Новият сезон – сигурен шампион и съществуване в друго измерение

2015-07-28 10:43:00

Новото първенство на А група започна! Най-странното досега. Без ЦСКА и Локомотив София, но за сметка на това с отбор, който въпреки леките проблеми е най-сигурният шампион в досегашната история на първенството. При това цели седмици преди началото му.

Очаква ни кампания, в която Лудогорец ще се бори със самия себе си и донякъде с Берое. За първи път положението откъм замесени в борбата за титлата отбори ще е толкова скромно, дори откровено постно. За шампионите вече бе отбелязано – вероятно ги очаква най-лесната от всички титли досега. Просто качеството, което имат на терена и скамейката, им дава огромно предимство.

Вторите от миналия сезон Берое продължиха възхода си с добри изяви на трансферния пазар и обещания за затвърждаване на позициите. Третите ги няма, а Литекс, въпреки че се съсредоточиха в шампионата, преди още да е започнал, не дават никаква индикация, че могат да направят нещо повече от трето място в края на сезона.

Но едно по едно. Да не е човек на мястото на треньора на Лудогорец португалеца Бруно Рибейро. Първо той категорично няма капацитета на предишните двама на поста, няма и комфорта на Ивайло Петев, който работи в Разград в годините, в които Кирил Домусчиев не търсеше победи и пробиви в Европа "на всяка цена". Човечецът е непознат и в собствената си страна, а най-големите му успехи са два – че се познава с Моуриньо и Вияш Бояш и че е спасил Сетубал от изпадане. На нивото, на което пое Лудогорец, от него се очакват само победи и въпреки че не го признават, в Разград ще му се навъсят, ако не вкара отбора в групите на Шампионската лига. Първият мач с Милсами преди няколко дни не беше нищо по-различно от ПОЗОР. Нищо чудно в края на тази седмица физкултурникът от Сетубал да е горд собственик на еднопосочен билет към дома.

Още повече че тази година "орлите" рязко вдигнаха бюджета за заплати, подновиха договори на стари играчи, взеха и нови, вероятно никак неевтини футболисти. С тях отборът няма да има особени проблеми в А група, а появят ли се… знаем, че клубът може да се справи с тях.

Глътка въздух за Кирил Домусчиев беше продажбата на Кайшара в Шалке, като това бяха единствените реално влезли пари в клуба за четири години освен наградните фондове от Европа и свързаните с тях пълни стадиони в София. Още една причина да смятаме, че Шампионската лига е далеч по-важна от Лига Европа. Защото головете в по-слабия турнир не донесоха трансфер нито на Мисиджан, нито на Безяк, докато дори мачове от по 0:4 в другия могат да произведат добри новини.

Та ситуацията в Разград е крайно деликатна. Видяхме я особено ясно след 0:1 от Милсами. И ще остане такава, докато Лудогорец дължи съществуването си единствено на силни европейски изяви и на някой трансфер на петилетка. Дори "орлите" да преминат в третия кръг, което е повече от логично, слабото им място вече е известно.

В Берое минимумът е второто място

В Стара Загора напълно осъзнават положението си. Там надградиха много сериозно тима и след известно обиграване до края на септември вече ще са ясно изразен фаворит минимум за второто място. Нивата тази година е по-дълга от обикновено, а в края й богатата реколта ще приберат опитните и тези, които са хвърляли "по-скъпи торове". Ако в Берое не направят някакви чутовни глупости, минимумът им е второ място. Има го естествено и чувствителния момент, в който Берое невинаги е убедителен през есента в шампионата. Традицията и статистиката често вървят ръка за ръка и под Аязмото не трябва да подценяват фактите.

Литекс едва ли ще е кой знае какъв фактор в шампионата. Откровено несполучливите трансфери на Красимир Балъков, съчетани с неговите явни трудности да е добър старши треньор, ще бележат представянето на "оранжевите" и при Люпко Петрович. Предупреждение – не очаквайте чудеса от специалист, който за 33 години в професията е сменил почти толкова пъти отборите си. И който през този век има едва три спечелени трофея. Присъствието му край Покрития мост ще е само щипка колорит в А група и нищо повече.

Левски! Левски винаги ще е един от двата гранда на България. Да си гранд не означава само да печелиш постоянно. Означава да имаш подкрепа, а "сините" я имат в изобилие. Реалното им място в спортно-техническо отношение в никакъв случай не може да се сравни с горните три отбора, но там една дори скромна победна серия може да направи чудеса и феновете да се върнат на Герена. Всъщност това би трябвало да е целта на "синия" гранд. След като няма как поне две години да си върне на ЦСКА за лошата серия, поне да се опита да го мине по публика. Резултатите няма да закъснеят.

Вирусът на непостоянството

Ботев Пловдив, Черно море и Локомотив Пловдив са отборите, с които всички ще се съобразяват. Списъците с играчи са стабилни, предпоставките за добри мачове – налице. И на трите стадиона обаче често пипват един много неприятен вирус – този на непостоянството.

Славия винаги е труден за коментиране. Отбор, който може както да се укрепи в средата, така и рано-рано да се застопори в дъното. На фона на селекцията и представянето в подготовката никак няма да е изненадващо, ако на Овча купел догодина възобновят столичното съперничество с ЦСКА в една друга дивизия.

Монтана и Пирин имат на баджовете си един много особен надпис – "новак". На специфичния език на А група това значи осъден на мъчение в продължение на минимум 10 месеца, след които новините могат да са много лоши. Има кого да попитат за това. И те както и други техни колеги през годините стартират амбициозно, но… опитът е показал, че прекаленият оптимизъм не е особено здравословен за тях.

Да споменем големите липсващи – Локомотив София и ЦСКА. Първите са в изкуствена кома и само чакат момента, в който някой да ги събуди. След това ще има дълго и трудно възстановяване. Не е сигурно дали някой ден ще е пълно.

ЦСКА е малко по-различна история. Отборът е във В група и ще играе с Варвара и Бяга. Ще мине през 90% от съперниците си като на парад и определено ще генерира далеч по-сериозен зрителски интерес от повечето отбори в елита. Всъщност ЦСКА и Локомотив (по първоначални данни) ще са в едно паралелно футболно измерение през спортно-техническата 2015/16. В което животът е друг и правилата различни. Нали знаете какво беше едно време, когато забие компютърът – рестартираме го и нещата се оправят. И тук принципът е същият, само дето всички се надяват рестартът и в Борисовата градина, и в Надежда да е само един.

Материал за вестник "Живота днес"

Вашият коментар