2011-02-02 10:35:00
В Сливен имаше проблеми с парите, но къде ли няма, пита Петър Стоянов,
който се надява да подпише с "червените" след лагера в Турция
Халфът Петър Стоянов вече две седмици е на проби в ЦСКА. Явно той е впечатлил старши треньора Милен Радуканов, който ще го вземе и за лагера в Анталия. Полузащитникът почти сигурно ще подпише договор с червените.
"Тема Спорт" потърси Петър Стоянов за интервю.
– Петре, заминаваш с ЦСКА и за (Втория лагер в Анталия, това добро предзнаменование ли е, че можеш да останеш в отбора u да подпишеш договор?
– Всичко си зависи от мен. На този етап най-важното е да покажа на какво съм способен u да се раздавам на максимума от Възможностите си както по Време на тренировките, така и на контролите. А за това дали иде остана, треньорите ще преценят. Вече 15 дни съм с ЦСКА и мисля, че щом заминавам и за втория лагер, може и да остана. Това ще е голяма крачка в кариерата ми. Добър знак е, че тръгвам и за Турция.
– Говори ли вече с Милен Радуканов и разбра ли какво е мнението му за теб?
– По принцип конкретно за това дали е доволен от мен, не сме разговаряли. Но мисля, че след мача със Спортист В едно интервю каза, че се представям добре u тренирам добре. Това ме навежда на мисълта, че е доволен от мен.
– Как реагира, като разбра, че идваш в ЦСКА, и кой ти каза?
Останах като гръмнат, бях много изненадан. Една Вечер, както си седях у нас, ми звънна телефонът. Търсеше ме г-н Лечков. Той ми каза: "Момче, честито, заминаваш в ЦСКА". Почти не съм спал от Вълнение. Сутринта си оправих багажа, моят приятел Костадин Стоянов ме чакаше npeg нас u ме доведе в ЦСКА. Абсолютно нищо не съм очаквал, не съм си и представял, че мога да oтиga в ЦСКА, но хубаво е, че се случи. Сега всичко зависи от мен.
– На кой пост се чувстваш най-добре, след като в контролата с Чавдар Етрополе започна като централен защитник, а после игра u като вътрешен халф?
– Най-добре се чувствам като вътрешен халф. е Сливен обаче имам няколко мача и като централен защитник, защото понякога нямаше кой да играе на този пост заради контузии или наказания.
– Би ли разказал нещо повече за себе си?
– С футбол започнах да се занимавам от първи клас. Родом съм от Сливен. Минах през всички юношески формации на клуба. От 17-годишен съм в мъжкия отбор, с който играх първо във В група, после в Б u накрая В А група.
– Каква според теб е рецептата на Драголюб Симонович, който направи чудеса с вас в Сливен?
– Истината е, че при нас нямаше футболист, който да е над отбора. Всичко беше подчинено на колектива и задружността. В Сливен не беше както в останалите отбори – Всеки да дърпа нанякъде. Г-н Симонович съумя да направи точно това от нас, сплоти ни и удряхме като един. Разбира доста добре играта. За мен той е един от най-добрите треньори у нас. Може би дори е номер едно. Г-н Симонович ни научи много в развитието ни като футболисти u в това отношение дължа доста на него. Той е отличен треньор u психолог. Има подход u Винаги знае кога и какво да каже. На него и на г-н Лечков съм им благодарен много.
– Да не му се разсърди Милен Радуканов. Предполагам знаеш, че треньорите в България са много тънко обидни и злопаметни?
– Не, не вярвам. Вие ме питате да ви разкажа какво е било дo момента и аз ви казвам истината. Г-н Радуканов, доколкото забелязвам, е широко скроен човек. Усеща се, че иска да направи нещо голямо и е успял да изгради много добър колектив В ЦСКА. Дано да ме одобри u в крайна сметка да подпиша. Но пак казвам, че всичко си зависи от мен. Сигурен съм, че ако играя и тренирам добре, нещата ще се наредят.
– Доста трудна пролет очаква Сливен без Симонович, ще успее ли според теб тимът да остане В А група?
– Много е тежко положението. Надявам се обаче, че Сливен ще остане е А група, защото това ще е добре както за града и момчетата, които са там, така и за българския футбол. В Сливен има много голям потенциал, който трябва да бъде доразвит.
– Деспот ли е Йордан Лечков?
– С г-н Лечков никога не съм имал проблеми. С него запазих добри отношения. Той ми е давал много съвети за живота и футбола.
– Да, но Васил Велев каза, че заради безпаричието в клуба се е налагало да мажете филии с лютеница…
– Наистина, имаше забавяния на плащанията. Сливен имаше проблем с финансите, но кризата е по цял свят. Имаше периоди от по 4-5 месеца, в които не получавахме никакви пари, но г-н Лечков Винаги се е стараел Всичко да бъде наред. Hиe като малък клуб нямахме нито спонсори, нито кой знае какви приходи. Така че беше и е много трудно. Трябва да се проявява разбиране.
– Как се случи така, че още един футболист на Сливен oтиge в ЦСКА, след като Лечков чакаше пари от червените?
– Нямам абсолютно никаква идея. Явно школата ни е много добра. Г-н Лечков и г-н Симонович са ни направили професионалисти отвсякъде. Сигурен съм, че футболистите на Сливен ще ги оценяват навсякъде.
– Променил ли се е много Коце Стоянов, откакто премина в ЦСКА?
– Не. Същият си е като преди. И той, и другите момчета от Сливен.
– Как си обясняваш тогава атаките на Павел Дочев, макар и индиректни, към него?
– Четох изказванията му и останах доста учуден. Косьо не е такъв човек.
– Има ли някой спортен човек в семейството ти?
– Баща ми като по-малък е играл футбол, ако не греша, и в мъжкия отбор на Сливен. Но тогава нещата са били различни и неговият баща не му е позволил да се занимава с футбол, а е настоявал да продължи образованието си. Баща ми е инженер и в момента работи в чужбина. Занимава се със строителство. Майка ми е икономист по образование. Имам сестра, която е по-голяма от мен. Тя завърши право и в момента работи като дознател в полицията в Асеновград. Семейството ми много ме подкрепя. Майка ми дори прекалено много се интересува от спорта, от футбола. Следи много сайтовете, което на моменти не ми харесва, но няма начин, като майка е нормално да се интересува от мен.
– Кои са любимите ти футболист и отбор?
– винаги съм харесвал Дел Пиеро, въпреки че постовете ни са коренно различни. Любимият ми отбор е Ювентус, но сега много-много не им върви. Ще се оправят. Иначе за мен най-добрият футболист е Зинедин Зидан. Истински магьосник.
– От кой отбор си бил като малък – от Левски или от ЦСКА?
– От Сливен (смее се). Харесвах Левски на Люпко Петрович, когато играеше Сашо Александров и когато бяха мачовете с Ювентус. ЦСКА пък ги харесвам, защото тe са доказана марка за трансфери навън и за развитие на млади играчи. А и в интерес на истината В Сливен има доста повече фенове на ЦСКА, отколкото на Левски.