2014-12-26 14:47:00
Обзорите на 2014 г. на BGfootball.com стигат до последните пет отбора. Всъщност те са първите пет в класирането – своеобразните отличници на есента на 2014 г. Уточняваме това неслучайно, защото е ред на тима на Берое, който изпраща една странна и малко противоречива година.
Отборът е нещо като отличник, но пък… не съвсем. Още през есента на 2013 г. предвидихме, че заради новия формат на първенството Берое може да е отборът изтеглил късата клечка и да не е сред най-добрите седем при дърпането на чертата на редовния сезон през март. Аргументите бяха, че по традиция "зелените" правят неособено силна есен. Е, случи се точно това. На практика заради върховната глупост на БФС с формата, отбор като Берое изгуби половин година от развитието си.
Тук отново има известно противоречие, защото заради невзрачната компания, в която беше тимът на Петър Хубчев, той успя да се отчете с доста добър точков актив, както и малко по-спокойно да се загледа в следващия шампионат.
Пролетта обаче беше нещо като поправителен за Берое. Поуките бяха взети и есента беше силна. Нещо повече, броени кръгове преди края на полусезона отборът за около час беше виртуален лидер в групата.
Пролетта
Пролетта беше тъжна за Берое. Беше истински късмет, че в крайна сметка успя да изиграе всичките 15 предвидени мача, тъй като месеци преди това участието на поне два от отборите във втората седмица беше под голям въпрос. В крайна сметка Берое е отборът с най-много точки през пролетта – 37, натрупани от 12 успеха и един равен мач. Загубите бяха две. "Зелените" бяха категорични на осмото място, а освен това си спечелиха симпатии с незаинтересоваността си към битката за оцеляване и общо взето опердашиха здраво всички.
Треньори
Два са отборите в А група, които имаха по един треньор през цялата година и Берое е един от тях. Петър Хубчев има безупречна репутация сред феновете и ръководството. Няма да е изненада, ако остане още дълги години начело, независимо от резултатите.
Състав
Сезонът беше започнат от Иван Караджов, който обаче се издъни зловещо още в четвъртия кръг с изява, различна от футболните и това му гарантира дълго заковаване на пейката. Благой Макенджиев се завърна на вратата след доста години прекарани като сянка на титулярите в ЦСКА (там дори и на резервите) и Берое и се вкопчи в шанса си, което му осигури 16 мача, при това на едно доста стабилно ниво.
Защитата показа завидна стабилност и сериозен принос за това има добрата игра на капитана Иво Иванов, записал 18 мача, и кооперацията му с Веселин Пенев, също 18, и Владимир Зафиров – 15. Край тях се въртяха Мунин и Спировски с мачове под 10.
В полузащитата в Стара Загора от доста време си има правила – Елиаш да е на терена. Той игра във всичките мачове, като отлично му партнираше в 17 от тях Игор Джоман. Другият с пълен набор от участие е Салим Керкар. Впечатление прави чувството за ротация на Хубчев по отношение на халфовата линия. От чистите халфове с най-малко мачове през сезона, осем, е Зехиров. Един над него има Аясс, който обаче лекуваше контузии. Останалите – Димо Бакалов, Аласан Н′Дайе и Костадинов също бяха редовни на игрището, като последният пропусна два заради контузия.
Венцислав Христов без съмнение е звездата на Берое и постоянен участник в трансферни истории в последните две години. В BGfootball.com сме анализирали в детайли неговата статистика и когато цифрите говорят, ние няма как да избягаме от коректността. Сезонът не беше това, което очакваха запалянковците от тарана. Едва шест гола в 18 мача и оставяне на скамейката в края на полусезона не е сред най-добрите атестати за който и да е национален нападател.
Джуниор Мапуку е странна птица, която "летя" (да се разбира буквално, особено след отбелязан негов гол) в 15 срещи. В средата на сезона той изгуби мястото си като титуляр, но изригна с два гола в самия край.
Гади и Станислав Костов пък можеха и да се представят по-добре в общо 19-те мача в които играха (съответно 11 и 8)
Актив
За 19 мача "зелените" събраха актив от 31 точки, който им отреди петото място. Няколко колебливи изяви им костваха поне пет-шест точки, с които щяха да се радват на комфорт в тройката на класирането. И все пак – девет победи, четири равни и шест загуби. Бърз факт – победите им в шампионата са повече от тези на Лудогорец в рамките на календарната 2014 г. – 21 към 20. Головата разлика е 30 на 21. Четвърти са по резултатност и трети като най-добра защита през есента.
Венцислав Христов е голмайстор с шест гола, следван от Мапуку и Керкар с по пет. Игор Джоман е най-груб играч с шест жълти и един червен картон.
Успехи
Да останеш с един треньор в рамките на календарната година (а при Берое е много повече от една) у нас задължително трябва да се брои като успех. Берое са почти сигурен участник в първата шестица напролет, което показва едно добро израстване. Успех е излъчването и на национален играч, който освен всичко друго донесе май единствената радост на България тази година с гола си в Азербайджан за 2:1.
Прогноза
За да сме точни и коректни докрай – Берое теоретично все още може да изтърве експреса към върха на А група. Тук обаче прогнозираме и нашата кристална топка показва място между трето и пето за клуба от Стара Загора в крайното класиране. Малък минус е, че "зелените" показаха колебливост, когато са изправени до стената с опрени в шията очаквания. Това обаче може да се превърне и в предимство срещу отбори като Левски и Литекс, за които цел като третото място и участие в Европа е нещо повече от задължение.