2011-03-15 16:29:00
България има само
трима играчи, разкрива Камата в Буркина Фасо
Христо Стоичков в
момента е във Африка. И по-точно в Буркина Фасо. В качеството си на посланик на
организацията „Професионалният футбол срещу глада" той участва в
благотворителна инициатива в страната. От тази година партньор е и
Хуманитарната дирекция на Европейската комисия, ръководена от българския
еврокомисар Кристалина Георгиева. В Буркина Фасо той засади дръвчета в
засегнати от природните бедствия райони. Местните медии не пропуснаха да
разговорят с носителя на Златната топка за 1994 г. Стоичков даде обширон
интервю пред lefaso.net.
– Г-н
Стоичков, играхте в Барселона при Йохан Кройф. Сега, когато гледате как работи
Гуардиола, откривате ли разлики между вашия и сегашния отбор?
– Моето
поколение е най-доброто.
– Но сега
Барселона атакува остро, атаките й са бързи с играчи като Меси, Иниеста, Шави,
Педро, Виля…
– Вярно е,
че Барселона сега има много добър отбор. През 1990 г., когато аз пристигнах в
клуба, имаше много личности, играчи с характер. Това ми помогна да остана 8
сезона. Първите пет, под ръководството на Йохан Кройф, бяха най-ценните в
кариерата ми. Научих много, натрупах опит. Освен това бях заобиколен от
превъзходни играчи като Чики Бегеристайн, Андони Субисарета, Михаел Лаудруп,
Хосе Мари Бакеро, Роналд Куман, Пеп Гуардиола…За мен най-добрият отбор на
Барселона е този, който през 1992 г. стана европейски шампион.
– Твърди
се, че през същата тази 1992 г. не сте спечелил Златната топка заради характера
ви.
– Спечелих
я две години по-късно. Смятате ли, че тогава съм бил друг човек, друг характер?!
Глупаво е, абсурдно е. Аз съм си все същият Христо Стоичков.
– Какво
става със съотборниците ви от националния отбор – с Балъков, Костадинов, Иванов
и Лечков?
– О, бяхме
велик отбор. Балъков сега е треньор, Михайлов е президент на федерацията,
Костадинов е шеф в ЦСКА, Сираков също е във футбола. Всеки един от нас си
намери мястото. Това е важно.
– И вие се
пробвахте като треньор на националния отбор на България, но май нищо не се
получи.
– Лесно е
за обяснение. Не се получи, защото няма добри играчи. Като в музиката е – ако
нямате добри инструменти, не се получава добра мелодия.
– Имате ли
все още желание да бъдете треньор?
– Разбира
се, и съм способен да работя като такъв. Футболът си е все същият, отборите са
си все по 11 човека. Ако имаш добри играчи и добра тактика, успяваш.
– Българският
футбол изригна през 1994 г., но след това тръгна надолу. Защо?
– Смениха
се поколенията. Младите не успяха да изнесат тежестта. В клубовете не се работи
на ниво, тренировките и базите на отборите не са такива, каквито би трябвало да
бъдат. Днес България има само трима играчи – Димитър Бербатов, Мартин Петров и
Стилиян Петров. На младите в България им липсва опит и достатъчно талант да
излязат навън. Отделно от това – клубовете са бедни.
– Вие няма
ли да помогнете с опита си?
– Не, вече
приключих с това. Повече няма да работя там, никога.
– Нима не
искате в България да има нов Стоичков?
– Това не
ме интересува. Там има други хора, които могат да свършат работата.
– С какво
се занимавате?
– До март
2010 г. бях треньор в ЮАР. Напуснах, защото имахме различни виждания с
президента на Мамелъди Съндаунс. Футболът изисква много пари. В Африка
обаче натрупах опит, престоят ми там беше полезен. Сега преговарям с други
клубове. През лятото може да има развитие.
– Значи сте близо до футбола?
– Разбира се, че съм. Имам пет академии в
Барселона и една в Барселона. Работата с млади хора е много интересна. Моите
деца ме правят щастлив.
–
Преди няколко месеца се заговори, че ще ставате
помощник на Гуардиола в Барселона?
– Това бяха само слухове. Пеп работи добре. Аз
обичам Барселона, съпругата ми живее там. Но какво ще стане в бъдеще, само
времете ще покаже.
– Кой е най-хубавият ви спомен във футбола?
–
Не е един: Златната обувка с ЦСКА, Златната
топка, световното през 1994 г., европейската титла с Барселона през 1992 г.
– А най-лошият?
– Отношенията ми с Луис Ван Гаал. Този човек не ме
научи на нищо във футбола.