Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Нашего брата много обича да гледа в паничката на другия. И да я вади от контекста на общата картина. А най-интересната паничка е тази на най-популярния футболен клуб в България. От само себе си се разбира, че всичко, което се случва в Левски, става за писане.
Преди Нова година се огласи новината, че на Левски е осигурен нов мощен спонсор, който ще налива 6 милиона лева за следващите 2 години. Спонсорът строи небостъргачи, лотове на летища, магистрали. Не е трудно да сметнеш две плюс две, за да стигнеш до заключението, че е доста странно такава фирма да си сложи надписите на футболни фланелки. И колегите се впуснаха в разсъждения. Всичко, което се напише за Левски, се чете! Никой не се съмнява, че новият спонсор всъщност е продължение на старото подпомагане на Левски от страна на държавата. Да се отрича очевидното ще е доста трудно защитима теза. То не се и налага. От години в Подуяне приемат всякакви подаяния, просто защото друг вариант да съществуват не познават. Макар да се написаха много красиви концепции как Левски трябва да бъде свободен и отдалечен максимално от задкулисието, те остават нереализирани. Левски на народа, Левски независим от олигархията, Левски отхвърлил „модела Бащица“ са красиви слова, които обаче за съжаление си остават една утопия. Надявам се някога да станат реалност, но засега това изглежда нереалистично.
Да се вменява вина за създалата се ситуация също е доста рисково начинание. Да се вади над чертата футболен клуб Левски и да му се приписват всички земни грехове е лесно оборимо начинание. Защото ще стигнем до Библията и онова изречение на Спасителя – Който от вас е без грях, да излезе и пръв да хвърли камъка. Такива без грях поне на мен не ми се привиждат в българското футболно пространство. И е пределно ясно, че синята и червената част на България могат до утре да се замерят, при това със съвсем видими аргументи и факти. В блатото на българския футбол чисти и неопетнени няма и не може да има.
Те, нещата, не са такива от вчера, а от 30 години. Голямата истина е, че у нас пазарният модел на футбола не се състоя. През всичките тези години, с много редки изключения, футболът у нас винаги оцеляваше на непазарен принцип. Винаги с преливане от пусто в празно. За да има професионален футбол в България, бе пренасочен един огромен финансов ресурс и това е само една от причините да сме най-бедната държава в Европа. И да си носим последиците от тарикатлъка си. Защото това, на което в България не се научихме, е да спазваме правила?
А ако спазвахме правилата на свободния свят, в който не знам защо бяхме приети радушно, нямаше да имаме професионален футбол във вида, в който го гледаме. Много е готино и много е шик да надничаме в паничката на Левски. Да питаме защо НАП им разсрочва задължението, защо БФС им дава лиценз и защо вероятно от най-високото място в държавата им изпращат спонсори. Но кой е по-различен от Левски?! Кой наистина може да бъде посочен като пример за изряден клуб. Всички клубове в така наречения ни професионален футбол са на тотален дефицит и с огромни загуби, разликата е само в това кой покрива масрафа. Да, има такива с нахъсани собственици, които вадят от джоба си и покриват загубите. Правят го по някакви техни си причини. Левски няма късмет да попадне на такъв собственик.
А когато попада, той или става опасност за националната сигурност, или много скоро потегля за Дубай. Разликата между Левски и останалите е само в обстоятелствата. Нито останалите са по-добри от Левски, нито пък Левски е по-добър от тях. В морално отношение имам предвид. И въобще за какъв морал може да се говори в българския футбол?
Но и тези, които си мислят, че са извадили късмет, да не лежат много от правилната страна на матрака. Нещата в България се променят, а в последните години се видя, че богатството по-скоро е повод за притеснение, отколкото за доволство. Както е казал народът – днес имаш, утре не! Заявявам го най-категорично – за 48 часа на всеки един клуб в България може да се обърне палачинката. Без значение кой е собственикът. А ако дойде някой премиер, който не е влизал в час по физическо, въобще цялото това удоволствие може да се изпари. Защото за Левски се грижат по един начин, но другите не са останали капо.
Това, че в Левски бил изпратен някакъв магистрален спонсор, е видимата част. И е много пикантно да се анализира случката. Но да погледнем къде е заровено кучето. Защото по съвсем друг начин ще бъде поставен въпросът, ако в касата на клуба влизаха регулярно по 6 милиона лева, но не изпратени от някъде, а спечелени честно.
От телевизионни права например. Защо футболен клуб Левски от близо 60 милиона лева получава само 600 хиляди на година. 60 милиона лева е оборотът на платената такса за футбол, която се осигурява основно от фенове на двата гранда ЦСКА и Левски. Но любимите им клубове получават трохи. Това е единственият честен и нелицемерен начин Левски и ЦСКА да осребрят огромната си фенска маса. Членски карти ще си купят 20 хиляди, но месечен абонамент за гледане на мачове си купуват поне 200 хиляди левскари.
Това са 22 милиона на година, струва ми се честно 6 милиона, а не 600 хиляди лева да отидат в клуба. Проста бакалска сметка, но нека някой я обори. Но това няма да се случи. Лесно е да гледаме колко абсурдно е това, което пише на сините фланелки. Защо обаче никой не потърси причината отново темата с телевизионните права да стане табу. Нали Сираков с това знаме влезе в канцелариите на „Герена“?! Нали тръбеше, че не може Левски да получава подобни смешни суми. И ЦСКА, разбира се! Разигра се обаче познатият сценарий „Буря в чаша вода“. И всичко отново потъна в непрогледна тъма. БФС внесе за подписване нов дългогодишен договор при същите условия, а Левски не можа да осребри единствения си реален капитал. Защото непоклатима истина е, че 99 процента от сините фенове гледат Левски предимно на телевизора. И си плащат доста прилично за това удоволствие.
Въобще какви грандове са Левски и ЦСКА, ако гледаме колко струва техният тв продукт? Барселона и Реал взимат лъвския пай от милиардния договор за правата на Ла Лига. Левски и ЦСКА са малко по-добре платени от Царско село и Монтана. Може ли тогава Левски да мисли за каквато и да е свобода, при положение че му е отнет най-естественият начин за прехрана. Но може би това също е част от плана. Нали самият Павел Колев каза, че Левски бил дундуркан от кой ли не през годините. Що не го пуснат да ходи, ами го дундуркат?!
И това не е от вчера. Откакто милиционерите влязоха на Герена, все е така. Като гледам управителния съвет от изявени помагачи, се хващам за главата. А истинските, верни левскари няма от какво да се срамуват. Те показаха колко много обичат своя клуб и всички опити да им вменят вина са напразни. Те са героите на 2020 година, защото сториха нещо, което никой друг не е правил. И Тръст „Синя България“, и НКП, и старите левскари, и дори Наско Сираков искат нещата да са други, но няма как да се получи. Пак стигаме до онова прозрение на Батето – каквато държавата, такъв и футболът. Дано доживеем по-добри времена, в които, както казваха Бойчев и Кулеков – шъ съ оправим.