2018-03-21 12:20:00
Всичко бе хубаво в дербито, само дето футбол нямаше заради ужасното състояние на терена на националния стадион. Цялата пара отиде в свирката, пардон в локвите! И преди съвременните технологии и модерните дренажни системи често се случваше мачовете да се играят при пороен дъжд, но това не пречеше никак на играта. Дори имам спомен за половин дузина велики зрелища с голове и уникални изпълнения. Видимо обаче актуалното състояние на националния стадион не предпоставяше условия да се играе не качествен, а какъвто и да е футбол. За това и не бива да бъдем прекалено критични към изпълнителите.
И въпросът с това състояние на терена на "Васил Левски" трябва да получи отговор, защото каквото и да си говорим, това е мачът на България. БФС построи база за подготовка, а няма стадион за футбол. Е, каква тогава е файдата!? И не бе ли по-добре мачът да се отложи, за да могат зрителите да се насладят при други обстоятелства на истинско зрелище. Дори в студа и дъжда на трибуните бяха застанали прави повече хора отколкото на всички мачове на Лудогорец от началото на пролетния дял от първенството. Червените и сините фенове отново показаха, че са най-голямото и май единственото богатство на българския футбол. А със сигурност при слънце и приятни пролетни температури хората по трибуните можеха да са и двойно повече. И ще бъдат още при следващото издание на дербито.
Висока оценка за 22-мата на терена. Не заради показания футбол, а заради желанието, дисциплината, справянето с неприятните условия. Но, общо взето, работата, която свършиха, не бе присъща на футболисти. Няма никакво съмнение, че в двата отбора специално за това издание на дербито имаше достатъчно качествен материал, за да се получи голям, запомнящ се мач. А не безлично шоу с малко емоции за публиката. Няма как да броим случващото се на терена по броя на единоборствата, паданията и нарушенията.
Мачът ще бъде запомнен освен с пръските вода и със стоте шпагата, на които се хвърлиха играчите на двата отбора. И 30-те балонни центрирания. Но и едно гениално, прострелно ниско подаване на Тиаго, което реши мача. Футболистите при всяко поемане на топката трябваше да вземат предвид водния фактор, за да изчислят силата на удара по нея. И често кълбото просто вървеше както си иска по терена. Въобще изводът е, че този мач можеше да бъде решен само от фактора случайност. И по ирония на съдбата точно това и стана.
Съдбата се усмихна в посоката на ЦСКА. Трите точки отидоха при отбора, на който бяха жизненонужни. И при отборът, който от началото на пролетния полусезон е абсолютен любимец на Фортуна. Сякаш някаква невидима сила се включва на терена след 80-ата минута и предопределя крайната победа винаги в полза на червените. Невидимата сила си има име – мощта на Каранга.
Това е футболистът, който прави големия сезон на ЦСКА. И е най-големият коз в шампионските им амбиции. Сега към всичките си заслуги записа и една лична своя победа над Левски. Истинска магия, която пълни касата на ЦСКА с важни точки, които ги оставят на магистралата за атака на златните медали. Случващото се доказва онази сентенция с различен адресат, която гласи: "На терена играят 11 срещу 11, но винаги печели… отборът, в който е Каранга".
И все пак Стамен Белчев и неговите подопечни трябва отлично да знаят, че стрелката на щастието е променлива величина и шансът рано или късно ще се обърне в тяхна вреда. Приказки от сорта на характер, себеотдаване, игра до последната секунда вървят само докато падат голове в последните минути. А те неминуемо ще секнат! Но както добре се знае, подобни успехи са изключително сладки за феновете, които усещат могъщата тръпка на краткото разстояние между отчаянието и еуфорията.
А след такъв мач и въпросителните около играта не могат да бъдат отправени, защото на терена на "Васил Левски" футбол не можеше да се играе. Няма как да минем и без градски легенди. Като тази дали имаше изобщо нарушение на Яблонски срещу Каранга при посочения от Никола Попов фаул, от който стана победният гол. Но това са подробности от пейзажа. ЦСКА спечели в редовния сезон точно толкова точки срещу Левски, колкото и Лудогорец. И съперничеството за титлата остава напълно открито.
Що се отнася до достойния губещ, за Левски може би донякъде е и добре, че щастието им избяга точно в първото от петте издания на дербито. Могат с основание да са надяват то да е с тях в най-важните им двубои за сезона – тези за Kупата. Левски не бе по-слаб от ЦСКА, независимо че и теренът бе важен за изравняването на възможностите. Сините играят почти перфектно, когато топката не е в тяхно притежание. Делио Роси ги е подредил отлично във фаза защита. Сините могат да продължат по същия път, вече имат и по-добри изпълнители, отколкото през есента.
Определено се забелязва подобрение от началото на пролетния полусезон. И нещо много показателно – това бе най-равностойният им мач срещу ЦСКА поне от 5 години насам. За пръв път имат оправдание, че не са загубили, защото са били по-слаби или жалки, както се получаваше често, а просто защото във футбола има и мачове, в които един момент решава всичко. За пръв път сините фенове нямат основание да се срамуват от играта на своя отбор срещу големия съперник, имат основание само да съжаляват. Но това е далеч по-достойна позиция.
И най-важното – това бе само първият от петте големи сблъсъка. Дори няма време за съжаление, много скоро всичко може да се промени с обратен знак.
Жаклин Михайлов/Тема Спорт