Порасналите момчета

2016-04-21 12:23:00

Годината е може би 2004, мястото – ст. "Червено знаме". Там, където в момента има паркинг. 9.30 сутринта. Отидох да гледам поредния мач на юношите на ЦСКА. Не помня резултата, някъде сигурно съм го записала.

Взех си кафе и срещнах Ангел Калбуров. "Другата седмица имаме турнир. Ела да ни гледаш. Страхотни деца имам", каза ми бат’Геле, който за съжаление вече не e сред нас. Той водеше набор’95 и там наистина имаше талантливи деца. Тренираха в едни клетки зад сградата на Червено знаме или на оня терен с името "Маракана".

Годината е може би 2013, мястото – Царско село. Юношите на ЦСКА отново имат мач. Отново срещнах Калбуров, който вече не ги тренираше, но беше дошъл да ги гледа. "Много футбол има в тия деца, дано да ги вземат при мъжете", продължаваше да ги хвали той.

Годината е 2016, мястото – ст. "Българска армия". Страхотните деца играят пред пълни трибуни. Побеждават. С игра. Годините в ония клетки не са били изгубени, тренировките в калта на Маракана не са били напразни. Калбуров беше прав. Децата пораснаха. Ще играят финал за Купата на България.

Вашият коментар