2011-11-17 11:00:00
Продължаваме с историите на най-добрия голмайстор в българското първенство за всички времена Петър Жеков. Следващата e вече от времето, когато обличаше екипа на ЦСКА.
Когато дойдох в ЦСКА почти не пиех алкохол. Вече ви разказах, че
легендарният партизанин Чочоолу ни черпеше със студена бира. В Стара
Загора не ходехме по заведенията, защото в ония години просто нямаше такива. В
София беше друго. Атмосферата в ЦСКА беше като в голям европейски тим, а
футболистите живееха много задружно и "поливаха" заедно многобройните успехи на
отбора. Най-обичахме да ходим в бар "Астория". Той работеше до много
късно и предлагаше какви ли не чудесии. След мач в провинцията се прибирахме
около полунощ и веднага се събирахме в култовото столично заведение. Тарторите
ни бяха Димитър Пенев и Борис Гаганелов. Те бяха душата и сърцето на
компанията. Тези двамата ме научиха и да пия алкохол. Тогава най-модерен беше
италианския вермут "Кампари". Не го харесвах, защото беше доста
горчив, но Пената и Гаганелов непрекъснато ми поръчваха. За да пийна, те се бяха
изтарикатили. Нареждаха на сервитьорите на "Астория" да ми мажат
краищата на чашата със захар, за да ми е сладко. И така. Двамата поръчват, а аз си пийвам и усещам сладникав вус. Доста ми се услаждаше. Не си
мислете обаче, че бяхме пияници. Празнувахме, танцувахме, купонясвахме. Това
беше един път в седмицата, а бар "Астория" беше и единственото
заведение в София, коeто работеше след полунощ.
Тогава бяхме приятели и с
футболистите на Левски. На мач се "изяждахме", но след това винаги се
събирахме заедно – естествено в "Астория". Обсъждахме мачовете,
майтапехме се, обсъждахме какво ли не. През годините станахме и семейни
приятели. Още поддържам връзки с Иван Вуцов. И тогава се събирахме аз, Вуцата,
жените, децата. Дори ходехме заедно на мач. Аз със сина ми Васко, Вуцов с
неговия Руслан. Сядахме един до друг и гледахме колегите си. Така беше и със
Сашо Костов и Димитър Якимов. И двамата бяха непримирими противници на терена,
но в живота си останаха приятели. Така беше едно време – ние просто бяхме
приятели в живота и затова играехме силно като национален отбор.
Още истории на Петър Жеков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории за Джон Ингълс тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук