Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Въртим, сучем и няма как отново да не се стигне до все по-намаляващото качество и количество български треньори. По-старото поколение даде какво можа от себе си, но като погледнем списъка от български специалисти в А и Б група, най-отгоре отново е 56-годишния Илиан Илиев. Дори се е стигнало дотам да съвместява две длъжности.
И критиците на това състояние на нещата трябва да се замислят дали пък има и алтернативен вариант. Май, ако Илиан остане само с едната морска диня под мишница, единствения достоен кандидат за национален селекционер ще е Димитър Димитров-Херо, който е с близо 40 годишен стаж.
И за разлика от сегашните неуверени млади, навремето той влетя в професията с гръм и трясък. На 35 годишна възраст Херо създаде явлението Нефтохимик, на 38 стана шампион с Литекс, а на 39 пое националния отбор и завърши два пъти наравно с великата Англия. По-подобен начин още на млади години са успехите на Димитър Пенев с ЦСКА, на Гочето Василев с Етър и после Левски, на Станимир Стоилов с Левски. На сегашните години на Томаш пък Стойчо Младенов убедително спечели първата си шампионска титла с ЦСКА. А с изброените, списъка изобщо не приключва. Но това се случваше в миналото, докато сега нещата изглеждат съвсем безутешни.
А не е като българските треньори да не получават шанс. Към актуалния момент са им поверени най-важнте позиции в двата вечни гранда на българския клубен футбол. 43 годишния Станислав Генчев и 46-годишния Александър Томаш имат огромната чест да водят не кой да е, а съответно Левски и ЦСКА. И както по всичко изглежда, двамата ще са поредния халосен изстрел вън от мишената. За такива като тях е народната мъдрост – птиченцето ти каца веднъж на рамото, но по нищо досега не изглежда, че те го осъзнават и правят всичко възможно да се възползват от предоставения рядък шанс за изява.
Без да навлизам в подробности и с просто око се вижда, че Генчев и Томаш са се явили неподготвени на матурата в края на 12-и клас. И както изглежда отстрани на двамата все нещо им пречи, като в същото време не спират да ръсят клишета и баналности. Отгоре на пирамидата е вечното аз съм виновен. И хубаво като си виновен, защо не си понесеш естествените последици и не си тръгнеш с част от останалото ти достойнство!
Идването на Станислав Генчев изначално бе компрометирано, защото онези които го назначиха изобщо нямаха представа за неговите възможности. Твърдението, че са го били гледали едва ли не под лупа в Крумовград са смехотворни. Назначиха го по препоръки от медиите и резултатът е, че той се оказа напълно неподготвен за отбор като Левски. Огромната му глупост е, че тръгна да променя наложената от предишните двама треньори концепция за футбол. И като измисли топлата вода и велосипеда, накрая се видя, че Левски играе някакъв напълно безсмислен футбол, основан на корнерите.
Генчев опрости футбола до състоянието да се разчита само на високия ръст и умението да се играе с глава. Което не е лошо понякога, но не и когато напълно липсва мисъл в играта. И не е необходимо да се гледа статистиката, всеки непредобеден зрител вижда, че Левски практикува някакъв вариант на антифутбол или поне е на светлинни години от това, което представлява модерната версия на играта. Ясно е, че дните на Генчев като треньор на сините са преброени, но е жалко, че млад специалист като него по толкова безрадостен начин пропиля доверието. А странични фактори и причини естествено ще се намерят. Истината е, че нещата не му се случват по правилния начин. И с провалената селекция и с вижданията му за тактиката.
Александър Томаш като треньор няма спечелена нито титла, нито купа, няма дори един мач в европейските турнири. И с тази богата визитка го инсталираха в най-титулуваният наш клуб Събитията се развиха изненадващо бързо, Томаш заяви, че цял живот е мечтал да стане треньор на ЦСКА. Обаче едно е да искаш, друго е да можеш и трето да отговориш на очакванията. Като се тегли чертата на неговите три месеца в ЦСКА, постигнатото е много мижаво. Всъщност апотеоза е несъразмерната радост онзи ден при равенството срещу Лудогорец. Изравнителен гол в края и спечелена точка, но това все пак е ЦСКА.
Това, че си се измъкнал щастливо от загубата не е чак толкова голям повод за прекомерно щастие. Но това са емоции, които не подлежат на контрол. По-страшното е, че червения отбор така и не може да открие панацеята и да тръгне нагоре. И както се вижда заема безутешното осмо място във временното класиране. И ще илюстрирам ситуацията със следния факт – при Саша Илич в цялата кампания ЦСКА загуби само 21 пункта, сега за 17 кръга – 29. И вече по-голямата част от пропуснатите ползи са в пасива на Томаш. По всичко изглежда, че съдбата на Томаш е определена в същата посока като тази на Генчев. И също е много тъжно, защото 10 години той се бореше някога да отиде под прожекторите, а много скоро ще ги изгасят.
Фокусът попада в Генчев и Томаш, но много е вероятно същото да се случи и на всички останали обещания в професията. Като единичен пример посочвам онова, което се случва с Иван Иванов в ЦСКА 1948. Младият специалист е страшно ефективен в думите и трогателно безпомощен в делата.
А общо взето това е характерната история с така наречените анализатори в студията. Всички са като Анчелоти и Гуардиола, а когато им дадат шанс се превръщат в обикновени губещи. И сигурно не са само те са виновни, но и няма как не потърсят проблема в себе си.
В неделя най-доказаното ни име в треньорската професия Станимир Стоилов предизвика земетресение в мегаполиса Истанбул. И отново показа, че има само един правилен начин за постигане на успех. С честност, с работа, с отговорност към таланта и без много да се маниерничи. Нека по-младите му колеги сами да решат кой път да изберат – неговият или този по който обичайно се върви. И ако направят второто, изобщо да не се учудват от резултата.