Това новият Бербатов ли е?

2011-02-12 14:48:00

На националния му липсва скорост, категоричен е най-силният играч на Матеус – Ивелин Попов

"Това новият Бербатов ли е", бе първият въпрос на португалската знаменитост Паоло Соуза, когато националите излязоха да загряват за двубоя си с Естония. С течение на мача новият №9 на националния тим Ивелин Попов показа, че може още да няма класата на Димитър, но вече е много важен за националния отбор. В четвърти мач подред на национала под ръководството на Матеус Попето е ключовата фигура, около която се върти всичко интересно на терена. Има и още нещо – 6-те месеца в турското първенство още повече са променили някогашното коньовичарско пишлеме, което днес изглежда готово за отговорността да е всьо и вся в най-одумвания отбор на родината.

– Ивелине, нов слаб мач на националния отбор след този срещу Сърбия. Не е ли обезпокоително само месец преди важната квалификация с Швейцария?
– Наистина не играхме добре, но това си има и своето обяснение. На практика само 5-6 футболисти сме в активен сезон, останалите са по подготовки и е нормално да са далеч от оптимална форма. Мисля, че в оставащите 4-5 седмици всеки ще даде максимума в клубните си отбори, за да е на ниво за квалификацията с Швейцария.

– Новата схема ли ви попречи да играете по-добре срещу Естония?
– Може би това също е обяснение за негативния резултат. Защото за мен 2:2 срещу Естония е точно такъв резултат. На практика за първи път въобще отработваме подобна схема, но мисля, че тя е съобразена с настоящото ниво на националния отбор. Ще дава резултат, стига футболистите да вникнем повече в изискванията на Матеус. Първото полувреме не стояхме толкова добре. На почивката треньорът ни каза къде бъркаме, къде не изпълняваме задачите си, с какво си пречим и смятам, че през втората част играта ни се получи малко по-добре. Вярвам, че на лагера преди двубоя с Швейцария ще изчистим нещата, за да стигнем до така нужната ни победа.

– Какво най-много му липсва на този национален отбор?
– Според мен най-вече скорост.

– А как да я наваксаме, когато освен теб и двата бека – Манолев и Занев, останалите ти съотборници не са от най-бързите?
– Не говоря само за тичане на терена. Понякога един бърз пас е много по-важен от всичко. В Турция например треньорът иска точно това от нас – дори да сме на два метра един от друг да се търсим с бърз пас, да правим всичко на скорост. Това е всичко в съвременния футбол. Без скорост. Меси и Роналдо само с едната си техника щяха отдавна да са в миманса. Но пак повтарям, много мои съотборници в националния са в процес на подготовка, така че има време да наваксат.

– Селекционерът Матеус каза, че иска националният отбор да играе пред пълни трибуни и му е обидно от това, което се е получило в Турция?
– Аз веднъж съм ходил на театър, сега беше вторият път. На терена бяхме като на сцена, имахме чувството, че ако си кажем нещо, ще ни чуят всички. Не само Матеус, всички ние искаме трибуните на "Васил Левски" да са пълни. Бях на тях, когато националите играха срещу Швеция със Стоичков. Пожелах си един ден и аз да съм долу на терена, а зад нас да са 50 000. Вярвам, че този ден ще е квалификацията с Швейцария.

– Доста позаякнал ми се виждаш, да не си наел фитнес инструктор?
– Не, всичко е заради храната. Когато дойдох в Газиантеп, установих, че турската кухня не ми понася. Много подправки, много мерудия, странен вкус. Почти не ядях, смъкнах веднага 4-5 кила.И за да запазя форма, ми се налагаше да увелича натоварванията във фитнеса. Тук е така – никой не те гледа какво ядеш, какво пиеш, пушиш ли, важното е да си във форма.

– И сега как я караш с местната кухня?
– Променям я. Паднах, като видях, че съотборниците ми ядат здраво дюнери преди мач. Ама дюнери, та дюнери. Викам им – дайте ми спагети, готвачът ме гледа странно. Днес всички преди мач сме на спагети, никой не поглежда към дюнерите.

– Отборът ти върви напред, вече сте в шестицата, докъде може да стигнете?
– Харесва ми, че и в Газиантепспор няма напрежение. Играем като в Литекс – мач за мач. Знаете, че по тази система станахме шампиони в Ловеч. През паузата взехме още трима-четирима класни футболисти. Бихме Галатасарай за купата, бихме Коня като гости. Сега пак сме домакини на гранд, ако успеем да вземем максимума, вече почваме да мечтаем.

– Свикна ли с живота в Газиантеп?
– Ние, футболистите, свикваме навсякъде. Нали сутрин тренираш, вечер тренираш, през останалото време почиваш, петък си на лагер, събота пътуваш, неделя играеш… Да, нямам проблем с турците, допадат ми като темперамент, ужасно влюбени са във футбола. Радвам се, че преди нас в тази страна са играли с успех много родни футболисти и са изградили добро име на страната ни. Затова сега е по-лесно да си български футблист в Турция.

– Как вървят нещата с Елена Паришева?
– Айде сега и ти! Каква е тая мания на колегите ти да се завират в леглата на хората да броят бельото. Стига толкова, аз не искам повече така. Искам хората като отворят Гугъл и вкарат Ивелин Попов в търсачката, да прочетат какви голове съм вкарал, как съм играл, а не с коя и къде съм бил.

– Да рзбирам ли, че си излязъл от пубертета?
– Разбирай го като това, че вече искам само едно – да играя футбол.
––

"7 дни спорт" с оригинално заглавие "Ивелин Попов: Отучих турците да ядат дюнери преди мач"

 

Вашият коментар