2011-11-30 11:36:00
През 1912 г. някакъв зевзек, чието име завинаги ще остане
тайна за историята, решил да си направи шега с г-н Чарлс Доусън и приложната
антропология.
По онова време всички говорели колко важно е да се намери липсващото звено в
човешката еволюция, а досадното парвеню Доусън бил археолог-аматьор, който
ровичкал земята с надежда именно той да направи великото откритие. Разбира се,
не бил единствен в надпреварата, но участието му било повече от нелепо.
Така един ден (или може би нощ) анонимен шегаджия подхвърлил на мястото на
Доусъновите разкопки в Пилтдаун стар човешки череп с добавена долна челюст на
орангутан. Идеята била щом самозваният копач открие находката и я представи
публично, това да го направи за смях. И него – ламтящият за слава глупак и
цялата надомна антропология, която допуска такива типове да ровят, където им
падне.
Само че вместо да предизвика иронични усмивки, Пилтдаунският череп се
превърнал в сензация. Всички били поразени и разправяли колко велик откривател
е Доусън и как археологията има нужда точно от такива хора.
Този път иронията не успяла да пробие грубата кожа на глупостта и
дебелащината. 40 години трябвало да минат, за да стане ясно, че находката е
менте. При това очевидно. Само че Доусън отдавна бил починал със славата на
един от великите мъже на времето си. И най-големият антрополог сред тях,
естествено.
Разказваме тази история, защото тя има много общо с настоящата класация
"Футболист на годината".
Някъде някой явно реши да си направи остроумна шега едноврeменно с родния
футбол и г-н Борисов – небезизвестен спортист-аматьор. Това всъщност би
трябвало да е, ако не звучен шамар, то поне добра сатирична закачка. При това
двупосочна.
Хем премиерът само това не е бил все още, та барем да приеме и подобно
отличие, колкото и абсурдно да е. От друга страна що за футбол е този, в който
един едър тромавичък таран на зряла възраст от регионалните групи мачка
звездите, само защото е висш държавен служител.
Шегата набра скорост, приобщи поддръжници (кой на майтап, кой напълно
сериозно) и в момента, когато дойде време да й се сложи логичен край, тя се
превърна в нещо гротексно истинско.
Нито организаторите на класацията посмяха да направят забележка, че това я
унижава и превръща във фарс, нито премиерът видя подигравката.
И вместо да се оттегли с достойнство, взе, че изръси как нямало да прояви
никаква скромност; нещо повече – той определено се смята за по-добър от
Бербатов.
Усещате ли паралелите с егоцентрика Доусън и прочутия му фалшив череп? Когато
обектът на иронията е толкова неподатлив към нея, че вместо тя да го заслепи и
накара да сведе очи, вземе, че си я закачи като орден на ревера и се пъчи с
нея, нещата наистина стават сериозни.
Но едно не можем да отречем – поне намерихме липсващото звено в еволюцията
на родния футбол. Това е Пилтдаунският футболист. Дано не ни се налага да
чакаме 40 години, за да разберем фалшификат ли е.
Драго Симеонов/Webcafe