Петър Александров: Дайте шанс на Илиан

2012-12-08 08:37:00

Левски е фаворит в дербито, но след идването на Вили Вуцов трябва да внимава със Славия, смята бившият таран на "бели" и "сини"

Вчера Петър Александров навърши 50 години. Централният нападател, който в кариерата си отбеляза над 100 гола за Славия, взе титлата и купата с Левски, бе част от отбора, заради който изживяхме онова незабравимо американско лято. След това стана два пъти голмайстор на Швейцария (с Ксамакс 1995 г. и Люцерн 1996 г.). Потърсихме го да му честитим юбилея и да разберем очакванията му за най-старото столично дерби Славия – Левски.

– Г-н Александров, предстои мач между Левски и Славия. Какви са вашите очаквания за най-старото столично дерби?
– Въпреки че дълги години не съм в България, следя какво се случва с отборите. Относно Левски и Славия мисля, че предстои интересна среща. Естествено Левски е фаворит, но след идването на Вили Вуцов в Славия се видя рязка промяна. Пролича в двубоя с Ботев. От доста години не съм виждал по-добро представяне на белите. Славия направи перфектен мач. Това до голяма степен се дължи и на Вили Вуцов. Така че на Левски няма да му бъде никак лесно. Сините трябва да се подготвят за много сериозна среща. Знам какъв е треньорският бизнес. Мартин Кушев сигурно също е работил добре – в началото на първенството Славия тръгна отлично, но след това в 8 поредни срещи нямаше победа. Имаше доста мачове, в които белите не успяха да отбележат дори гол. Така идва момент, в който най-слабото звено в отбора се оказва треньорът. Вили Вуцов е много добър специалист, който се е доказал. Сигурен съм, че ще помогне нещата в Славия да се подобрят, за да може отборът да тръгне в насоката, която всички слависти желаем.

– Славия прави 100-годишен юбилей. Говореше се, че и вас ще ви поканят в клуба. Водени ли са разговори с вас?
– С Венци Стефанов имам много добри отношения. От 25 години съм в чужбина и досега никой от България не ме е поканил да заема някакъв пост. Освен, разбира се, в националния отбор, когато бях помощник на Пламен Марков. Това беше единствената покана и аз я приех с удоволствие. Всички други неща са спекулации.

– А как си обяснявате, че никой не ви търси?
– Работил съм в доста клубове, но в България хората са ме позабравили. А в нашето първенство обикновено се наемат познати треньори. Не се сърдя на някого, а още по-малко съм обиден. Знам как стоят нещата във футболния бизнес, така че за мен това е нещо напълно нормално.

– Казахте, че следите мачовете. Какво ви прави впечатление в Левски? Бяхте съотборник с Илиан Илиев на Герена.
– Да, играл съм с Илиан. За шестте месеца, които бях в Левски, се засякох с него – беше сред най-добрите. Когато стана треньор на сините, му честитих. Беше много добър футболист, а сега е такъв наставник. Все пак да поемеш Левски, не е леко и не е случайно. В момента сините все още търсят своето лице. Левски не е това, което много хора искат да бъде. Те изгубиха два много важни двубоя срещу ЦСКА и Лудогорец, отпаднаха и от европейските турнири. Това малко или много се отразява на самочувствието на футболистите. А както знаем, в България ръководителите са нетърпеливи. Така че, за да останеш в даден отбор, трябва да имаш успехи.

– А Илиан ще успее ли да се справи, да изгради подобен Левски на този, в който играхте?
– Пожелавам му го. Спомням си, че станахме шампиони, взехме купата, нямахме загуба през пролетта. Тогава и ръководството изигра голяма роля. Имаше стратегия, гледаше се обширно на цялата ситуация. Оттогава обаче нещата в България се промениха доста. А ръководителите нямат това търпение. Те смятат, че когато се събере един отбор, той веднага трябва да започне да побеждава, да става шампион. А така не може. Все пак на всеки трябва да му бъде дадено време, за да осъществи това, което има в главата си. За съжаление, това време отдавна го няма. Затова смятам, че в България е доста трудно да се работи. Вие, журналистите, също много "помагате" за това (смее се). Илиан заслужава да развие идеите си. Години наред работи много добре в Берое. В момента Левски има потенциал и ако на Илиан му се даде необходимото време, ще направи това, което се изисква от него.

