Пиянството на един град – Русе вижда победа на Дунав над Рома

2012-12-23 12:37:00

Само гол не достига на българския тим да елиминира италианския гранд

 

В златния фонд на големите футболни двубои за съжаление има и такива, които спокойно могат да бъдат поставени в графата "Забравени". Или поне останали само като суха статистика.

А зад тези епични сблъсъци се крият огромна емоция и уникални драми. За футболния град Русе най-голямото футболно събитие за всички времена е двубоят на местния отбор Дунав с Рома през 1975 година от турнира за Купата на УЕФА. Първият и последен мач на Дунав на европейска сцена, оставил незабравима следа в съзнанието на цял един регион. Опиянил местното население и превърнал се в епос.

В началото на 70-те години на миналия век Дунав е сред най-добре изявяващите се провинциални тимове в шампионата на "А" група. Тимът постоянно се катери нагоре в класирането и някак закономерно през 1975 година завършва на престижното четвърто място, като си осигурява виза за Европа.

Любопитното е, че през 1973 година отборът е изваден административно от "А" група с нетърпящата нито възражение, нито обжалване формулировка "уронване на социалистическия морал". Причината за жестокото наказание е установяване на нерегламентирана практика при премирането на състезателите. Това преведено означава, че играчите са получавали 20 лева повече за победа от нормираните 80 лева.

Дунав играе само една година в Северната "Б" РФГ и след люта битка със Светкавица (Търговище) се завръща в елита, където определено е мястото на тогавашния стойностен русенски тим. Две години по-късно отборът стига и до своя исторически връх.

Първият мач в столицата на Италия започва кошмарно за гостите. Те получават бързи два гола и надвисва реалната опасност от сериозен разгром. И притеснението е съвсем закономерно. Дунав може би е първият български отбор, който изпитва на гърба си влиянието на толкова огромна футболна тълпа.

 

Според различни източници на "Олимпико" присъстват не по малко от 75 хиляди зрители, а някои дори посочват числото 100 000 фенове, което е било напълно възможно преди преустройството на стадиона за световното първенство през 1990 година.
Българите успяват да се съвземат от шока, изравняват играта и излизат с достойнство от първия мач (0:2). За равенството в играта на терена говори фактът, че през второто полувреме русенци изпълняват цели 7 корнера, а като цяло успяват да върнат "вълците" в защита.

 

Мачът реванш в Русе е неоспорима футболна легенда поради причината, че вече се е превърнал в истински мит. Русенци помнят десетките малки детайли около срещата. Като например отказа на Рома да се настани в самия град Русе. Италианците преспиват в Букурещ и пътуват в деня на мача с автобус.

Пренебрежението на Рома обаче почти води до сензация. Дунав напълно надиграва във втория мач италианците, връща един гол презвторото полувреме, а в края на двубоя русенската легенда Никола Христов удря греда. Футболистите на Рома буквално треперят в последните минути и в това няма нищо учудващо, Дунав по това време побеждава на свой терен българските грандове и притежава самочувствието, че може да срази всеки.

И този останал в историята двубой има своя неизвестен герой. Тодор Иванов се появява като резерва през второто полувреме и само няколко минути по-късно бележи гол във вратата на Рома. Това е и единственият гол на Дунав в европейски турнир.
Историята на Иванов е доста интересна. Местни разказвачи твърдят, че едва ли не е изкаран от затвора в Белене за самия мач, което обаче е доста далеч от истината.

На 1 октомври 1975 година Русе е залят от фенове от целия регион. Стадионът побира само 22 хиляди души, но разказите на очевидците достигат до баснословната цифра от 40 хиляди, присъствали на това уникално зрелище.

Стадионът се пука по шевовете, уредбата свири "Тих бял Дунав", а на терена "сините" от Русе са на път да сътворят чудото в състав: вратар Младенов; крайни защитници – Далев и Тодоров; централна двойка защитници- Въжаров и Дамянов; халфове – Малинов, Манолов, Александров и Ковачев; нападатели – Христов и Илиев. Промяната в сравнение с първия мач е появата на софиянеца Ковачев на мястото на Ламбев-Карото.

Тази формация на Дунав под ръководството на треньора Любо Малинов си е извоювала вечна слава. Тя е на крачка от отстраняване на Рома, воден от Нилс Лидхолм с прочутите Де Систи, Рока, Прати и вратаря Конти. Звездите на италианския тим бързо установяват, че неизвестният български съперник ги превъзхожда към момента и разчитат само на късмет. Така по някакво чудо Рома оцелява в Русе.

 

Така започва разказът на един от героите на дунавската епопея Александър Манолов. "Първия двубой в Рим го започнахме доста стреснато и сковано. И нямаше как да е иначе, само аз имах малък опит в мачове на такова високо ниво. Вкараха ни два гола и с капитана Въжаров си казахме, че ако не се съвземем бързо, ще ни поведат с пет още до почивката. Може да се каже, че страничните фактори бяха от съществено значение. Не бяхме играли на такъв стадион с толкова гореща публика. А в тунела, преди да излезем на игрището, италианците ни показаха, че са готови дори да ни бият, ако трябва, и с боксови прийоми. Постепенно обаче се съвзехме и през второто полувреме стояхме добре на терена. Ще е пресилено да твърдя, че сме били по- добри, но наистина бяхме равностойни. Все пак срещу нас бяха страхотни футболисти.

 

 

Вторият мач в Русе за мен е незабравим спомен. Градът тръпнеше преди двубоя, феновете очакваха крайна победа. И ние се бяхме надъхали до крайност и показахме най-доброто от себе си в мача. През второто полувреме отбелязахме гол, след това най-добрият ни футболист – Кольо Христов, удари греда. Бяхме близо до сензацията, но не се получи."

Александър Манолов, който е бивш играч на Левски, играл с Гунди, Патрата, Жоро Соколов, Сашо Костов, скромничи, защото единодушно е обявен за най-добър футболист и в двата мача. По негов адрес се появяват квалификации, че финтовете му са направили италианците да изглеждат смешни.

 

През 1977-а Дунав изпада от "А" група. Следват по-добри и лоши периоди за клуба, но класата на отбора започва да спада в следващите години. Отбор под името Дунав (Русе) дори стига до Североизточната "В" група и пред него в класирането са респектиращи имена като Две Могили и Суворово. Почти като научна фантастика звучи фактът, че "небесносините" са били Рома. Същия Рома, който няколко години по-късно играе финал за КЕШ на същия митичен стадион "Олимпико".

 

През 1975 година Дунав показва на Европа не само собствената си класа на отбор, но и равнището на българския футбол тогава. Абсолютен дебютант в турнирите печели срещу италиански клуб. Това днес звучи немислимо.

 

Жаклин Михайлов

––

* Станете фен на BGfootball.com във Фейсбук ТУК и не изпускайте нито една новина от света на родния футбол

––

Следвайте ни в Twitter