2012-08-23 08:42:00
Отиде си истинска бяла легенда
25 май 2011 година, стадион "Васил Левски". След половин час започва финалът за Купата на България между ЦСКА и Славия (1:0). Червеното море по трибуните е от около 20 хиляди фенове. Черно-белият остров в сектор "Б" наброява около 3000 души. Сред тях се откроява мургав висок и слаб мъж с черен костюм и вратовръзка. Това е треньорът, който единствен направи Славия шампион след седемте титли до 1943-та. Оформи дубъл през 1996-а, като спечели и купата. Сега, 15 години по-късно, дойде на трибуните само няколко месеца след прекарана тежка операция от рак. Каза скромно: "Славия има нужда от моята подкрепа в този момент. Затова съм тук, сред агитката."
Това беше Стоян Коцев-Кано. Истинска бяла легенда. Голям славист. Невероятен човек. Незабравим футболист. Преуспял треньор. Митологизиран от славистите приживе.
На 67 години Кано си отиде от света. До последно не се предаваше на коварната болест. В един момент дори изглеждаше, че се е преборил с нея. Но и признаваше, че има болки. Правеше планове как пак ще работи като треньор по футбол. Палеше се заради "белите". Трудно преглъщаше загубите им. Вълнуваше се не както се полага на човек с тежка болест…
Не успя да дочака стогодишнината на любимия си отбор, която ще бъде отбелязана през 2013-а. Но влезе завинаги в бялата Алея на славата. И още по-важно – намери място в сърцата и душите на запалянковците завинаги.
"След всичко, което минах, разбрах едно – най-тежката болест се побеждава първо в главата – каза Коцев в последното си интервю за "Труд", публикувано на 7 ноември 2011 г. – Човек не трябва да унива, да смята, че всичко свършва. Напротив – твърдата увереност, че ще се излекуваш, е поне половината от победата. Другото е работа на лекарите."
Такива думи може да каже само много силен мъж. Като Кано.
И като футболист, и като треньор той си беше такъв – силен, напорист, непреклонен, амбициозен. И скромен почти до абсурд.
Играчът Стоян Коцев има много интересна съдба. Прави впечатление с екипа на Балкан (Ботевград) и се разбира със Славия. Но пристигат емисари на Левски, които го качват в колата и отпрашват за София. "Изкарах 3 дни в Левски – спомня си Кано през 2011-а. – Предстоеше им важен мач с отбор от СССР. Помолих да ме пуснат да отида до Ботевград да си взема футболните обувки. Но вместо да се кача на автобуса отидох на стадиона в "Овча купел". В треньорската стая беше Добромир Ташков. Рече ми, че вероятно съм дошъл да изтегля молбата си да играя в Славия. Отвърнах, че съм дал дума и я изпълнявам. Скриха ме в една квартира, никъде не излизах няколко дни. Дори ми носеха храна. Така заиграх в Славия. Не съжалявам, но съм убеден – ако бях в ЦСКА или Левски, щях да получа повече шансове в националния…"
Не успява да стане шампион като играч, но го прави като треньор.
Постига историческия дубъл за Славия през 1996-а, като взима и титлата, и купата. Прави го, след като 2 г. е човекът оркестър за клуба, който преживява тежък финансов период. Налага марковия си треньорски стил, залагайки на здрава и безкомпромисна отбрана и раздвижена игра в средата на терена и в нападение. "Бяхме най-добрият и най-сработеният отбор тогава, въпреки постоянно пусканите слухове от конкурентите за задкулисни игри – каза Кано в последното си интервю. – На полусезона дойде и доказан лидер и голмайстор като Наско Сираков. И нямаше кой да ни спре за титлата."
"Ще направим всичко, за да оставим спомена за Стоян Коцев жив у славистите и футболната ни общественост. Тежко е, че човек като него си отиде", каза президентът на "белите" Венцеслав Стефанов, който е начело на клуба през 1996-а, и днес.
"ПФК Левски изразява най-искрени съболезнования на близките и семейството на Стоян Коцев. През годините той бе достоен съперник на нашия клуб в кариерата си на футболист и треньор. Почивай в мир!", се казва в съобщение на "сините".
"Подкрепям Славия и съм фен – рече Кано приживе преди 9 месеца. – Дано отборът донесе много радост на славистите през юбилейния сезон."
ГОЛМАЙСТОР И ШАМПИОН
Стоян Коцев е роден на 29 януари 1945 г. в Ботевград. Дебютира в Славия през 1967 г. и играе в тима 6 сезона като крило и краен нападател. Бронзов медалист като футболист за сезон 1969-1970 г. Губи и финала за Купата на България през 1972 г. Два пъти е голмайстор на "Б" група с Балкан (Ботевград) през 1977 и 1978 г. Носил е още екипите на Академик (Свищов), Чумерна (Елена), Червено знаме (Павликени) и Хемус (Троян). В евротурнирите има 7 мача и 1 гол за "Славия". Изиграва и 3 мача в националния отбор на страната.
Като треньор на Славия има 127 мача, 64 победи, 28 ремита и 35 поражения. Печели титлата и купата през сезон 1995-1996 г. Води младежкия национален отбор, както и Славия в приятелски мачове срещу Бразилия и Реал (Мадрид).
Николай Кръстев/в. Труд
––
* Стани фен на Славия във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––