– Как оценявате шансовете на Левски за титла?
– Като големи. Смятам, че след Нова година и ЦСКА ще се стабилизира и съвземе. Лудогорец са ясни, за тях въобще няма нужда да говорим. Ботев също има добър тим, както и Литекс. Първенството е интересно, само трябва да престанем да търсим вината в съдиите – от треньорите и футболистите, та чак до президентите. Трябва да им стане ясно, че навсякъде по света реферите правят грешки. А какво да кажем за наказанието на състезателя от Черно море (б.а. – Сашо Александров, който събори Стефан Спасов на земята при гостуването на Левски за купата). Само 6 мача, а отиде едва ли не да убие съдията! Такива футболисти нямат място на терена. На съдиите трябва да им се даде малко повече спокойствие и самочувствие. Когато треньорът хули съдията, естествено че и футболистите ще му подражават. Оставете ги малко, играйте футбол! Грешки стават навсякъде. И тук има, а се знае колко честни са швейцарците. У нас след всеки един кръг има оплаквания. България е държавата на жалбите. Дайте да помагаме на съдиите с каквото можем и да им създадем условия за работа. Така те ще дават по-добри резултати.

– Като играч вие не взехте титлата с любимата Славия, но го сторихте с Левски?
– Времената тогава бяха такива, че само в Левски и ЦСКА можеш да постигнеш сериозни успехи. Аз обаче изкарах невероятни моменти в Славия, спечелих бронзов медал. Това беше най-добрият период в моята кариера, макар че по-късно постигнах успехите с Левски. Все пак Славия си остава отборът, който най-много ми е помогнал.

– Защо у нас вече няма такива тарани като вас, Сираков, Пенев?
– Вижте, футболът се промени доста. Подобен тип централни нападатели са на изчезване. Останали са съвсем малко – Марио Гомес, Манджукич… Сега футболистите трябва да се движат много повече – да играят навсякъде. Колкото до България – не знам дали въобще някой работи с нападателите. А трябва да има тренировки специално за тях. Виждате, че всеки отбор има треньор на вратарите, но няма такъв за нападателите…

– Кога за първи път стъпихте на стадиона?
– 50 години футбол – това ми е животът. Не пропусках дори тренировките на Левски Карлово. След това започнах да играя, а пазачът дори ми предложи да ми сложи едно легло и така да спя там (смее се). Не се отлепях от игрището.

– От кого сте се учили най-много?
– Имах наистина много голям късмет, че когато в Карлово играха Венцислав и Иван Петрови. Те бяха типични централни нападатели, вкарваха много голове. Научих много от тях. Винаги е имало много добри футболисти, от които съм взимал по нещо. Естествено по-късно най-много съм се учил от Чавдар Цветков и Андрей Желязков. Имал съм невероятния късмет да играя с тях в годините, в които се върнаха от чужбина. Вече бяха узрели, бяха научили много неща, футболът им беше ясен. Поддържам много добри контакти с тях и сега. Те са хората, които са ми помогнали много. Не трябва да забравям и Трендафил Терзийски – най-добрия кондиционен треньор в България.

– Яд ли ви е за нещо, което не сте успели да постигнете във футбола?
– Постигнах доста повече от това, което съм мечтал. Имам чудесни контакти навсякъде. За мен човешките качества, които човек притежава, са много по-важни от спортните. Лудото американско лято бе черешката на тортата. След това, като се върнах от световното, ставах два пъти голмайстор на швейцарското първенство. Естествено няма да забравя и "Парк де Пренс".

––

––

Следвайте ни в Twitter