2011-06-20 14:23:00
В моите школи има ред – без мърдане, споделя Камата
Легендата на българския футбол Христо Стоичков е амбициран да помогне на подрастващите у нас, като строи школи и винаги е готов да даде съвет. Интервю на вестник "Стандарт".
– Напоследък все повече специалисти се изредиха да обясняват, че настоящият отбор на Барселона е по-добър от вашия "Дрийм тим". Съгласен ли сте?
– Всеки има право да мисли и да казва каквото си иска. Барселона има 110 г. история. В момента наистина отборът разполага с 10-12 изключителни футболисти.
– Наскоро доведохте испански инвеститори за ст. "Пловдив" и "Септември". Има ли някакво развитие?
– Става дума за сериозни хора. Направили са 30, нека да съм точен – 27 стадиона в света. Имам уверението на Бойко Борисов, на Свилен Нейков, на архитекта на София Петър Диков, че ще подкрепят проекта, който испанците им предоставиха.
– Кога за последно говорихте с Бакеро?
– Сигурно преди една седмица или 10 дни.
– Той казва, че често се чувате, но не знае да сте канен за шеф в Лех Познан.
– Полските медии са като нашите – само датите им са верни.
– За националния отбор…
– Дай друга тема, по-добре ме питай за децата.
– Добре, какви качества трябва притежава едно дете, за да хване окото на Христо Стоичков?
– Най-важните за един футболист – техника, бързина, завършващ удар. Елементарни работи, които си личат от първия път, в който детето докосне топката. Имал съм много случаи още от времето на кастингите на "Жилет", в които децата са много технични, дори можеш да кажеш, че в "А" група няма такива таланти. Но когато започваха да играят, липсваше майсторството. Бяха научени да жонглират, повече да се занимават с топката и оттам дойдоха трудностите.
– Колко от селектираните от вас малчугани ги виждате в големия футбол?
– В школата съм избрал най-доброто. Понатрупаха вече самочувствие. Много от децата са били в Испания за по една година, а някои съм ги оставял и две. Обстановката е много по-различна. Най-трудно им е с езика. Второ, не са свикнали на режима, който налагаме целият екип. Не мога да кажа само "аз", а и никога не съм го правил. Заедно с Емил Димитров, със Спас Джевизов и всички треньори знаем, че децата, които идват при нас, поемат по тежък път. Но пък им предоставяме всички условия за добър живот, образование и тренировки. Един затворен цикъл, който е по-трудно да бъде нарушен, ако си в интернат. У дома липсва постоянен контрол. Майка ти и баща ти не знаят ял ли си, ходиш ли на училище. При мен се знае – ставане в 7:00 ч сутринта, 7:30 закусват, 8:00 са на училище. 12:30 свършват, 13:00 часа обяд, после почиват. Следва тренировка, вечеря, няма мърдане. Живот и здраве, имам планове в Пловдив да направя още една школа. Имам угоровка с кмета и с университета в града. В Барселона имам четири академии, засега са ми достатъчно.
– Само децата и школата в Етрополе ли ви връщат в България?
– По принцип не стоя в България. Това, че сега съм тук за няколко дни, не значи, че съм се върнал окончателно. Бизнесът ми е такъв, че се налага да прекарвам повече време в Испания.
– С какво се занимавате освен с школите?
– Знаете, че преди една година бях треньор в Южна Африка. Не съм се отказал, имах някои предложения. Но без правото аз да си избера и да заведа помощници е много трудно да се работи.
– Това ли беше причината да откажете на Виетнам?
– Не само Виетнам, но и другите отбори, с които водих преговори, искат аз да отида, а те да ми назначат свои хора за асистенти. В съвременния футбол без собствен екип едва ли някой може да оцелее. И в момента имам предложения, но предпочитам да изчакам, някои първенства все още не са приключили.
– Може ли да ви видим някой ден треньор в България?
– Един път бях. Мисля, че на 99,99 процента с работата ми в националния отбор се изчерпва и кариерата ми в България.
– И все пак от ЦСКА имал ли оферта?
– Не, никога.
– А от друг български клуб?
– Един път имах възможност да разговарям с Коко Динев. С него сме приятели, пък и знаете, че моят кум (б.а. Атанас Узунов) работи в Локомотив Пд. Мога да се срещна с всеки, но конкретно само Коко Динев веднъж ми предложи. Тогава обаче бях в Южна Африка и не можех да зарежа работата си там.
– Казвали сте много пъти обаче, че именно дисциплината по Живково време ви е направила това, което сте?
– Вярно е, че в ЦСКА имаше много голяма дисциплина. И аз съм изключително благодарен и верен на политиката, която се водеше в спорта тогава. Държавата даваше доста пари. Държавата научи спортистите да бъдат хора. Сега предполагам, че същото ще направи и Свилен Нейков като министър. Да отвори всички спортни училища и в тях да има ред и дисциплина. Да знаем, че има 10 спорта, в които очакваме медали, и тези успехи да се преследват в един цикъл от 4, 8, 12 години. Да има стратегия на работа. В последните години това липсваше. Чакахме на един-двама да вземат медали или да излязат един-двама футболисти. И казвахме – супер е. Абе суперфутболист, ама като му удариш чертата какво е спечелил, нищо.
– Без да правим сравнение между поколенията…
– Не искаме и да правим сравнение с нашето време, защото няма кой да ни настигне.
– Факт, но защо?
– Защото татуировките, геловете и обиците им са малко повече. Това е голямата разлика.
––
Костадин Джорджев, "Стандарт"