2012-05-30 08:45:00
Време е да свалим ореола от главата на Младенов
Харизматичен, романтичен, обичан от феновете, футболистите и медиите, привидно твърд, великолепен мотиватор… Това е Стойчо Младенов.
Наставникът, който бе поставен на второ място в класацията "Най-добър треньор в България" за изминалия сезон. Е, тук вече грешката е голяма! Роденият в село Плоски треньор на ЦСКА чете футбола, както дяволът Евангелието или с две думи грам, ама грам не му е ясен. Какво точно го нареди в челната тройка тази година? Това, че загуби 8 точки аванс в последните 5 кръга, като два от мачовете бяха домакинства срещу посредствения, да не кажем слаб Ботев Враца и предалия се вече Литекс? Погледнато реално, армейците трябваше да вземат по една точка от двубоите с Миньор, Левски и Лудогорец, а те дори не отбелязаха гол в тях.
И тук няма смисъл да се търсят виновни сред съдиите, малшанса, световната конспирация, посоката на вятъра, лунното затъмнение… Виновен единствено и само (изключвайки собствениците, които разпродадоха готов отбор и не осигуриха нормална подготовка) е Стойчо Младенов. Да, той успя да изкове преднината, но това стана благодарение на грешните стъпки на съперниците и в етап, в който единственият сериозен тест пред армейците бе гостуването в Пловдив на Локомотив. Още с идването си в Борисовата градина Екзекутора на Ливърпул сякаш сам си наложи вето на изказванията на тема футбол.
Какво чувахме от него: директивата, съдиите, „късат месо“, „пускат кръв“, „ще изорем тревата“… Чакайте малко, футбол ли ще играем или ниви ще орем? Да, в отделни моменти армейците бяха порязани, но това ли бе причината да не вземат дори точка? Срещу Левски не са отсъдени 2 дузпи! Окей, но ти си вкарай гол от игра, пък не побеждавай с 3:1, а победи с 2:1 или направи равен.
Същото е положението и в Перник, където за 90 минути играчите на Стойчо успяха да сътворят една единствена смислена атака. Смешно е след подобно представяне да се обвинява само реферът В Разград? През първото полувреме Тошко Янчев и компания изглеждаха така, все едно срещу тях са не Бадема, Иван Стоянов и Миро Иванов, а Шави, Меси и Иниеста…
Питате се защо? Няма как иначе да е, при положение че армейците знаеха, че трябва да „орат тревата“, а схемата бе нещо от рода на 1-9-Мораеш… Да, в Делиормана се очакваше битка. Така и стана, но няма как да спечелиш нещо, когато нямаш идея как да го направиш. Стойчо реши да не рискува с Карачанаков, който можеше с тази контузия да стисне зъби и да изиграе мача на инжекции.
Допусна Галчев да се хване за крака и да се скрие. Остави на пейката Костов, който вече бе спечелил два мача и можеше да партнира на Мораеш, а не бразилецът да играе един срещу пет. Пусна в игра всичките си биткаджии, но не помисли, че за да се търси положителен резултат, червените ще трябва да вкарват. А за да вкарат, някой трябва да може да подаде към Мораеш.
Янчев и Дюлгеров не стават за това. Коста Янев обаче не бе в стартовия състав… И логичното се случи. ЦСКА загуби и последния мач от тези, в които се нуждаеше от само една точка, и се прости с титлата. И всичко това благодарение на страха на Стойчо. Страх, който му изяжда главата за пореден път. Така беше срещу Блекбърн, така беше срещу Торпедо Москва и Тулуза…
Ще кажете, че въпреки всичко той е двукратен шампион на България. Да, така е. Но и в двата сезона армейците нямаха реална конкуренция, а в първия се наложи феновете да изживеят адското треперене на Герена… Вторият? Помните ли състава – Неи, Гарсес, Петре, Велизар, Бадема… И колко мача бяха взети с мъка и с 1:0?
От това време датират и два от големите грехове на Младенов към ЦСКА. Първо подучи играчите да излязат с извадени джобове в знак на протест. И то не защото не са получавали многохилядните си заплати, а защото им бе забавена премията в размер на 10 000 лева за успеха срещу Левски. И това при положение, че за бой над Беласица и Марек например се прибираха бонуси от по 4 бона, а за Славия по 6…
И всичко това със закъснение от няколко дни… За капак Младенов не успя да подари на запалянковците и убедителен успех над Левски през пролетта. Мач, дебютен начело на сините за Вили Вуцов (добър приятел) и след който започваха тържествата по случай титлата.
Да, но Стойчо се страхуваше да не загуби (или случайно да не спечели, може би) и вместо да хвърли всичко в атака, той си извади двамата най-добри състезатели в предни позиции – Гъргоров и Велизар, за да се стигне до миролюбив хикс…
Сега оставането на Стойчо е на кантар. В следващите дни той трябва да вземе своето решение. От сега обаче можем да се обзаложим, че останат ли „Титан“ на власт и ограничат ли бюджета, той ще си тръгне… Както го направи през 2008 г. След прочувствено слово и сълзи в очите.
Да, той може да работи, но когато има пари. Много пари, скъпа селекция и комфорт. Книжният тигър не е готов за живот в тежки условия…
Той просто не е Херо и е време да свалим ореола от главата му!
Явор Пиргов
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––