Пътят на безхаберието

Начало » Пътят на безхаберието

Георги Иванов-ГонзоЖаклин Михайлов/Тема Спорт
Какво е общото между явлението от 90-те години на миналия век Нефтохимик Бургас, неколкократния евроучастник Сливен, членуващите в елитния футбол Металург Перник, Хасково, Любимец, Верея Стара Загора, екзекуторите на грандове в турнира за купата Чирпан и Чепинец Велинград, Хеброс Харманли – от който тръгна Златната топка Христо Стоичков? Списъкът включва само отбори от футболния Юг, но подобни зрънца могат да бъдат открити и на север, като например Калиакра Каварна от славния период на кмета Цонко Цонев.

Общото е, че изброените през последната кампания не играха в А, Б или В група, а в областните първенства. Веднага бие на очи, че тези успешни клубове са изпитали огромни екзистенциални проблеми, за да пропаднат толкова дълбоко – да си го кажем направо, до селските герани.

Мисълта ми е, че ако искаме националният отбор да не играе толкова отчайващо слаб футбол, както срещу Кипър (2:2) и Гърция (0:4), трябва да се възродят всички огнища на футбол в България. Защото Нефтохимик и Сливен през 90-те години даваха купища национали и десетки класни футболисти. Не е нужно да изброявам целия списък на заслужили играчи от Бургаския и Сливенския регион. И тази пълноводна река сега е напълно пресъхнала.

И без да съм президент на БФС, предоставям идеята да бъде създаден специален фонд за подпомагане на най-заслужилите и най-пропаднали родни клубове. Примерно една сума от около 1 милион лева, което е 3-4 процента от бюджета на БФС, да отива за възраждане на тези центрове. Ще напиша и откъде я заимствам, не съм открил топлата вода. Изпадащите в Испания получават специален бонус от местната професионалната лига, прави се по един или друг начин и на други места, защото хората там са прозорливи и далновидни и знаят много добре, че трагедията на един клуб е трагедия на целия футбол. Както сега се случва със Сампдория, обзалагам се, че до няколко години клубът ще се върне в Серия А, защото няма да го изоставят.

Точно по този начин лъчковците могат да намерят пътя към таланта, не с графомански съчинения, а с реална работа за събуждане на умрелия ни футбол. Не да ми ходят по студиата и да обясняват как я спира Дембеле и я води Ямал, а да свършат някаква реална работа. Да отидат при техния началник, който само обяснява как нещата не могат да станат, защото имало само 5 нормални клуба в България, за да започне промяна все отнякъде. Иначе констатации могат да се правят всякакви с огромна лекота.

И малките деца знаят, че нашият футбол е на принципа пари няма, действайте. Да, ама Георги Иванов е от 15 месеца президент и все нещо трябва да направи извън срещите с раздаването на грамоти. А това, с което мишката премести планината, е едно нищо. Много е лесно да съчиниш репресивно правило срещу Берое, страшно е да посегнеш на интересите на хегемонията, а там е истинският проблем. Как да играе силно националният ни отбор, като приносът на 14-кратния шампион е мижав и нищожен.

И след тази пледоария все пак да посоча, че Нефтохимик се връща във В група, същото може и да се случи и на ФК Хасково, но в града на Станимир Стоилов и ОФК Хасково претендира за приемник на традициите. За съжаление, Сливен след ерата на своя голям любимец Данчо Лечков е почти в небитието. Металург Перник също се е устремил към Югозападната Бундеслига. Следващия сезон дори се възстановява статуквото с появата на Левски-Спартак в третото равнище на футбола у нас. С други думи, тирето още е тук!

Трудно обаче се възстановява изпепелена земя, но поне нещо може да се направи. И трябва да се направи за децата, които искат и могат да станат големи футболисти. А те няма да се родят на жълтите павета при богатите майка, татко и чичо. Болшинството от големите ни таланти винаги са тръгвали от най-ниското, защото футболът е бил техният шанс да постигнат мечтите си. И е престъпление хиляди деца да бъдат лишени дори от правото да играят футбол, камо ли да развиват таланта си. Това пак го отправям към лъчковците, които са влезли под кожата на президента, защото и те като него са въздух под налягане.

Изминаха 15 месеца от мига, в който Георги Иванов излезе на трибуната, сбърка името на един починал човек и обеща да работи денонощно за българския футбол. И досега единствено работи само за себе си и за следващите 15-20 години като президент на БФС.