Петър Здравков/Тема Спорт
За този сезон Левски се прости с една мечта. Сините няма да играят в най-реномирания клубен турнир на Стария континент – Шампионска лига.
Вероятно причините за загубата от АЕК са комплекс от множество детайли, но основните причини сякаш са две. Най-близката до логиката е, че българският шампион чисто и просто все още не е готов да надиграе класен състав като АЕК. Забележете, не да влезе в основната фаза на ШЛ, защото там успяха да се промъкнат по-нискокласни тимове от „сините“. Гръцкият шампион, който действително е доста по-скъп отбор, се оказа препъникамъкът за Турнира на богатите. Надграждането спрямо миналата година обаче е факт – в качеството си на шампион Левски вече е и в групите на силния турнир Лига Европа.
Във футбола почти никога нещата не опират само до индивидуална класа. Не и в съвременните му измерения. Важна е предварителната подготовка и нагласа и тук, рано-рано след първия аргумент за загубата снощи, стигаме и до втория. Левски влезе твърде дефанзивно в двубоя, приемайки по-естествената роля на един гостуващ отбор с по-нисък бюджет. С поведението си позволи, дори покани Двуглавия орел да влезе в кошарата. Явно надявайки се да изиграе мач, подобен на този от миналия сезон в Лига Европа срещу Брага. Но се получи нещо като гостуването им на АЗ Алкмаар в Лигата на конференциите. Нормално беше домакините да имат импулс в играта си от самото начало заради домакинския фактор, но афинитетът на Хулио Веласкес към играта на сигурно този път може би изигра лоша шега на Левски.
Преди малко повече от четири години сините, тогава като носители на купата на България, гостуваха в Солун на ПАОК след победа 2:0 в първия мач. Тогава те подходиха колкото прагматично, толкова и агресивно и смело. Това им се отблагодари и те си осигуриха достатъчно добър турнирен резултат, за да отстранят доста по-солидния състав на черно-белите. Вчера след 22:00, особено през първия половин час, Левски не предложи смелост и агресия. Няма съмнение, разбира се, че днешният АЕК е по-силен от онзи ПАОК. Няма и никаква гаранция, че ако 27-кратните шампиони бяха повторили модела от Солун в Атина щяха да извлекат позитив. Ала заради големия залог и заради ДНК-то “Сините в атака” – трябваше да опитат. А и защото, ако нещо не сработи, Веласкес е доказал, че може да прави корекции в хода на мачовете. Въпреки че именно този път той и подопечните му изгубиха всякакъв контрол над събитията на терена.
Хулио съвсем скоро ще има възможност да срещне сходен на АЕК съперник, тъй като ЛЕ ще му поднесе тимове от сериозен калибър. Испанският специалист превърна Левски от зле организиран в много добре организиран отбор за българския и много близо до средноевропейския стандарт. След това той преобрази себе си – от оцеляващ тип треньор се превърна в шампион – и на практика, и като начин на мислене. Междувременно след летните подготовка и селекция актуалните шампиони вече играят и на по-високи обороти. Пред Веласкес сега има две много важни предизвикателства за покоряване. Едното е най-после да надиграе и победи отбор, който е на нивото на неговия тим или е с класа отгоре. Защото до момента Левски на Хулио отпада от отборите с високи коефициенти в ранкинга на УЕФА – Брага, АЗ Алкмаар и АЕК.
По ирония на съдбата колебливият в игрови план ЦСКА направи точно обратното – отстреля силните Карабах и Макаби (Тел Авив). А Левски на Веласкес също така няма и победа над Лудогорец в наистина в мач с решаващо значение. Ако сините искат да защитят титлата си, този път вероятно ще им се наложи да го направят. Несъмнено това важи и за двубоите с вечния червен опонент, който също ще се бори за златните медали в първенството с всички сили.
А допълнителният щрих за кампанията на Левски в Първа лига е, че те ще трябва да я управляват паралелно с много сериозния ангажимент в Лига Европа. Някои клубове обичат да казват на феновете си, че “най-доброто предстои”. Това никога не е напълно сигурно, но за нас като странични наблюдатели едно е сигурно: най-интересното от българския футбол този сезон тепърва започва.