Още веднъж за сбърканите цели

Преди около година и половина колегата Драго Панков написа коментар във Viasport.bg за това как "сбърканите цели съсипват футбола" – след поредния грозен скандал в детско-юношески мач.

Сега се връщаме към основните тези и поуки от този материал. С малко повече конкретика. Не толкова заради заплахите, забраните и неприемливия (меко казано, но ние не сме като тях) език, който отправиха босът на столичната школа ДИТ Румен Чандъров и негов подчинен към човек на Viasport.bg – те са външният израз на сбърканото отношение към спорта и подрастващите. Един щрих, случка от ежедневието, които обаче демонстрират шокиращи изкривявания.

Човек не може да си криви душата: в ДИТ правят много хубави неща. В "Драгалевци" разполагат с една от най-добрите бази в София, като залата и терена с естествена трева са истински бижута. Треньорите са млади и амбициозни. Привлякоха перспективни момчета, настаниха ги в отлични условия. Организират качествени и силни турнири. Пътуват често зад граница. Поканиха треньор №1 в детския футбол за 2012-а в Испания за методични напътствия. Ангажираха специалист като Митко Джоров – един от най-успелите в новата история на детско-юношеския футбол у нас, постигнал много от нищото, на една крива поляна и без селекция. Всичко изредено по-горе носи белега на модерните академии в западна Европа. Браво! 

Някои от въпросните неща очевидно се случиха бързо, може би дори твърде бързо и от няколко месеца бурените на сбърканите цели почнаха да избуяват в иначе красивата, скъпо поддържана и спретната градинка на ДИТ. Не е добре, когато си повярваш твърде много, но това си е тяхна работа.

Навсякъде в България ще ви кажат, че базата е най-важното нещо, основата, върху която започваш да градиш една школа и клуб. Ами не точно. Основата са културата, взаимоотношенията, възпитанието, спокойната среда, идеята да градиш първо личности, а след това спортисти… И най-важното: не да гониш резултати, класирания и купи на всяка цена, а да търсиш игра, стил и създаването на състезатели чрез тях. 

Ако от играта, стила и създадените футболисти има резултати и купи, добре дошло. Но в България обикновено слагаме каруцата пред коня и се получава точно обратното, а в крайна сметка личностите липсват.Базата може да вдигнеш с пари. Но културата не можеш, за нея са нужни много повече усилия и време. И най-важното – да я носиш в себе си. Няма как да стане с култура тип "Слънчев бряг", където всичко е много лесно, алкохолът, бързите свалки и чалгата са издигнати в култ. 

Повтаряме го постоянно във Viasport.bg и вече нямаме илюзии, че някой може да ни чуе. Изтлява и надеждата, че ще чуят и хората от успелите футболни нации, които са стъпили именно върху въпросните принципи на спорта. В Барселона имат нещо като девиз-обръщение към родителите: "Не питайте децата ви как са свършили, а как са играли".

А в ДИТ търсят резултати. Тук и сега! Искат ги на всяка цена. Въпреки че в лични разговори треньори от школата им твърдяха обратното. Казано е: по делата ще ги познаете. Почти всички в българския спорт и в часност футбола, търсят моментални резултати – без игра и без правила. Шефове на школи и треньори масово увещават, че приоритет е изграждането на играчи. Не им вярвайте, поне на повечето от тях. Все пак има и свестни.

В ДИТ много искаха да победят Еспаньол, Левски, ЦСКА… С цената дори на скандали и много нерви край страничната линия. Успяха срещу "червените" – гръмка победа с 3:0. Е, и? Толкова ли рещаващ ще е конкретният мач за развитието на футболистите им? Ама какво като набор 1998 беше събран през лятото и по обективни причини още не прилича на отбор?!

Viasport.bg не иска похвали, а само разбиране и някакво елементарно уважение като единствената медия, която системно и целенасочено отразява детско-юношеския спорт. Не епизодично! 

Бяхме "добри", когато вече някоко години и често единствени, правехме репортажи от мачовете и турнирите на ДИТ. Първи запознахме читателите за блестящата идея да развиват футбол 7. Бяхме "добри", когато първи написахме, че са привлекли половин отбор от Левски. Не откраднали, отмъкнали, задигнали и т.н., както пишеха медии, които ни преписваха, без дори да се позовават. Не всички в интерес на истината! Това си стана национална новина – по обясними причини. Бяхме "добри", когато отразявахме визитата на въпросния треньор от Еспаньол. Бяхме "добри", когато информирахме за Митко Джоров. Бяхме "добри", когато атакувахме обосновано родители от Славия за прекратена контрола по тяхна вина… срещу ДИТ.

И в момента, в който описахме грозния начин, по който в ДИТ приеха една загуба, се оказахме лоши!Въпреки че и тогава бяха спестени конкретните обиди към съдиите и още някои други неща, които за хората в "Драгалевци" са дреболии очевидно. Оценката на съдията била ниска? А защо липсва доклад, след като дори на снимки се вижда какво се случи?!

Ама няма значение, че се дава лош пример на децата, че те живеят с мисълта как са ощетени, ограбени и т.н.Няма значение, че масово в родния футбол не се обръща внимание на дисциплината и поведението им на терена, на нарушенията които правят… Няма значение, че талантите на ДИТ растат край разни субекти с цветисти прякори, които се държат като дерибеи и издават присъди.

След това се чудим как всяко лято отборите ни правят велики географски открития в евротурнирите, как се вдигат червени картони в безобидни ситуации, като този на Иван Бандаловски срещу Дания… Как и защо няма юноши, готови за мъжкия футбол, как излизат епизодично Георги Миланов и Тодор Неделев, а стотици други спират с футбола или пълнят "В" групите с визитките на юношески национали и държавни шампиони… 

С поведението си в ДИТ показват, че парите за лекциите на Давид Фернандес, треньорът от Еспаньол, поне засега са хвърлени на вятъра. Защото не научиха най-важните уроци, споделени от него поне пред нашата медия. Че на младите футболисти трябва да се осигурят подходяща почва, спокойствие, дисциплина и правилна работа. Че трябва да се оставят и да допускат грешки на терена, а тези грешки да се приемат без драми и после анализират. За да се научат юношите да мислят и да вземат бързи решения в играта – върху последното симпатичният Фернандес акцентира специално! И го демонстрира нагледно на турнира в София. Отсреща обаче видяхме друго – истерия, указания за всеки пас, за всяко едно движение… И в крайна сметка се стига до стремежа за победи и призови класирания на всяка цена.

Някои сега злорадстват, защото "журналистите не са стока, те се слагат на всички, некомпетентни са, правят грешки и т.н." Но ако утре спрем да правим това, което правим в момента, понеже все повече не ни харесват, ще донесе ли промяна към добро? Ще се променят ли хората, които дават пари във футбола, онези, които тренират децата? Ще има ли нормални отношения и усмивки след мача? А не опънати нерви, начумерени физиономии, гняв, обиди, крясъци и т.н.? Ще почнат ли пак да излизат футболисти?

На някои вероятно е смешно или никак не се струва страшно, че се отправят заплахи и закани към журналист от безобиден сайт като Viasport. Страшното е, уважаеми приятели, че хората, които ги изричат, ръководят и тренират деца. И да бяха само в един клуб, с мед да ги намажеш…