2018-10-04 11:46:00
Треньорът на ЦСКА Нестор Йевтич (с официална фамилия Ел Маестро) разказа пред Диема спомените си за бивша Югославия, как е решил да смени фамилията си и въобще да се занимава с футбол.
– Свикнахте ли в България, към живота тук, вече 4 месеца сте тук…
– Да, нямам много време да се наслаждавам на града, но ми харесва тук. Живял съм из цяла Европа, така че съм свикнал да променям градовете и държавите, в които живея. Със сигурност изисква известно време, за да свикнеш с новите неща, но се чувствам сякаш съм тук от много дълго време, така че като цяло се чувствам добре.
– Изненада ли ви нещо, позитивно, не толкова позитивно… Какво ви харесва в София, какво не?
– Всъщност не съм изненадан, защото съм роден в Белград, а София е доста подобно място. Като големина на града, като тип хора, атмосферата на града. Може и да не е най-красивото място на света, също като Белград, но има нещо, някаква специална аура, която ми харесва.
– Разкажете ни за себе си, това ли е Нестор ел Маестро и в живота, такъв какъвто го виждаме и край страничната линия, спокоен, рядко изразяващ емоции…
– Не знам, може би. Съпругата ми постоянно се оплаква, че не говоря, че съм много тих. Не знам какъв съм край терена, може би и футболистите не ми дават причина да креща по тях, но това не е нещо, което правиш съзнателно, така че е трудно за мен да отговоря. Не гледам мои снимки от мачовете, не се анализирам, така че не мога да кажа.
– В момента чета една книга, посветена на Новак Джокович – Novak Djokovic sport ambassador. Обръща се много внимание на ситуацията в Сърбия при Милошевич, бомбардировките на НАТО, вие преди това сте емигририл в Англия, какви са спомените ви от Югославия…
– Да, ние емигрирахме в Обединеното Кралство през 92-а. Не толкова заради войната, но като милиони сърби тогава емигрирахме на запад. Мога да ви кажа, че детството ми бе изключително щастливо. Бях на седем или осем години, знаех, че някъде някаква война се води, но тя не беше в Сърбия. Парадоксалното е, че ако говорите с хора от Белград, те ще ви кажат, че в началото на 90-те не бяха толкова лоши. Хората имаха повече пари по една или друга причина. Всъщност времената след босненската и хърватската война, бяха най-тежките за мен, или пък просто защото вече бях по-голям и можех да разбера точно какво се случва. Времено след падането на Милошевич беше наистина тежко за сърбите, животът в Сърбия е бил много труден. Голяма престъпност, но за щастие аз не бях там, ходех просто от време на време.
– Само на 7 в непозната страна, какъв беше животът ви в първите ви години в Англия, вашият и на семейството ви, труден предполагам, но кое беше най-трудното…
– Ние не бяхме бежанци, както казах войната не се водеше в Сърбия
– Войната ли беше причината да тръгнете?
– Е, отчасти, ние емигрирахме, не сме си тръгнали като бежанци, хиляди емигрират от Сърбия и от България и до днес, без война – емирирахме, защото родителите ми решиха, че ще живеем по-добре със сестра ми, брат ми още не беше роден. А аз като 7-8-годишен нямах думата по подобни въпроси. В начолото не беше лесно, защото живеех в ученически пансион – това е нещо обичайно в британската култура, но за едно сръбско момче бе необичайно да вижда родителите си един-два пъти месечно. Но след това свикнах и всичко беше наред…
– Разкажете ни, защо два пъти сменихте името си първо Джон Смит, после Ел Маестро, необичайно е, защо го направихте…
– Не беше Джон Смит, казах в едно интервю нещо като Джон Смит, типично британско име, но не беше Джон Смит
– А как се нарекохте?
– Не искам да казвам. Беше типично британско име като Том Джоунс или Джон Смит, но нито едно от тези две имена, беше друго. Не знам – все пак говорим за нещо, което се случи преди почти 20 години. Дадох едно интервю за Гардиън или Дейли Мейл, не помня, след като спечелих титлата в Словакия и говорихме за това и то не бе правилно разбрано в Сърбия и имаше много негативни реакции там след това. Мисля, че се промених много в последните 20 години. Това, което направих преди 20 години, не непременно ме определя какъв човек съм сега. В интервюто говорих как съм се чувствал тогава, не сега. Растях в Англия през 90-те, малко засрамен, че идвам от Сърбия, това казах в интервюто. Но също така казах и в онова интервю, повтарям го и сега – чувствам се засрамен сега, че съм се чувствал засрамен тогава, но наистина бях. Нямаше други югославяни около мен тогава. Бях в британски интернат с много негативни новини за Милошевич, за Сърбия по онова време. Не е моя работа да говоря дали той е бе добър или лош за Сърбия, но във Великобритания той бе представян като нещо като Садам Хюсеин – Милошевич бе същият. Не бях ходил до Сърбия от много години, чувствах се британец, не ми харесваше да имам тази типична сръбска фамилия, така че я промених.
– И след това станахте Ел Маестро – Ел Маестро на какво сте. Майсторът на какво сте…
– След това като тийнейджър – имах това британско име, вече мисля, че имах и британски паспорт също така, но дълбоко в сърцето си знаех, че не съм 100-процентов британец. Така че се чувствах странно да се разхождам с това британско име. Затова и го промених на Ел Маестро, но не след дълго осъзнах, че не е най-интелигентното нещо, което съм правил. Защото беше смешно и странно, но тази фамилия остана и след като напуснах Англия и отидох в Австрия, Испания и Германия – вече не ми пукаше. Не исках да си сменям името за трети път. Вече бях пораснал, а за един възрастен е по-трудно да смени името си. Защото оставяш нещо след себе си в живота си. Вече не ставаше въпрос само за личната карта или паспорта. Купуваш си къща, кола, много документи трябва да се преиздадат, ако си смениш името. Сега децата ми имат същата фамилия, така че и занапред ще оставя фамилията си така, без да я пипам повече.