2012-12-27 13:51:00
Времето ще покаже, дали назначаването на Стоилов няма да спре развитието на клуба
За трета поредна година BGfootball.com хвърля поглед върху последните 12 месеца на отборите от А група. Ред е да погледнем по-обстойно представянето на Ботев Пловдив.
Ботев започна календарната година като участник в Източната Б група. След шеметното преминаване през трета дивизия се очакваше безпроблемен рейд и във втория ешалон, но това не се случи. Отборът дълго търси своето лице (а Атанас Курдов головите си умения, явно останали някъде между Карлово и Свиленград), а стабилизацията дойде в самия край, след смяната на Милен Радуканов с Костадин Видолов.
Фактът обаче е един. След агонията на периода Христолов, след италианските циркове и тоталното сриване, след административните фокуси и бленуваното финансово благоденствие, Ботев се върна там, където заслужава да е – в А група. Това стана след силна серия от поредни победи в края, изстреляли тима на второ място и след победен бараж със Спортист Своге.
Представянето в А група
Вече в елита, Ботев запретна ръкави да подрежда клубните дела и да прави абсолютно нов отбор. С малки изключения, тимът се напълни с новопристигнали състезатели, не всеки от които обаче се оказа достатъчно добър.
Шампионатът започна с шамаросване на Славия – 3:0. След това в добър мач на Герена "канарчетата" загубиха минимално от Левски. Последваха мачове, които като цяло не изненадаха специалистите – Ботев постигна само една победа във важен мач – 1:0 над Литекс в Ловеч, а в битките с останалите преки конкуренти за челните места не беше изкован пълен успех. Това с условността, че Черноморец в началото още не беше набрал скорост и се луташе в дъното, а "канарчетата" го победиха с 2:0.
Високото място обаче се дължи на постоянството в останалите мачове. Изключвайки много изненадващото поражение от Берое, което може да се обясни донякъде с грешките на растежа, Ботев си взе необходимото от другите места.
Двубоят с Локомотив Пловдив разбира се заслужава специално място. Той завърши 2:2, но в него блесна талантът на Тодор Неделев и на съперника от Лаута Рангел Абушев. При това пред многохилядна публика. Празникът се завърна в Пловдив.
Сухите цифри. 15 мача, осем победи, четири равни и три загуби. Неособено силна атака – 21 гола, но прилично силна защита – 11 допуснати гола. Пето място с точка по-малко от третия Литекс.
Треньор и играчи
Цели четирима треньора водиха Ботев тази календарна година. Най-тежко му беше на Милен Радуканов, който трябваше задължително да вкара отбора в А група, но все нещо куцаше в механизма при мачовете с неособено претенциозните съперници. Той бе сменен от Коце Видолов, който все пак изкова крайния успех.
След това начело застана Ферарио Спасов. Той даде приятен облик на тима, сглоби нелош състав, като се има предвид, че трябваше да започва на практика от нулата с дузина нови състезатели. Класирането е добро, но за благодарност беше уволнен. Четвъртото име е спорно – Станимир Стоилов. Времето ще покаже какво ще постигне на Колежа.
Литовецът Шеткус беше титуляр за "канарчетата" от началото на сезона, но в края беше изместен от Христо Иванов. И двамата направиха прилични мачове.
Петима си поделиха тежестта в отбрана. Артур Енрике с 15 мача, Бобан Гръбчаров с 14, Йордан Христов с 13, Асен Караславов с девет, Рахов и Станчев с по осем.
Звездата в полузащитата се казваше Тодор Неделев. Той изигра 15 мача, в които вкара пет гола и подаде за още цели седем. Заедно с него, същият брой мачове имат и Иршак и Мариян Огнянов. Почти във всеки мач са играли и Петър Атанасов и Рубен Паласуелос.
Вандер и Иван Цветков също излизаха всеки мач с жълтия екип. Вторият беше и най-добрият и постоянен състезател на "канарчетата". Той беше барометърът в играта им, отбеляза девет гола и на моменти караше бившите си работодатели в Левски да си скубят косите, че го пуснаха в Пловдив. Нещо повече, изявите му му осигуриха и първо участие с националния отбор, въпреки преклонната му футболна възраст.
Вандер вкара три гола, но изявите му като цяло не са толкова впечатляващи. Труден е периодът за Станислав Костов, а Бамого засега впечатлява само с физика, но не и с футболни качества.
Бъдещето
Добри дни очакват Ботев Пловдив през новата година. Работата по базата върви с пълна пара. Парите ги има, а още по-добрата новина е, че се харчат с мярка. Скоро се започва работа по нов стадион, тъй като сегашният "Христо Ботев" все по-малко отговаря на завишаващите се претенции на клуба. В спортно-техническо отношение бъдещето е неясно. Станимир Стоилов е "треньор", само когато около него е Наско Сираков с цялата условност и мистерия на това състояние. И в крайна сметка за десетина години той успя единствено в Левски. Литекс, Националният отбор и Анортозис бяха провал за Мъри. Ще видим дали е научил нещо ново за тази година, в която беше безработен и дали назначаването му не е първата голяма грешка в Новата ера за клуба.
Прогноза
От Колежа дават противоречиви сигнали. От една страна не се интересуват от класиране в Европа (второ или трето място в класирането), а от друга смениха Ферарио Спасов със Стоилов. Последните три периода на Мъри бяха провал, а към момента не се виждат обективни причини да се случи нещо невероятно при сегашният му престой. Ботев ще завърши в петицата, вероятно четвърти или пети. Прогнозата е да изпревари Литекс, когото посреща у дома през пролетта.
––
* Стани фен на Ботев Пловдив във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––