Нищо ново

2011-03-07 15:27:00

Ниското ниво на българския шампионат и досадно скучните мачове, които просто изпълняват неговата програма не са новина. Разбира се, надеждата за нещо по-различно и по качествено не умира, но от сезон на сезон нещата отиват на все по-зле и сякаш няма сила, а очевидно липсват и възможности този неудържим ход надолу да бъде поне забавен. Безусловно, тази тенденция намери естественото си продължение и в първите след дългия зимен сън мачове. И ако не беше вечното дерби, никой друг освен статистиците нямаше да си спомни за тях. То поне донесе някакъв лъч светлина, че една от двете най-стойностни футболни величини е на път да излезе от дългогодишния миманс, в който сама упорито се набута. ЦСКА започна сезона впечатляващо добре, повече в тактически отколкото в игрови аспект, но при мижавата конкуренция и общото ниво на тимовете това е напълно достатъчно за успехи. За първи път „титаничното" ръководство на армейците направи разумен ход и вече бере плодовете от него. Иде реч за Милен Радуканов. Интелигентен мъж, стъпил здраво на земята и добре даващ си сметка за наличния, далеч не качествен, ресурс треньорът на червените заложи на тактика, включваща прагматизъм и добро разузнаване. Именно така ЦСКА удари на „Герена" летящия в облаците Левски и показа, че в дербито фаворит няма. Продължението срещу Черноморец също бе впечатляващо и освен точките сега армейците обират дивиденти и от нараснало самочувствие, изгубено някъде в безкрайните лутания на андовци и гьорета.

 

Сините получиха заслужен шамар за своята надменност и недооценка на историческите особености на дербито. Дано някой си даде сметка за негативното въздействие на нереалистичните свръхочаквания за разгром с космически резултат, които от една страна доведоха до излишно високо самочувствие, а от друга натовариха играчите с непосилното бреме на безусловен фаворит. Опитът да се излезе от психологическата дупка срещу Локомотив  излезе сполучлив, но най-вече с оглед резултата, защото играта на Левски изобщо не кореспондира с далеч по-сериозните възможности на отбора.

 

За съжаление, онези от които се очакваше да направят първенството, ако не качествено, поне интересно изглеждат по-зле от есента. Локо Сф е друг отбор без Генков и Асамоа. Няма идеи, няма динамика и задължителните домакински победи срещу  посредствени съперници изглежда отново няма да стигнат за път към Европа. Там където очевидно Славия не иска да бъде, защото провали у дома, като този срещу Миньор, просто затвърждават убеждението, че белите играят когато искат и срещу когото се навият, а така не става. Жалко за енергията и усилията на Емил Велев, компрометирани така безстрастно от неговите артисти.

При Черноморец поне нещата изглеждат ясни. Проектът "Милиони за светло бъдеще" приключи и сега се задава нов, по-реален, но и далеч по-малко амбициозен, нещо като „Малко, но от сърце". Вече няма мегапроекти за бургаски „Стамфорд бридж", няма обещания за европейско бъдеще, няма и безплатни билети. Свърши се и публиката, която забрави за мечтите, от мига в който разбра, че те се заплащат с няколко лева на месец.

При Локомотив Пд поне публика дал бог. И пари и отбор. И точно тук трябва да се търси надеждата за някакво по-интересно и завързано развитие на първенството, защото точно смърфовете могат да го направят.

За някои от другите не си струва да се говори. И за клетия Видима и за бедния Пирин и за юношите на Сливен. Виж, Берое е друга работа и все си мисля, че тъкмо Илиян Илиев може да разбърка картите така, че на някои свят да им се завие.

Иначе на този фон най-ясното нещо, което се очертава е нова титла на Литекс. Стабилността на клуба плюс заспалата конкуренция и най-вече добрата преднина са гаранция за спокоен сезон. Ако разбира се, ловчнлии не изненадат сами себе си. Не че не се е случвало.                                                  
                   

Вашият коментар