Футбол Ревю
Логично България изпадна в група Ц от Лигата на нациите, след нулево равенство с Ирландия в Дъблин. Дружината на Георги Дерменджиев измъчи всички зрители през цялата кампания, с бавната, бездушна и грозна игра.
Преди време ръководителите на БФС направиха така, че един от малкото български футболисти, който можеше да спира топката, без тя да отскача на 3 метра – Ивелин Попов напусна националния отбор. Довода беше, че трябва да се дава път на младите, Попето прие това и напусна отбора.
Всичко до тук добре, но чичо Гошо викна в националния “младежите” Галин Иванов (32 г.), Спас Делев (31 г.), Страхил Попов (30г.), Васил Божиков (32г.), Сисиньо, който е на 31 и още, и още.
Вместо след отпадането от Унгария да се даде път на наистина млади играчи от отбора на България до 21 г. , да понатрупат опит в истински мачове, да усетят атмосферата и да се подготвят и психически. Вместо тези момчета да се обиграят и в един момент след 2-3 години да направят нещо повече и да са гръбнакът на националния, се викат доказано изхабени играчи без перспектива.
Ден преди батковците им да спукат топката от безцелно ритане в Дъблин, момчетата на Сашо Димитров надиграха Естония с 3:0 и само малшансът през квалификациите ги спря по пътя им към младежкото европейско в Унгария. Младежите завършиха 3-и (5 победи, 3 равни и 2 загуби) с 18 точки в групата си след, Русия и Полша, вкараха 14 гола, допуснаха едва 5 и всичко това в 10 мача.
Батковците им за 10 официални мача ( не броим народната топка с Гибралтар) победиха 1 мач, загубиха 6 и добутаха 3 равни, вкараха общо 4 гола, допуснаха 16.
Не трябваше ли да се намери треньор, който да дава път на младите? Едва ли в тези 10 мача, националния отбор под 21 щеше да се представи много по-зле от мъжете. Ако имахме треньор с топки, който няма страх, да пусне 10 младежа и Димитър Илиев за капитан и каквото сабя покаже. Поне щяха да играят с желание и енергия.
Момчетата от младежкия национален отбор са перспектива за бъдещето, могат да си подават топката, да вкарват голове, не им свършва въздуха в 60-та минута и най-важното играят с желание и защитават гордо националната фланелка.
Повечето от тези млади момчета ритат в българското първенство и поради това изниква един голям проблем за тях. Те не играят много минути, защото мястото им на терена е заето от недоказани или откровени ментета от Португалия, Бразилия, Франция и др.
Треньори и президенти ги мотаят докато станат на 24-25 години, защото не са готови за големи битки, след 25-26 години ги обявяват за “нереализирани надежди”. През това време момчетата са видели предимството да си футболист в България – плейметки, нови коли, дискотеки, тогава футбола остава на заден план.
Ето това е перфектната рецепта за слаб мъжки национален отбор – чужденци с високи заплати, заемащи мястото на следващия Стоичков или Бербатов, корупция във всяко ниво на футбола ни, лоша работа с деца, юноши и младежи, липса на материална база.
Тунела е дълъг и тъмен..