2012-02-18 20:37:00
Аз съм вечен победител, няма кой да ме спре, кълне се камерунската звезда на ЦСКА
Идването на Нджонго Присо в ЦСКА бе едно от нещата, които на този етап доказват, че шефовете на "червените" нямат никакво намерение да абдикират от битката за титлата. В противен случай е много чудно, защо се дават 300 хиляди евро за една от звездите на кипърското първенство.
Камерунецът пристигна в ЦСКА с множество потупвания по гърба. Похвалиха го мнозина, включително бившия национален селекционер Станимир Стоилов. Първите няколко контроли, изиграни от него в Турция потвърдиха казаните добри думи. След края на основния лагер е сигурно, че ЦСКА има още един твърд титуляр. Разговорът с Присо започна само няколко часа, преди отбора да се прибере в София и африканеца да види първия по-сериозен сняг в живота си. Ето какво каза камерунецът за "Тема Спорт":
– Виждал ли си изобщо сняг до този момент?
– О да, преди години живях във Франция. Там съм виждал.
– Кое бе първото нещо, което написа в Гугъл, за да провериш България или София?
– Първото което проверих за София бяха какви са температурите през годината. След това вече потърсих и намерих още информация за града. Хареса ми от първия път. Личи си, че в София се случват неща, че има динамичен живот. Това ми допада. Като цяло научих, че вашата страна е в доста интересен период. Поради това още веднъж останах доволен, че ще играя там. За ЦСКА знаех, че е най-сполучливия отбор от България, редовно играе в Европа и това бе достатъчно за мен.
– Значи приемаш идването си като стъпка напред?
– Определено е развитие в моята кариера. ЦСКА е амбициозен клуб. За първи път ще играя в добро първенство, във водещ тим. Това ме надъхва още повече. Нямам търпение да стартира шампионата. Когато научих за интереса от страна на ЦСКА, веднага проверих и видях, че отбора е на първо място. Казах си: "Присо, тези са голям отбор. Борят се да спечелят първенството. Не се колебай!" Така и сторих. За мен е изключително мотивиращо да се наложа в този състав.
– Добре де, но в последно време май българския шампионат изостава от кипърския, не мислиш ли така? Ако да – каква стъпка напред е за теб?
– Ако трябва да бъда честен – така е. Според мен това се дължи на все по-засиленото присъствие на чужденци във водещите тимове. В Кипър е пълно с чужденци, ако имаше само местни, това нямаше да се получи. Ето, в моя бивш тим АЕК Ларнака, редовно започвахме мачовете си с 11 титуляри от чужбина. Нямаше нито един местен. И това никой не го възприема като някакъв проблем. Напротив, публиката е отдадена, подкрепя отбора си и ако той върви напред, всичко е ОК. Щом играеш за този отбор, няма никакво значение кой си, какъв си и откъде си. Важното е да се раздаваш. Мисля, че наличието на много добри чужденци прави разликата в момента между България и Кипър.
– Какво става с Камерун? Ето′О и Роже Мила влязоха във футболно управление, но нещата май не вървят?
– Така е, последните години имаше някаква безсмислена битка както във футболния ни съюз, така и сред лидерите от националния тим. Всеки искаше да е най-отгоре и това провали нещата. Жалко, защото Камерун винаги се е славел с невероятни играчи и с много силен национален тим. Сега обаче ни остана само да се надяваме, че противоречията ще се изгладят и всичко ще тръгне постарому.
-Това ли е причината да пропуснете първенството на Африка?
Това е – основните фигури в отбора не си говорят един на друг, сърдят се, дори не си подават топката на терена. Това не е добра атмосфера. Това са неприсъщи за футбола неща. Как да печели този отбор, когато ти си сърдит на съотборника си и дори по време на мач го изразяваш с играта си. Не, не, това е твърде глупаво.
-Аз лично пазя добри спомени от дебюта ви на Мондиал през 1982 година, Томас Н′Коно ми беше любимец, разказвал ли ти е някой за онзи тим? Той ли беше най-добрия?
– Баща ми ми е разказвал всичко, той обича много футбола. Знам за онзи отбор с Н′Коно, онова поколение, както и следващото, което стигна до четвъртфинал в Италия през 90-та са безспорно двете най-добри поколение в камерунския футбол.
– Как ще коментираш изненадващия успех на Замбия за Купата на африканските нации и защо големи тимове като вас, като Нигерия, Египет, ЮАР пропуснаха шампионата, някакво пренареждане на пъзела в Черния континент ли има?
– Това със Замбия бе страхотна сензация. Нещо като титлата на Гърция на европейското първенство. Всички очакваха на финала Кот Д`Ивоар не да ги победи, а да ги убие, да ги разкъса. Видяхте какво се получи. След като Камерун не участва, съм много горд от успеха на Замбия. Един скромен тим, без да притежава невероятно големите звезди на Кот Д`Ивоар. И наистина мисля, че може да има пренареждане на пластовете във върховете на целия африкански футбол на ниво национални тимове.
– Какво мислиш за Седрик Чуто – малкото камерунско хлапе в ЦСКА?
– Седрик е много интересен футболист, голям талант. Типичен представител на нашия футбол – атлетичен, избухлив на терена, със страхотна скорост и техника. Мисля, че му предстои голямо бъдеще, но само ако се раздава на 100% както в тренировките, така и после в самите мачове. Тъй като е много млад още, трябва постоянно да слуша треньорите, да слуша по-големите и по-опитните в състава. Да попива футболни знания от тях. Харесвам го, много ми допада и ще се радвам да успее.
