Отборът, който спаси българския футбол

2016-05-25 11:06:00

Заглавието може и да се стори малко претенциозно, но ако вникнем дълбоко в посланията, които цялата футболна общественост у нас получи през последният футболен сезон от ЦСКА, ще осъзнаем че е дяволски близо до истината.

В седмицата, в която се определя носителят на Купата на България, почти изпратихме може би най-слабият, безинтересен и на моменти откровено жалък футболен шампионат на А група. Интересните неща в него се заключават до общо трите назначения на Люпко Петрович, лафовете на Наджи и сензационното голово представяне на Венцислав Христов. Толкова.

Веднага след като се разбра, че ЦСКА и Локомотив София няма да са в елита, за всички бе ясно, че медалите отиват за Лудогорец (категорично златен) и при два от трите отбора – Берое, Литекс и Левски. Опраскването на оранжевите още повече посиви и без това комичния ни шампионат.

Дъното също беше резервирано за новаците, както се случва винаги в последните години. Мачовете, на които с чиста съвест можехме да не заспим се брояха на пръстите на едната ръка. Съдийството – все така нелепо и скандално, обърнато традиционно към силния на деня.

И тогава ЦСКА ни върна надеждата, че нещо добро може да се случи в родния футбол.

На Армията първо категорично отказаха да поемат към небитието покатерени на кораба, управляван от "този фантастичен, този невероятен" Боби Михайлов и може би запокитването им при аматьорите до голяма степен ги спаси като клуб и явление.

Там събраха отбор, изцяло от български играчи. Сплав от опит и младост. До ветерана Галчев – все още непозналият бръснача Антов. До традиционно подценявания Преслав Йорданов – доказалият се Хазуров. До вратаря Стоян Колев – достойният му заместник Господинов. Така бленувания миг, в който собствените кадри ще получат своя шанс, дойде макар и в трета дивизия.

Каква обаче е тая Трета дивизия, когато мачовете на ЦСКА бяха най-посещаваните изобщо в България? Каква Трета дивизия, като червената общност бе готова за военни действия, в момента, когато бе надвиснала опасността, мачовете на "армейците" да не се предават по телевизията, за сметка на спектаклите за кефа на между 300 и 500 фена на Славия? Що за понятие е "Трета дивизия", когато първите страници на вестниците и сайтовете бяха посветени почти изцяло на ЦСКА?

Извънредното положение доведе до там, отборът да изживее неизживяни в последните години моменти. От силната връзка между отбор и публика до сладката и приятно истерична нервност около "големите" мачове. Да, Леверкузен и Ливърпул не се завъртяха наоколо, но емоцията за "червените" от елиминирането на Берое за Купата бе нещо, което в този момент бе дори по-ценно.

ЦСКА седна да пише своята приказка през август, а днес написаното може да бъде използвано в сценарий за филм. От онези, които ни убеждават, че малкият има своя шанс.

Да, този сезон ЦСКА на хартия беше "малък". С момчета, събрани от В група и юношеските шампионати, чиито заплати са около 100 пъти (буквално) от тези на техни елитни колеги. Както и такива, които по странно стечение на обстоятелствата или не можеха да хванат ръка в елита или изобщо отсъстваха от него. Само че като играчи на ЦСКА доказаха, че на това място в Борисовата градина има някакъв особен "допинг", който може да накара всеки редник да извади от раницата си маршалския жезъл.

И това разбира се се случваше. С головете на Демона (буквално откъдето си иска), с финтовете на Маламов, направил за смях национален състезател, с очарователните вътрешни състезания кой ще вкара повече голове – в шампионата или в отделен мач.

Резултатите на ЦСКА в Трета дивизия са най-малкият аргумент да се твърди, че "червената идея" е спасила българския футбол. Той бе спасен с примерите. За проява на дух, екипност, принадлежност, морал и още много. Неща, които за съжаление рядко се виждат по родните стадиони.

И затова, уважаеми читателю, чисто новите трибуни в България по-често са празни. И затова Националният стадион ще се пръска по шевовете на 24 май. Каква символика – в деня, в който си обещаваме да тръгнем към светлите бъднини.

На финала за Купата срещу Монтана "червените" могат и да спечелят. Не би било никаква изненада. Но това, което завоюваха през сезона, няма да изгубят никога. А то е в пъти по-ценно от медалите и материалните трофеи.

Колкото до "спасението". До него всеки стига сам. Достойните да дават примери са малко, а от другите зависи как и дали изобщо ще стигнат до прозрението. Дано да са гледали внимателно и повторят някои стъпки. Никой няма да ги обвини, че са преписвачи.

Материал за в-к "Живота днес"

Вашият коментар