2011-10-13 11:52:00
Българите трябва да се
запасят с търпение, да започнат отдолу нагоре
Без да има каквато и да било връзка с предстоящите президентски и
местни избори, заглавието има за цел да демонстрира абсурдността на
напъните за избор на треньор на националния отбор по футбол.
В
края на миналия век, веднага след смяната на Тодор Живков на прочутото
заседание на Политбюро на БКП на 10 ноември 1989 г., беше модерен лафът,
че определенията "честен, умен, комунист" никога не могат да бъдат
употребени едновременно. Тоест – ако си честен и умен, не може да си
комунист, ако си честен и комунист, значи не си умен, ако си умен и
комунист, съответно – не си честен.
Без да коментирам
политическата логика на подобно изказване, не мога да не отбележа, че
търсенето на треньор на българския национален отбор по футбол в момента
горе-долу се подчинява на подобна семантика. След оглушителния шамар,
който представителният ни отбор в най-популярния спорт получи в
европейските квалификации, подобрявайки всички възможни антирекорди – за първи път на последно място,
нито един гол в четири мача в София, а общо – 3 (по-малко имат само
Андора и Сан Марино, а толкова – Люксембург и Лихтенщайн), със сигурност
ще трябва да се ориентираме към четвърта в последните две години
треньорска смяна. Идеалният кандидат трябва да отговаря поне на три
условия едновременно – да е успял, да е независим и да е евтин. Бегъл
поглед върху родната футболна действителност би ни дал да разберем, че
шансовете да се намери човек, който да отговаря и на трите условия, са в
пъти по-малки, отколкото на отговарящ на заглавието в началото на 90-те
години.
Четвъртите в света, безспорно най-успелите във футболно
отношение българи, взеха властта през 2005 г. Оттогава президентът
Борислав Михайлов смени шест пъти треньора на националния отбор, всеки
път все по-неуспешно.
Успял
Кой не е успял,
ако не най-успелият български футболист за всички времена – Христо
Стоичков. Именно него наследи Боби от Батето на президентския пост в
БФС. Факта, че успял като играч не значи успял като треньор, потвърди не
само Камата, който загуби изцяло един квалификационен цикъл и постави
началото на провален втори цикъл с равен срещу Албания в София, но и
Лотар Матеус. Световният шампион с Германия за 1990 г. пък беше
индулгенцията на Михайлов по темата "чужденец начело на българския
национален отбор". Идването му беше посрещнато на нож от някои и с
надежда за повече дисциплина и европейско мислене от други. Само след
половин година стана ясно, че хер
Лотар мисли повече за вероятната си съпруга №6 и поредното посещение на "Октоберфест", отколкото за успехите на
България на футболния терен. Все пак от присъствието му у нас стана
ясно, че родните футболисти не обичат да тренират по два пъти на ден,
когато са в националния отбор.
Валякът на националния отбор мина и през най-успелия (поне на книга) български клубен треньор –
Станимир Стоилов. Така както е тръгнало, скоро няма друг да вкара наш
отбор в Шампионската лига, така че Мъри си е историческа личност. Само
че в националния отбор не стана ясно дали командва той, или гуруто му
Наско Сираков. Тандемът се справи перфектно на "Герена" и за два мача в
националния, но когато работата стана напечена, се видя, че и
"правилният" футбол, приложен спрямо българските национали, дава
резултат, различен от добрия.
В безпомощността си да измисли нещо
различно Боби Михайлов мина и през двамата треньори, отбелязали
последните значими успехи начело на България.
Димитър Пенев бе призован да бърше оаканото след Стоичков, падна от Холандия, би Румъния и приключи предните
европейски квалификации със 17 точки повече от сегашните. След него пък
бе назначен последният наставник, извел националите до финали на голямо
първенство – Пламен Марков. Той обаче бе уволнен скоропостижно,
независимо че нямаше загуба в първите три световни квалификации,
включително и равен 0:0 у дома с действащия световен шампион Италия.
Известният с френското си възпитание Марков обаче си позволи да каже
истината – това е таванът на българските футболисти, и бе изгонен.
Евтин
Трябва
дебело да се подчертае – Българският футболен съюз е организация, която
се самофинансира. Това очевидно не се знае от много хора, включително и
от популярния тв водещ Милен Цветков, който в диалог с автора на тези
редове риторично попита защо трябва и билетите да се плащат за мачовете
на националния отбор, след като държавата го издържа. Така че да сме
наясно – парите за националите ги осигурява Боби Михайлов благодарение
на спонсори. Двата последни мача струват някъде около 100 000 евро,
преценете сами дали е евтино удоволствие да си президент на БФС.
След
като заплатата на националния отбор не я плаща Симеон Дянков, босовете
на родния футбол трябва да си правят сметката. Хубаво е да бъде поканен
някой безработен капацитет от ранга на Рафа Бенитес, Карло Анчелоти и
поне Аврам Грант. Ама колко пари ще струва? Със сигурност поне пет пъти
повече, отколкото плащаха на Лотар Матеус. Толкова на този етап няма кой
да извади. Когато намерим своя истински Абрамович или Милер, тогава
може да си позволим като руснаците Гус Хидинк и Дик Адвокат. Последният,
между другото, така и не класира руснаците на световното в Южна Африка.
Значи
остават недоказаните треньори като Лотар Матеус или родните
специалисти. В тази връзка настоящият наставник Михаил Мадански е
перфектен, защото той най-вероятно работи за нищо пари, пък ще води
както мъжете, така и младежите.
Последните поне биха Люксембург и не паднаха от Шотландия.
Независим
Все
по-често за треньора на националния отбор определението "независим" се
използва в смисъла, че от него нищо не зависи. Наличието на четирима
клубни президенти в Изпълнителния комитет на БФС е достатъчен фактор за
конфликт на интереси. Особено на един от тях – Гриша Ганчев.
Дори
да не пробутва младежките си национали при мъжете с надеждата, че ще ги
продаде в някой западен отбор, присъствието му позволява на негови
колеги като Венци Стефанов от "Славия" с право да негодуват и да
упражняват красноречието си след бойкота на любимото си "чедо" Благой
Георгиев. Няма треньор в последните 22 години, който да не е бил
обвиняван, че се поддава на мениджърски натиск, което ще рече – и на
клубно-президентски. Изключението може би бе Матеус, но той бе толкова
не наясно със ситуацията тук, че манипулацията му бе въпрос на
елементарна организация на ниско равнище.
От казаното дотук става
ясно, че не треньорът е решението на проблемите на националния отбор по
футбол. Първо трябва да се решат проблемите на самия футбол. А това може
да стане само с ангажирането на държавата. В момента футболът
продължава да се третира като нещо различно от останалите спортове. Няма
стадиони, не се работи с децата и юношите, най-добрите футболисти
бойкотират явно или тайно.
При това положение не може да
очакваме, че ще сме някъде много далече от Сан Марино и Андора. Ние
имахме своя "Парк де Пренс" и своето американско лято. Сега е ред може
би на Босна и Херцеговина, на Естония, на Черна гора, в бъдеще на
Армения, Казахстан или Фарьорските острови. А българите трябва да се
запасят с търпение, да започнат отдолу нагоре и да се надяват, че сред
тези, които паднаха от Босна и Херцеговина в евроквалификацията до 19
г., са новите Стоичков, Балъков, Пенев, Бербатов, Мартин и Стилиян
Петров.
Коментар на Едуард Папазян, в. 24 часа