– Знаеш ли, че ЦСКА е на път да привлече Лаборде от Анортозис, как го преценяваш този колумбиец?
– Много, много добър играч. Това мога да кажа за него. Той използва доверието което му бе дадено от българския треньор на Анортозис (б.а. – Станимир Стоилов) и сега продължава да дава много на клуба си. Страхотен футболист е и ако дойде в ЦСКА това ще бъде невероятно попадение. Рядко давам толкова високи оценки, но мисля че Лаборде ги заслужава. Уникален футболист. Дано да подпише с нас и всички вие ще се убедите за какъв играч говорим. Само на съперниците ни няма да им хареса. Те ще страдат след неговите финтове и подавания.
– Другият български гранд Левски също купи играч от Кипър, от Анортозис. Какво става – защо в България пазаруват толкова от Кипър?
– Познавам и това момче Кристовао, играл съм срещу него. Добър е, но нищо общо с класата на Лаборде. Колумбиецът е много по-добър. Той просто е голяма класа. Иначе наистина така се получава. В много отношения кипърското и българското първенство си приличат. В Кипър обаче играят много повече чужденци. Това е разликата, другото е същото. Затова е лесно да се премине от там в България.
– Как обясняваш успеха на Апоел Никозия от последните години в Европа? Това е непостижима цел за българските тимове.
– Разликата в стандартите идва точно от чужденците за които споменах. В тамошното първенство има може би 100 добри чуждестранни играчи. Във всеки стартов състав на Апоел, едва ли има повече от един-двама кипърци. Пълно е с португалци, бразилци, гърци, има играч от тази държава, от която е Горан Пандев (б.а – Македония), треньора им е чужденец. Това е голямата дупка, която разделя България от Кипър в момента. И не го казвам единствено, защото и аз съм чужденец. Просто мисля, че това е правилният път. Страни като Кипър и България трудно биха подържали високо европейско футболно ниво единствено с местни таланти.
– Защо си избра № 99 в ЦСКА?
– Моята майка ми го избра. Преди две години, когато отидох в Ларнака, тя дойде с мен в началото, за да ме подкрепи и ми каза: "Вземи №99, ще ти носи късмет". Аз я послушах и наистина този номер ми донесе късмет. Заиграх добре в Кипър. Сега, идвайки в София просто реших да избера същия номер, след като видях че е свободен. С него няма кой да ме спре, чувствам се още по-силен. Просто вярвам, че това е щастливия ми номер.
– На кой пост се чувстваш най-силен и полезен?
– На крилото. Но мога да играя и зад нападателя, както и на върха на атаката. Предпочитам обаче да действам по един от двата фланга.
-Кои са първите ти приятели в ЦСКА?
– На първо място вече съм приятел с Анисе. Разбира се и с Раис М′Боли. Абе, общо взето – френската връзка, няма начин. От българите съм приятел вече и с Иван Бандаловски. Общо взето съм доста контактен и бързо се сприятелявам с новите си съотборници.
– Нека поговорим за нещо не толкова приятелско във футбола – за расизма. Не мислиш ли, че всичко тръгва от самите отношения между играчите, чак след това идва и лошото отношение на моменти от трибуните към тъмнокожите играчи?
– Това е нещо много лошо. Изпитвал съм го, от страна на враждуваща публика. Но вътре в отбора, до този момент не ми се е случвало, не съм го забелязвал. Но е напълно възможно това също да е проблем.
– Виждаш какво става дори в джентълменска Англия – случая с Луис Суарес.
В- иж, играчите от Южна Америка по принцип имат подобно отношение. Техният манталитет е малко по-различен, по-заядливи и по-надменни са. Това със сигурност съм го усещал. Явно е някаква странна черта в характера им. Но това е зло, което в голяма степен е и извън футбола. Това е обществен, социален проблем, не е само в спорта. Затова си мисля, че всички трябва да работят за неговото изкореняване. Тогава няма да го има и във футбола.
-Ти си едва вторият камерунец в ЦСКА – знаеш ли кой е първия (б.а – Даниел Беконо)?
– Всъщност не, тук вече ме хващаш неподготвен. Беконо ли? Да, мисля че съм го чувал. Преди години го викнаха за един-два мача в Олимпийския тим на Камерун, оттам го знам. Ами надявам се да се представя добре и да дойдат още и още добри играчи от моята родина.
– Докато се ровех преди интервюто, открих три различни твои фенски страници във Фейсбук – защо си толкова популярен?
– Ха-ха, ами явно много съм харесван. Не съм се замислял. Просто на местата на които съм играл, феновете наистина ме заобичват и явно всичко това е тяхна инициатива. Радвам се, че ме оценяват и по този начин. Това е още едно доказателство, че се раздавам, че обичам всяка седмица да радвам тези хора, които идват на стадиона и заради мен.
-В една от тези страници видях, че през юни миналата година един българин Митко Иванов е написал, че ако дойдеш в Левски ще те догони световна слава и рано или късно ще подпишеш с голям европейски клуб. Чел ли си това?
– Да, помня го. Е, не се е случило с Левски, но се надявам да стане с ЦСКА. Знам, че това са вечните противници в България, затова този човек вероятно ще ми е леко сърдит. Но аз съм вечен победител. Винаги се стремя да гоня победата. Във всяка тренировка, във всеки мач. Това е моята философия във футбола. Знам, че ако всички ние в ЦСКА успеем да станем шампиони, хората обичащи този клуб ще бъдат горди с нас. Ето това е нещото, което ме мотивира. Феновете да бъдат горди с нас, с техния отбор!