2014-07-20 15:53:00
Футболът може да е ужасен! И за да ви кажа колко, би следвало да изгледате в интернет клиповете с изпълнението на първата дузпа от Рон Влаар срещу Аржентина. След спасяването на вратаря топката се фалцира и без никой да я докосва, тръгва към вратата и спира буквално на голлинията. Ако я бе пресякла, щеше да е легитимен гол, макар че стражът на Аржентина вече празнуваше. Защото щеше да се е случило същото – все едно е имало удар, вратарят е докоснал топката, но тя е влязла в мрежата. И щеше да е уникално събитие за играта. Лудост! Е, гол нямаше, защото топката спря на самата голлиния, а дори една малка част от нея я бе преминала. После Аржентина спечели.
Убийството на Бразилия
Вече няколко дни се говори за бразилския футбол. Направи ми впечатление едно изказване по темата, което ми се стори смехотворно. Министърът на спорта в Бразилия (не мисля, че името му е толкова важно) е обявил, че трябва да се вземат мерки за промяна в работата с децата. Значи тази игра съвсем го е закършила. След всички истории, които сме слушали как Пеле и Гаринча преди години са тренирали с портокали, а не с футболна топка, вероятно трябва да се завърнат към тези „методи на работа с децата“. Или пък да направят родителите им още по-бедни, а те после сами ще се сетят за портокалите. Всичко това е страшно нелепо!
Нека се върнем назад в историята. През 1970 г. Бразилия печели световната титла за трети път в последните 4 първенства и се оказва най-великият отбор по онова време. Само че след това за цели 24 години не се случва нищо. Бразилия играе страхотен футбол на определени мондиали (примерно през 1982 и 1986), но не стига до трофеите. Поради това през 1991 г. за селекционер е назначен Карлос Алберто Перейра, който донесе титлата в страната през 1994. Е, успехът дойде след един финал с Италия, който бе толкова скучен като качество на футбола, колкото и полуфинала Холандия – Аржентина преди няколко дни. Срещата бе срам за Бразилия! Но всички в страната бяха щастливи. После дойде 2002, когато представянето на отбора не бе много различно. Тогава треньор бе точно Сколари, който не се различава много от Карлос Алберто. Да не говорим за отбора на Дунга от 2006. Това, че Бразилия е скучен за гледане отбор, е ясно от 30 години. Защо сега да се е проявил проблемът? Бразилците сами убиха отбора си и сега просто платиха сметката за използването на принципа "трофей на всяка цена". Никой няма право да загърбва своята идентичност. Направи ли го, рано или късно му се случва това, което стана с домакините на полуфинала с Германия.
Спортът на бедните
Бразилия като държава винаги е имала футболисти в Европа. Има три важни фактора. Отварянето на държавите на Стария континент за повече трансфери от чужбина след ликвидирането на ограниченията, които съществуваха в края на 80-те години. Това бе съчетано с улесняване на процеса на получаване на гражданство. А и не е за подценяване и глобализацията в световен мащаб. В един момент Бразилия имаше огромна армия от играчи на континента. Заради този процес дори се наложи контролите на състава да се играят в европейски градове, за да не пътуват играчите през Океана. Европа винаги е плащала добре нa футболистите си, но в последните 20-25 години, процесът дотолкова се разви, че футболистите вече са милионери, а някои дори и милиардери. Хайде тогава ми кажете как така ще сравняваме сегашните звезди с онези от 60-те години? Давид Луис бе продаден за 50 милиона евро на ПСЖ. От тях той взима 10% по правило, като тук дори не говорим за заплатата му, която вероятно е 200 хиляди седмично, равняваща се на над 10 милиона годишно. Как точно искаме тази Бразилия да се сравнява с онази от 60-те години?
Истината е тъжна! Футболът през годините бе играта на бедните. В Англия и до днес говорят за спорта на работническата класа. И играчите бяха част от тези слоеве на обществото. Те бяха част от публиката, бяха отраснали на трибуните. Част от сегашните звезди възприемат футбола като работа и не го гледат в свободното си време, не го обичат със сърцето си. Всички бизнес процеси около тази игра в последните 20 години взеха на бедните хора и любимото им занимание – футбола. И бавно го превърнаха в нещо различно, което освен всичко друго може да се гледа на стадионите вече от доста по-заможни хора, защото в повечето държави и цените на билетите са доста високи. Ние говорим, че играта се е променила, но заедно с нея се смениха и личностите, което всъщност е един нормален процес. И сега футболът се играе от милионери, за да не кажа милиардери. Няма как да е същият. Не може да е като онзи, който се играеше от хора, израснали в бедните квартали на света (това важи и за България в пълна степен). Просто с футбола се случи това, което става с всичко останало – богатите харесаха играчката на бедните и си я взеха, за да се забавляват, но я и промениха, за да им пасва на живота и удоволствието. Като й се наситят, ще я изхвърлят. Е, едва тогава може да се надяваме да имаме истински футбол, но аз мисля, че няма да съм жив да го видя.
Мачът за трето място
Истината е, че мачът за третото място не се вписва в логиката на играта. Едно е сигурно – бразилците биха се лишили от тази среща с абсолютна сигурност. Нека се запитаме има ли нещо, което могат да направят хората на Сколари, за да притъпят болката от полуфиналното унижение? За мен няма как да се случи нещо положително. Нека приемем, че е възможно на теория да бият и да играят на най-високото възможно равнище. По правило това ми се струва невъзможно, но нека за целта на анализа си представим, че се случва. Нима тогава яростта ще е по-малка? Просто ще стане ясно, че този отбор е имал качествата да играе добре, но не го е направил срещу Германия в толкова важен момент. Ако пък играят зле и пак загубят, тогава феновете ще са длъжни да преживеят още веднъж унижението в главите си.
Нека ви представя още една гледна точка към тази среща! Тя е на селекционера на Холандия Луис ван Гаал, който заяви, че този двубой е ужасен. Причината? Оказва се, че даден състав може да загуби два пъти поред в първенство, в което е играл много добре. Мисля, че цитатът е точен. Какво по-дяволите означава това? Че най-важното нещо е да не загубиш. Можеше ли Ван Гаал да каже, че този двубой е прекрасна възможност един състав да завърши с победа в първенство, в което е играл добре, но не е стигнал до последния мач? Да, но той не мисли така. И тук изобщо не става дума за холандския треньор. Повечето наставници вече разсъждават по този начин – за тях е важно отборите им да не трупат загуби, а не да печелят. Което всъщност отразява и цялата промяна в играта.
Въпросът дали наистина има смисъл от такъв мач за третото място обаче, има своето значение. На европейски първенства например той не се играе. Задайте си въпроса дали помните кой е станал трети на световните първенства. Полуфиналистите може и да си ги спомните, но едва ли изходът на двубоя за бронзовия медал. Е, нека си припомним последните 5 подобни срещи. През 2010 Германия победи Уругвай с 3:2, а 4 години по-рано бундестимът надигра и Португалия с 3:1. През 2002 Турция триумфира с бронза след победа над Южна Корея с 3:2, а през 1998 хърватите биха Холандия с 2:1. За 1994 мисля, че няма нужда да казвам какво стана с нашия състав срещу Швеция. В общи линии това е мач, който се печели от по-мотивирания и хладнокръвен отбор. Аз си признавам, че не намирам логика в такава среща, но не поради аргументите на Ван Гаал. Просто елиминациите на такива първенства имат своя закон – губиш и отпадаш. Това е! Така че европейската система е далеч по-честна.
Борислав Борисов/Нова Спорт