2018-01-14 17:30:00
Пресконференцията, в която Любо Пенев представи част от екипа си в очертаващата се като една от най-ожесточените надпревари в българския футбол от много години насам продължи дълго. Но можеше да се проточи още часове наред. Просто защото това бе
един от изключително редките случаи, в който хора с достатъчно авторитет говориха открито за същинските неща в родния футбол.
Да, може да звучи нелепо за мнозина, но това беше самата истина. След 12 години, обгърнати в мъгла, разговори на тъмно и тотална липса на комуникация на всички нива в йерархията на БФС, най-сетне няколко мъжки момчета дръзнаха да излязат с имената и лицата си, за да разровят раната. Да се опитат да облекат с думи мрачната родна действителност и да споделят пред обществото болката на хилядите им сродни души. А отсрещната страна е по-жадна отвсякога за истината и за възраждане на надеждата, че футболът ще го има и отново ще започне да радва и сплотява хората – от най-малките до онези в преклонна възраст.
Занимавалите се с физика знаят, че едно от свойствата на негативния вакуум е, че в него светлината пътува по-бързо, отколкото в нормалния вакуум. А именно негативният вакуум, който допуснаха властниците на българския футбол в последното десетилетие превръща днес Любо Пенев, Ники Илиев и съмишлениците им в озаряваща всичко по пътя си светлина. Никой не си прави илюзии, че имат готови рецепти за всички беди, но е трудно да се отрече, че те на практика са първите, намерили куража ясно да заявят, че пътят е грешен. Много грешен! Тук не става дума за личностна саморазправа или реваншизъм, а за цялостен подход и грабване на може би последния шанс за българския футбол.
Любо Пенев е подложен на сериозни нападки за липсата на достатъчно конкретика в своята стратегия. Атаките срещу Ел Голеадор обаче в голяма си част не са особено състоятелни, тъй като с просто око е видно, че отровните стрели са намазани в лагера, който дори не смята за необходимо да информира обществото какво всъщност е постигнал и какво възнамерява да прави оттук нататък. Президентът на БФС Борислав Михайлов публично обяви, че няма никакво намерение да се среща с медии,
привърженици или просто хора, които биха изискали отговор на съвсем нормални въпроси. Може би се притеснява, че някой отново ще го попита какво толкова заговори у него, та престъпи обещанието си да не се кандидатира повече за президент на
централата…
Истината всъщност е, че на срещата с журналистите в БТА квинтетът Пенев-Илиев- Дацов-Василев-Стоилов начерта в пъти повече насоки за развитието на футбола и извеждането му от най-дълбоката криза след края на Втората световна война, отколкото бяха изречени от Данчо Лечков, Атанас Фурнаджиев и Емил Костадинов за 12 години. Последните, разбира се, продължават да упорстват и живеят в някакъв имагинерен свят.
Задължително е всеки да изгледа внимателно пресконференцията, за да види, че екипът на Пенев е изключително подготвен и с много амбициозна програма. Пенев и компания изрично подчертаха, че началото трябва да бъде сложено с обръщане на пирамидата.
Всичко, уважаеми г-да от БФС започва от основата (разбирай създаване на условия за развитие на детско-юношеския и аматьорския футбол и ежедневна работа за популяризиране сред най-малките), а не от покрива. Той може да е лъскав, да печели
награди (б.а. защото нямаше друга спортна сграда, с която да се състезава), но при липса на здрава и устойчива основа, същият този покрив е обречен на срутване. А след него остава само гледка, каквато виждаме по екраните след опустошителни земетресения. Само със здрава основа може да очакваме трайни резултати, но и с реална дискусия за неизбежните ежедневни проблеми. Защото централата в днешния си вид прилича по-скоро на камора (тайна организация със свои собствени правила и кодове), в която просто безропотно изпълняваш заръката на някой, от когото обикновено получаваш поръчките си. Без въпроси, без дискусии, но затова пък със страх! Защото там е пълно с хора със зависимости и такива, които биват държани в подчинение, тъй като осъзнават, че не притежават нито нужната квалификация, нито искащите се умения.
Любо и Ники посочиха основните беди във футбола ни и начина, по който може да се справим с тях. Друг е въпросът колко от присъствалите успяха и искаха да го чуят.
Наблегна и на липсата на достатъчно конкуренция във вътрешното първенство, и на прекалено либералното отношение към броя на чужденците. А именно тези два фактора са базата за изграждането на боеспособен национален тим. Защо ли се чудим тогава, че
последното ни участие на голям футболен форум бе през 2004-а (справка – година преди Боби Михайлов и компания да узурпират футболната власт).
Акцент в изложението на някогашният матадор на Атлетико (Мадрид) и Валенсия падна и върху феновете – онези, които въпреки чутовните напъни на куп безхаберници, все още успяват да съхранят магията. Заслушайте се само как говорят хората от трибуните за Пенев, и как за Михайлов и Лечков и сами ще установите разликата…
Не на последно място, Любо Пенев подчерта, че неговият екип ще работи в пълна прозрачност и с нетърпимост към унизителните корупционни практики, за които чуваме непрекъснато на всякакви нива в родния футбол.
Приоритетите на новата Пенева чета са ясни и достъпни за всички. Показателно за това е невижданото раздвижване сред велможите в БФС. Хубаво е, че след повече от 12 години на пренебрежително отношение към обществеността, от "Иван Асен" най-сетне започнаха да правят опити за осветляване. Проблемът е, че реакцията на силните на деня отново се характеризира със стил, присъщ по-скоро на заядливи номенклатурчици, отколкото на сериозни ръководители. Да не говорим за изобилието от неистини в зле-скалъпените им комюникета. Но това сякаш не изненадва никой.
Хората от екипа на Пенев са се наели с изключително тежката задача да сломят статуквото в българския футбол и най-сетне да върнат усмивките на хората и вярата в нормалността.
Походът наистина е изнурителен и осеян с куп препятствия, включително и жива плет. Казват, че в България е по-лесно да станеш министър-председател, отколкото президент на БФС. Звучи кошмарно, но е съвсем близо до истината. Ако обаче продължаваме да кротуваме и да се примиряваме, неизбежно се обричаме на дълъг мрак. А футболът в повечето държави всъщност е най-прецизния барометър за стойностите в една държава. И ще се върна към хората по стадионите и отношението им към статуквото. Не си мислете, че след като виждат алтернатива няма да се намесят в името на промяната. Нека спрем да срамим имената на онези, за които България беше нещо наистина свято…