на Левски е много малка, като изключвам някои от по-младите юноши, родени 2004 и 2005 година. Поне колективът добър ли е в момента, с оглед на това, че има само един чужденец – Билал Бари?
– Колективът със сигурност е добър. Както съм го коментирал преди, това беше една от главните мои цели, когато се прибрах в Левски преди три години. Да подобря обстановката в съблекалнята, защото помните, че заварих около 17 чужденци и се говореха пет различни езика в съблекалнята и българите бяха една малка групичка, свита в ъгъла, което за мен не беше допустимо в такъв велик клуб, на който гръбнакът трябва да бъде винаги от българи и хора, които знаят какво означава Левски. В момента, както казахте, освен Бари всички други знаят какво означава клубът. В съблекалнята има сплотеност и добро настроение въпреки тежката ситуация, за да може да се води нормален тренировъчен процес и да се изпълняват указанията, в случая на новите стари треньори. Познаваме Живко Миланов и щаба му. Всички, които сме в отбора, даваме мило и драго за клуба, за да успеем да го стабилизираме. Вече какво ще стане след седмица, две, три или четири – ръководството може да го каже. Лично като капитан на отбора мога да заявя, че при разговора ми с г-н Сираков той ме увери, че в много кратки срокове ще има положителни новини от така чакания генерален спонсор. Ще има стабилизиране на клуба и ще се вземат някои играчи, които треньорът Живко Миланов иска, за да изглеждаме добре за новия сезон. Няма какво да си кривим душите, ще бъде тежко, но в крайна сметка Левски е над всичко. Виждате какво правят нашите фенове във всеки един мач, дори в приятелските срещи. Останах без думи. Коментирал съм с Боби и Ради (б.а. – Цоневи) и с всички останали. Това е нещо невероятно и показват, че Левски е огромно и свято нещо. Докато ги има тях, ще го има клуба.
– От думите ти разбирам, че договорът ти с Левски е формалност?
– Израснал съм на този стадион. С договор или без… Много точно го казахте, формалност е. Мога да играя в Левски и без контракт. Има президент и както казах, стиснали сме си ръцете. Знаем какво трябва да се направи. Той знае спортно-технически от какво има нужда. В тази сфера е специалист. Аз като професионалист също знам какво се иска. Няма нужда да се коментира и да се правят саги. Всеки знае какво трябва да направи, за да помогне с каквото може спрямо моментната ситуация в Левски. Така че договорът е най-малкият проблем.
– Италия стана европейски шампион, а следващия мач на България е именно срещу Скуадра адзура. Голямо предизвикателство. Стигат ли ти до там мислите, или е още далеч?
– Честно казано, в момента мисля само за Левски и как ще се стабилизира клубът. Какъв отбор ще направим за новия сезон и дай Боже да бъде боеспособен и да бъде по-добър от този, който беше през миналия сезон. Нормално селекцията закъснява и никой не иска да прави грешката да се взимат 7-8 играчи, както се казва, от кол и въже, и после да се удряме в стената. За мен ще бъде чест. Два пъти съм играл срещу Италия, единия път срещу любимия ми вратар Джанлуиджи Буфон, който вече не е част от националния отбор, но сега е друг феноменален страж – Джанлуиджи Донарума, срещу когото бих искал да играя. Има време до тогава, но както има, така и няма – около месец и половина. Но нека първо започне първенството и най-вече да бъдем здрави, както ние, така и всички мои колеги от националния отбор. Всички правят добри подготовки и повечето футболисти са здрави. Мисля, че с подкрепата на феновете ще бъде невероятна емоция да излезеш срещу европейския шампион, да се забавляваш и дай Боже да отмъкнеш нещо. Защо пък не?