Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Ако заглавието ви се е сторило познато, значи имате много силна памет и сте на над 40 години. През далечната 1994 година същият автор написа поредицата „Сага за Брокерландия“. Оказа се, че има хора, които я помнят.
През 1994 година Брокерландия беше процъфтяваща държава в държавата, базирана в град Пловдив, България. Беше ръководена от така наречените брокери и те бяха превзели почти цялото футболно пространство.
Тук историята става интересна и за вас. Онези, които действаха най-бързо в условията на див капитализъм, много бързо разбраха, че освен пари им е необходима популярност. Защото какво са парите, освен едни обикновени хартийки, с които обаче можеш да си купиш много неща. Всъщност почти всички нещата на света. Нашите герои си купиха популярност. И то каква…
Сагата за Брокерландия започва някъде през 1991 година. Тогава покрай финансовия и търговски бум се пръква една брокерска къща в центъра на Пловдив. След това се придобива една банка, а след това се взима Ботев Пловдив. И не много далече във времето се превзема и съвкупният български футбол. Да не пропусна, че във футболните владения на Брокерландия попада и славният някога Спартак Пловдив.
Дотук я карах по приказен сюжет. Историята обаче въобще не беше приказна.
Огромна част от недъзите на днешния български футбол се дължат точно на Брокерландия. Примерно първият доказан конфликт на интереси бе свързан точно с брокерите. Собствениците на Ботев Пловдив по едно и също време бяха собственици на целия български футбол. Половината Изпълком на БФС бе съставен от членове на злополучната Агробизнесбанк. Другите членове пък им бяха приятели банкери. По-късно също ще стане дума, че тази банка на практика финансира участието на България на Световното първенство през 1994 година. И че без нейните пари България едва ли щеше да постигне четвъртото място в света. Всъщност не е едва ли – нямаше да го спечели със сигурност.
Но началото на Брокерландия със столица град Пловдив, България, бе поставено с влизането в Ботев Пловдив. Който, между другото, преди това имаше също доста ексклузивен собственик в лицето на италианеца Паоло Динучи. Всякакви аферисти са минали през българския футбол. Брокерите взеха Ботев точно от тази персона и бяха твърдо решени да направят това, което 20 години по-късно направи Кирил Домусчиев. Пълен и абсолютен монопол върху първото място в класирането. Вероятно Христо Данов харесва толкова много Кирил Домусчиев, защото той изпълни неговите мечти 20 години по-късно.
Философията на брокерите беше проста – което не се купува с пари, се купува с много пари. Парите бяха заложени в основата на селекцията. Брокерите са пионерите на големите траншове. Запознати казват, че за всеки подпис са се давали десетки и стотици хиляди марки и долари на ръка. Благодарение на тяхната щедрост са процъфтявали много бизнеси в града, защото парите, естествено, са се харчели с мисълта, че никога няма да свършат.
Естествено, този оазис на благополучието веднага е маркиран от всякакви златотърсачи. В Ботев за нула време се изсипва цяла кохорта от известни за времето футболни имена. Най-големият удар брокерите правят с привличането на две вечни легенди – Борислав Михайлов и Наско Сираков. Но те са само черешката на тортата. Георги Донков, Велко Йотов, Димитър Попов и много други национали предпочитат да се преселят в Града под тепетата. Брокерите нанасят смъртоносен удар по вечния черно-бял враг. Легендата на Локомотив Пловдив Аян Садъков прави немислимото
като облича жълто-черната фланелка. Същото правят Костадин Видолов и Стефан Драганов – Чоната. Споменът за тези предателства и до днес болезнено отеква за всички ревностни локомотивци. Но, както се казва – парите нямат цвят. Тогава излезе лафът – аз съм професионалист и храня семейство.
Независимо от златния дъжд, Ботев Пловдив не спечели нито една титла за Брокерландия и загуби два финала за Купата на България. Беше изваден от европейските турнири за една година за доказан опит за подкуп на длъжностно лице. Опитаха се да прикрият картоните на Георги Донков за мача с Олимпиакос и работата се разсмърдя жестоко. Там беше замесен и един бъдещ участник в тази поредица, който впоследствие бе дългогодишен собственик на Ботев Пловдив.
Не че отборът не беше силен, но Левски тогава бе по-силен. И тази разлика се прояви най-добре в един мач на стадион -Васил Левски-, завършил с резултат 6:1 за сините. В онзи мач може би бе началото на края на Брокерландия. Защото левскарите бяха със забавени заплати, конфликтът в съблекалнята зрееше и независимо от всичко Сираков и компания разпердушиниха канарчетата.
Но Ботев Пловдив не е най-интересната част от сагата. Далеч по-интересно стана в края на 1993 година. България спечели на -Парк дьо Пренс- и впоследствие се оказа, че имало някакви тъмни петна около тази велика и епохална победа. На показ ги извади не някой друг, а самият главен брокер – Христо Данов. В много свои интервюта, може би за да се усети отново значим и популярен, той пробутва тезата, че са били хванати френски футболисти. Говори за някакви 300 хиляди долара и така нататък. Във въздуха обаче увисва въпросът защо не го каза тогава. А именно в думата -тогава“ е разковничето.
България се класира за световното но президент на БФС беше Валентин Михов. И той обираше овациите. Михов бе звездата, а брокерите бяха мимансът около него.
Няколко месеца по-късно се оказа, че хората от Пловдив искат цялата слава за себе си. Михов бе бламиран по най-познатия начин – с пари. Героите от -Парк дьо Пренс- си поискаха обещаните по 50 хиляди долара за класиране, а нямаше кой да ги даде. Изигра се един елементарен театър с обещано и неизпълнено и Вальо Михов като достоен мъж си подаде оставката. Така на самолета за Америка вместо него се качи временно изпълняващият длъжността президент Христо Данов. Като пиша самолета, подчертавам, че на самолета с пълни командировъчни в петцифрените суми се качват още около 100 човека. Брокерландия щедро поема всички разходи и изпълнява всички прищевки. А България се окичва с медали. По-късно се оказа, че тези медали са имали и остатъчни ефекти, които се разразиха във финансовата криза през 1996/97 година.
Избирането на Данов за постоянен президент изглежда като най-сигурното нещо на света. Но в края на 1995 година Брокерландия губи първата си голяма битка и начело на БФС застава Иван Славков. След тази загуба по закона на доминото се срутва всичко. Настъпва хиперинфлацията и нещата рухват. В един момент целият свят е в краката на Христо Данов, който удивително прилича на Микеле Плачидо. Висок, красив, успешен. Сега, 25 години по-късно, почти никой не се сеща за него. А историята му на възход и падение е сърцераздирателна. Сагата за Брокерландия завършва като пълен фарс. Но артефактите остават. Най-добрият тенис комплекс в България е дело на брокерите. По тяхно време разцъфтяха пловдивските медии. Колегите и досега си спомнят с умиление колко щедри спонсори са били брокерите. Така че нищо не е черно или бяло. За щедростта на брокерите се носят легенди.
Брокерландия е забравена, но много от принципите й залегнаха в българския футбол. И са неизкореними. Много от недъзите, които се повторят и са станали ежедневие, датират от тогава. Всичко може да се обобщи в едно изречение –винаги печели този, който има повече пари. Но печели само докато ги има в наличност. След това отива на бунището на историята и никой не си спомня за него.