Трифон Иванов: Все още имам надежда за България

2016-02-15 09:00:00

Втора част от интервюто на Трифон Иванов за "Труд" и КОД спорт. Легендата почина часове преди да бъде излъчено и публикувано.

– Любимите ти голове?
– Головете, които се помнят и до ден-днешен са два. Срещу Уелс и срещу Русия. Не мога да кажа кой от тях ми е по-любим. Те не са ми единствените, имам и други. Това са знакови попадения, за които хората все още се сещат. За жалост това ни остана – да гледаме стари голове.

– Отчаян ли си за бъдещето на футбола ни?
– Много неща трябва да се променят. Като ръководител на Зонален съвет се опитвам някои неща да оправим, но става много трудно, защото няма помощ от държавата, а трябват терени, специалисти. За месец март съм планирал един семинар – нещо, което не е правено досега. На него ще бъдат всички треньори от Северозападна България, за да видим кой докъде е стигнал, върху какво работи. Наблюденията ми са, че първо трябва да се започне от треньорите и по-точно от тяхното образование и начина, по който работят. Нужна е дългосрочна методика за четири години. Българските треньори трябва да ходят и в чужбина в големите школи и да черпят информация. Не че в България няма талантливи футболисти – има, но трябва да се наблюдават и да се развиват.

– По-трудно ли се работи в провинцията?
– Да, в провинцията винаги е било по-трудно. Нещата първо пристигат в София, там се разпределят и след това идва провинцията. Но тук съм по-доволен, по-спокойно е, въпреки че борбата за оцеляване е по-голяма.

– Замислял ли си се скоро да не живееш в България?
– Минавало ми е през акъла, с жена ми доста сме си говорили. Но все още имам някаква надежда. Дано да тръгнат нещата да се оправят, за да може всеки един нормален човек, който работи да взима това възнаграждение, което му се полага. Когато стане нетърпимо вече, нищо чудно да си хвана багажа и да замина.

Следва трета част на интервюто

Вашият коментар