Жаклин Михайлов
България спечели трети пореден мач и забелязвам, че вече се говори за някакъв митичен възход. Успехите над Гибралтар, Северна Македония и Кипър могат да бъдат възход само в очите на хора, които или не разбират от футбол, или пък желаят да превърнат привидността в реалност.
2022-а година няма да бъде запомнена със споменатите 3 поредни победи, а като първата в която някога реномираният тим на България изигра само един мач срещу съперник с име във футбола. През пролетта се срещнахме с Хърватия и уж бяхме равностойни, но световните вицешампиони ни обърнаха с 2:1 за осем минути. А главното събитие в двубоя стана изгонването на Десподов, който си свали и размаха фланелката. И след мача в негов стил пое вината за загубата.
Предвид новите реалности, България дори вече не е допускана до някакви сериозни мачове и се задоволява да рита топката с Кипър и Люксембург. И редим победите, които ни дават основание да обявяваме възход. Всъщност гостуването в Люксембург е донякъде лакмус, защото националния отбор на Великото херцогство е също във фаза на възход след успехи над Литва и Фарьорски острови. А звездата им Жерсон Фернандес е доста по-известен в Европа от нашата Кирил Десподов!
Може само да се гадае до какви висини ще отиде възходът след успех и над Люксембург в неделя, но е доста потискащ фактът, че играем приятелски мач по време на откриването на Мондиал. Най-малкото някои хора, които са ставали четвърти в света, тази подробност трябва да ги притеснява. Поне в остатъчен морален аспект!
Поразителното е, че Кръстаич е единственият, който стои здраво на земята и реалистично оценява ситуацията. Сърбинът е абсолютно наясно, че добрата игра и победите в трите мача не дават никаква, гаранция за успех през следващата година, когато съперниците ще се казват Унгария и Сърбия. А мерилото за успех ще е второ място в групата и класиране за ЕВРО 2024. Дори Черна гора и Литва са доста по-сериозни препятствия от това, което прескочихме с лекота в Ларнака пред стотина зрители.
А и приятелските мачове нямат нищо общо с онези от груповата фаза. И тогава ще видим дали само енергия и страст стига. И въобще дали ще остане нещо от печелившата концепция на Кръстаич, или в крайна сметка логиката ще възтържествува. Защото Сърбия и Унгария не са се правили на големи майстори срещу Кипър и Гибралтар, а са се противопоставяли успешно на Португалия, Германия, Англия, Италия. И то в мачове със залог и значение. Те могат да подценят България, но няма как да се респектират от нас, защото са си извоювали далеч по-предно място в ранглистата. А това не се е случило с приказки за възход, а с реални действия.
Много фази на възход сме виждали, дори по-вълнуващи от сегашната. Бихме дори Швеция и Нидерландия при Петър Хубчев, но пак не се класирахме и не станахме сериозен отбор. На Италия направихме няколко пъти равен и дори заради нас не са сега на световното.
Да не се връщам обратно към споменатия мач с Хърватия на 29 март, който ни даде измамно основание за сигурност, че с лекота ще спечелим групата си в Лигата на нациите. А накрая се борихме за четвърта урна при жребия!
Безспорно има някакви наченки при Кръстаич, но за устойчивост можем да говорим догодина по това време. Тогава, след изиграването на мачовете от групата за европейско, ще видим възход ли е било, или така ни се е сторило. Засега остава едното прекрасно впечатление. Видяхме с националния екип Димо Кръстев, Илия Груев, Йоан Стоянов, Никола Илиев, Марин Петков, Георги Русев, Филип Кръстев.
Трябваше да дойде един сърбин за да даде начална скорост на българските деца. Но подмладяването не е никаква гаранция, че накрая ще се получи отбор. Защото много тежат всичките обстоятелства и цялостната атмосфера около българския футбол. И истината също тежи като дамоклев мач. След 17 години управление на „възходящите“, всеки здравомислещ прави констатацията, че качеството на родната футболна школа е паднало до исторически най-ниската си точка.
И ако наистина имахме талантливи футболисти, те щяха да играят като титуляри за Лудогорец и ЦСКА. Нямаше собствениците на тези клубове да плащат петцифрени заплати в евро на чужденци, а на българи. А за възход можем да си говорим, колкото си искаме. Както е казал народът – дума дупка не прави, а в последно време никой в България не носи отговорност за изреченото от него. Така свикнахме и така явно ни е много лесно.