2015-09-19 15:10:00
Може да са шампиони! В тима няма нито един дин добър футболист. "Сините" имат сили и отбор да се борят за титлата. Юношите са слаби, а чужденците – трагични. Явно нещо куца, виновни са треньорът и директорът. В клуба се случват хубави неща…
Не, тук не изреждаме състоянието на половината отбори в А група. Става дума само и единствено за Левски. Именно такива са изказванията в "синия" лагер и на клакьорите около него след поредния рязък завой в представянето на отбора от началото на сезона. Всеки резултат се разопакова отделно от останалите и се прави обстоен и същевременно категорично клиширан анализ единствено и само на него. С други думи, когато Левски бие – титлата „посинява", а загубата е равна на тотална катастрофа. По-лошото е, че дори не се правят някакви сравнителни анализи на съответните загуби и победи. Не се коментира защо се е стигнало до тях. Не се говори за играта на отбора, а всичко се свежда до две неизбежно свързани събития: Левски бие – играл е добре; Левски пада – слаб мач.
В последните сезони на Герена твърдо следват това "златно" правило и не дават никаква възможност за изключения. Всичко е под общ знаменател, защото е по-лесно за обяснение, и най-вече – по-близо до феновете. Ако Левски е победил, това значи, че отборът със сигурност е играл страхотно и е на крачка от титлата. Или обратното.
Всичко говори за едно биполярно разстройство в Левски. "Сините" разкъсват съзнанието и същността си с често заменящите се епизоди на депресия и еуфория. Трябва да се сложи край на това инфантилно поведение, защото то влияе много зле на клуба. То говори, че на Герена нямат цялостна стратегия за бъдещето, а действат по схемата, на парче.
Левски е клуб с вековна история. В същото време обаче Левски е клуб, който няма трофей от шест години. Това няма да се промени, докато клубът се разкъсва между еуфорията и депресията. На Герена трябва да спрат да се държат и мислят като фе-нове, защото не са такива. Шефове, треньори и футболисти трябва да тръгнат смело в избраната посока и не трябва да се вълнуват толкова, ако веднъж се спънат, а друг път полетят. И когато в главата ти проектът за моста над пропастта е ясен, ти няма как да не я материализираш с ръцете (разбирай краката с топката) и с материалите (играчите)…
Димитър Димитров/Меридиан Мач