2012-01-02 17:23:00
Отборът ще има бъдеще, когато стане независим от благодетеля си Кирил Домусчиев
Завършваме серията обзори на представянето на отборите в А група през годината с този на лидера в елита – Лудогорец Разград. Клуб, който определено е явление в родния футбол, но все още не е ясно добро или нетолкова добро.
Още с деклариране на високите амбиции на Кирил Домусчиев в Разград се започна с амбициозната селекция. Тя не изневери на традицията и беше на килограм. Обра се всичко що годе добро в Б група и без перспектива в А, за да се завърши в Източната Б група с актив от 44 точки и първо място. Не трябва да пропускаме обаче това, че Лудогорец беше поставен служебно на върха преди подновяването на борбата през пролетта, заради няколко спорни решения на Изпълкома на БФС.
Представянето в А група
Лудогорец започна да строи стадион и база, както и отново да пазарува без ясна идея за какво са му толкова играчи. В крайна сметка доста от тях си тръгнаха в края на годината. Иначе отборът натрупа актив от 36 точки с 11 победи, три равни и една загуба.
Ако трябва да сме честни обаче, тимът имаше доста късмет в поне три срещи. Със Светкавица игра трагично и се измъкна в самия край, както и в мача с Ботев Враца. С ЦСКА пък вкара два гола също в последните секунди, които му донесоха точката.
Срещу Литекс бе допусната единствената загуба, а на обратният полюс отборът беше срещу Левски, когото буквално прегази в чест на откриването на реконструираната си арена в Разград.
Треньор и състав
Ивайло Петев е начело на тима от Разград от самото начало на малко насиления му възход. Какъв треньор е той е трудно да се каже. Просто притежава добри играчи – първата половина на годината за Б група, след това и за А. Досега не е имал труден момент, пред каквито многократно се е изправял един Коце Ангелов да речем. Или Радуканов преди година в ЦСКА. Поне към момента Петев не може да се сравни дори със спорен специалист като Илиан Илиев.
И още нещо. Бърз поглед над състава ни показва, че Петев въпреки че разполага с много голям кадрови ресурс, на практика почти не прави промени, тъй като като изключим чистите нападатели, всички други в състава се появяват на терена във всеки мач. Моментът на късмета също го има, тъй като в Разград до момента се спасяват от сериозни контузии.
На вратата твърд титуляр е спорният Урош Голубович, който и в Разград на моменти показа, че не е вратар, на когото може да се разчита, когато стане напечено. Попадението за разградчани определено е Александър Барт, който странно защо беше освободен от Литекс. В Лудогорец се справя доста стабилно.
Любопитен факт е ниската степен на вариативност в отбраната. Голубович, Барт, както и Шоко и Гулдан имат по 15 мача през есента. Йордан Минев също има пълният възможен. Ярабица и Травнер рядко хващаха ръка.
Тенденцията продължава и в халфовата линия. Марселиньо и Дяков също са играли във всеки мач. Михаил Александров и Станислав Генчев в 14, а Шуменския Деко в 13. Проблеми попречиха на Емил Гъргоров да запише повече участия през сезона.
Водещите се като нападатели в клуба Тодор Колев, Бакалов и Кабаселе са длъжниците на Петев. Те имат записани едва три гола и общо 18 участия.
Бъдещето
С риск да прозвучи шокиращо, следващите месеци поне за широката публика са неясни. Бих използвал и думата "нестабилен" за по-дълъг период от време. Проект като този в Лудогорец е с изключително спорно бъдеще. Той е като лидерска политическа партия – зависещ/а от само един човек. Бъдеще футболният отбор на Разград в този си вид и структура ще има докато начело е Кирил Домусчиев. Ако в един момент той се откаже от амбициите си – всичко ще рухне. В момента Лудогорец не трябва да гони шампионска титла, а създаване на стабилна структура, която да му осигури независимост от делата на благодетеля.
Прогноза
Тази година ще е или първи или втори. Няма фактор, който ще му попречи да го направи и прекалено много, които биха могли да му помогнат, ако се наложи.