Приятел на Боби Михайлов юрка Бърканичков в Полша

2012-01-13 10:56:00

Приятел на Боби Михайлов юрка Бърканичков в Полша

След кратка пауза BGfootball.com продължава с историите на един от най-ексцентричните
футболисти, подвизавали се на терена през последните години – Светослав
Бърканичков. Следващата отново е за периода му, когато играеше в Полша.

Имам много добри спомени от престоя си в Полша. Бях там на гурбет 4
години. Играх в различни отбори, но никога няма да забравя престоя си в Корона
(Киелце). Попаднах там чрез мои приятели. В Киелце не трябваше да преминавам
през пробен период и затова подписах веднага. В малкото градче всички бяха луди
по футбола, а по онова време Корона правеше истински фурор. Те бяха тръгнали от
пета дивизия и последователно бяха минали през четвърта, трета и втора. Когато
аз отидох при тях водехме борба за влизане в елита. Голям минус за
мен бе, че не разбирах и бъкел от полски. Останах като гръмнат, когато на
първата тренировка треньорът ми Дариуш Вдовчик започна да ми вика на чист
български ту "куче", ту "петел", ту "кокошка". Не
знаех какво става и първо си помислих, че Вдовчик има нещо против мен и ми се
подиграва. Нищо подобно. Оказа се, че Дариуш Вдовчик е бивш съотборник на
Борислав Михайлов в английския Рединг. Двамата станали неразделни приятели и
делели една стая по време на лагерите. Именно Боби научил Вдовчик на
българските думички. Голям майтап падна. Вдовчик не знаеше значението им, но
започна да ги използва, след като разбра, че съм сънародник на Боби. После
треньорът продължи да ми вика "петел", а аз на шега му виках
"куче". Юркаше ме много, но се отнасяше с уважение към българите и
българския футбол, най-вече заради авторитета на Боби Михайлов. С годините
научих езика. Къде с ръце, къде с крака, но започнах да го разбирам. Аз знаех
руски, но поляците не искаха да го говорят и ми беше много трудно. И така, къде
на майтап, къде на истина, работехме отлично с Вдовчик и успяхме да влезем в
първа дивизия. Това беше уникално постижение в цялата история на клуба, а и
изключителна гордост за града. По принцип интересът към нас беше огромен, а на
мачовете ни редовно идваха по 20 хил. души. Когато Корона влезе в елита
феновете направо полудяха. Кръчмите се напълниха, бирата се лееше като водопад.
350 хил. души излязоха по улиците на града. Ние дефилирахме на специален открит
автобус. Всички се радваха като деца и ни засипваха с шампанско и конфети.
Почувствах се както преди години в Пловдив, когато по същия начин триумфирахме
с титлата с Локомотив. Постижението ми тогава беше по-голямо, но пък радостта и
на феновете на "смърфовете", и на тези на Корона беше еднаква.
Любовта и уважението на хората не могат да се купят с пари. Те са най-важни във
футбола и аз се радвам, че ги почувствах и в България, и в Полша.