Обзори 2018: Нулева година, за кой ли път…

2018-12-30 11:45:00

BGfootball.com започва обзорът на представянето на Левски през отминаващата година с ясното съзнание, че заглавието вероятно вече е ползвано в предишни обзори. Но фактите са си факти – за 12 месеца "сините" не само че не направиха абсолютно нищо в посока напред, а започнаха с все по-големи темпове да затъват в блатото на спортно-техническите резултати, а и на финансите.

 

Левски се провали навсякъде където можеше. В шампионата, за Купата, с решението да остави за една година начело Делио Роси, в Европа, провали се в опита да върне публиката на стадиона (направи го за кратко все пак), в организационно и финансово отношение. Провали се в организирането на мач със световен гранд по повод юбилея на Георги Аспарухов. Към края на 2018 г. Левски е с висящ лиценз и огромно количество кредитори, които започнаха всеки ден да внасят молби за изпадане на несъстоятелност на клуба.

Пролетта
Левски не бе исканата от феновете машина през пролетта, но поне в края на редовния сезон показа известна стабилност. Сините загубиха във Вечното дерби с 0:1 и допуснаха две равенства у дома, но в останалите три мача постигнаха победи.

В шампионския плейоф обаче нещата тръгнаха лошо с три загуби и равен в дербито, след което обаче Левски победи три пъти поред, а в последните три мача записа равен, загуба и победа.

Общият актив на "сините" през пролетта, базиран на седем победи, четири равенства и пет загуби беше 25 точки.

В последния мач Левски надви убедително Черно море в плейофа за Лига Европа.

Левски елиминира ЦСКА за Купата и по всичко личеше че на финала със Славия го чака безметежен успех, но сметките излязоха криви. "Сините" се мъчиха 120 минути, а агонията им бе удължена от дузпите, които те загубиха.

Треньори
Левски започна календарната година с италианеца Делио Роси, който обаче продължи да води нестабилно тима до самото начало на настоящия сезон, след което беше изгонен. За една среща начело бяха двама треньори – вечният лицензоносител Георги Тодоров и младият Тодор Симов, които дадоха висок старт на тима в новия шампионат. След тях дойде Славиша Стоянович, който в началото категорично стабилизира играта и което е по-важното – върна публиката на Герена. Последните есенни кръгове обаче отново бяха разочарование, включително и от треньорската скамейка, а към днешна дата Стоянович съвсем не е сигурен, че ще започне 2019 начело на "сините".

Състав
Ако има нещо, в което Левски тази есен удари на камък, то това бе вратарският пост. Клубът с най-много собствени юноши в състава и с най-много национали с вратарски ръкавици, изпита неочаквани трудности.

Мартин Полачек взе титулярното място след мача с Вадуц, въпреки че се издъни в него. Той игра в 15 мача, докато Божидар Митрев трябваше да го замени в лош момент за словака. Юношата на "сините", който има и мач в Шампионската лига с родния си отбор, обаче не успя да оправдае очакванията в петте шанса, които получи. Така двамата ще се конкурират за втори вратар, след идването на Николай Михайлов в последните есенни седмици.

Милош Цветкович бе играчът, който игра най-често от защитниците – 19 пъти.  Иван Горанов се появи в игра 16 пъти, а Давид Яблонски 15. Холмар Ейолфсон имаше нещастието да се контузи тежко и затова игра само в 12 мача, като в края на кампанията в игра по-често започнаха да се появяват Нуно Рейш с 10 мача и Аймен Белаид с 11.

Габриел Обертан игра в 20 мача, макар и представянето му да не беше безспорно. По 19 срещи записаха Давиде Мариани и Жерсон Кабрал, като тримата отбелязаха общо 14 гола. Хали Тиам бе другата важна част в халфовата линия със 17 мача, а контузиите и формата спряха Паулиньо и Белмонт за повече от техните 12 срещи.

Станислав Костов бе най-силният играч на Левски с 14 гола в 12 мача. В нападение 11 мача изигра и Буш, отбелязвайки едва един гол и превръщайки се най-голямото разочарование сред полевите играчи. Двамата бразилци – Ривалдиньо и особено Луан Виана оправдаха напълно очакванията за слаби играчи. Първият игра в четири мача, а вторият едва в един.

Актив
Левски победи 13 пъти и е сред отборите, които са завършвали най-малко наравно – едва два пъти. Тимът загуби пет срещи и събра общо 41 точки. "Сините" са вторият най-резултатен тим с 40 гола, но допусна попадение средно в почти всеки от мачовете – 18 гола от 20 мача.

Станислав Костов е изненадата на сезона не само за Левски, но и за цялата Първа лига, отбелязвайки 14 гола – най-добро постижение за него в досегашната му кариера, което му осигури и дебют с националната фланелка.

Кабрал вкара седем гола, а Давиде Мариани добави още шест.

Хали Тиам получи осем жълти картона и веднъж беше изгонен. Яблонски видя жълтия цвят в пет мача. Кабрал бе санкциониран четири пъти и веднъж изгонен, а още толкова официални предупреждения получиха още Аймен Белаид, Антони Белмонт, Иван Горанов и Милош Цветкович.

Левски е девети в класацията на BGfootball.com за дисциплината. Тимът получи 46 жълти картона, но не получи директен червен. "Сините" са един от отборите, които са получавали наказателни картони в най-малко двубои – 16, заедно с Дунав.

 

Лига Европа
Левски записа един от най-големите си провали в исторически план, отстъпвайки от непретенциозния лихтенщайнски Вадуц още на старта в Европа. Сините изиграха два безобразно слаби мача, като в първия загубиха с 0:1, а във втория спечелиха, но победата бе пирова – с 3:2 и след 3:3 общ резултат и два допуснати гола у дома, "сините" си тръгнаха от турнира Лига Европа с наведени глави. Поражението костваше поста на Делио Роси, който след една година лазене по нервите на феновете, най-сетне беше изгонен.

Успехи
Класирането за Европа през баражи за Левски не може да е успех, макар и на фона на липсващите от десетилетие трофеи и това е нещо. Ударът на Левски за много кратко бе завръщащата се публика на Герена, която в няколко двубоя бе зарадвана с добри игри и най-вече надежда за добро бъдеще. Всичко това обаче бързо се срина след два слаби мача с Черно море.

Прогноза
Преди месец прогнозата щеше да е съвсем различна. Шансовете на Левски за сребърните медали все още ги имаше. Днес ситуацията е много различна. Крачката към пропастта е много малка. Левски трябва отнякъде да намери около 3 млн. лв до февруари, за да спаси лиценза си. УЕФА ги задължава за 2,2 млн., а останалите трябва да се дадат спешно на кредиторите, които "му хванаха цаката" с молби за обявяване в несъстоятелност, които падат веднага, след като клубът се разплати. Левски трябва да продава играчи или бързо да освобождава настоящи, по възможност без финансови искове. Всичко това може да срине цялата организация и Левски от довчерашен кандидат дори за титла, да се срине дълбоко след третото място.

Вашият коментар