Форматът – белият футболен кахър

Начало » Форматът – белият футболен кахър

Футболни топкиЖаклин Михайлов/Тема Спорт
Навярно сте забелязали, че в последните дни новата ментова дъвка във футболния ни живот се нарича формат на първенството. Яростно сблъскаха позиции двете основни течения – едните за увеличаване на отборите до 16 още в следващото първенство, и другите, които пледират за запазване на сегашната формула. Естествено прозвучаха и обвинения в гонене на лични и котерийни интереси. Спор или диалог по същество обаче не се провежда.

Стана ясно, че е изпратена някаква депеша на която клубовете са отговорили, а както се разбира, отговорите са били в посока увеличение на лигата до 16 клуба. Което пък означава, че след дълги митарства може да се завърнем към най-изпитаната формула за провеждане на А група. Обратната страна пък отстоява сегашния формат, но не уточнява в каква форма точно. Защото сегашният формат бе един в началото, а сега е съвсем различен. И ако оригиналният вид може да се отстоява от своите привърженици, то сегашната малформация е напълно незащитима. Това, което ще настъпи след края на редовния сезон, с извинение, е пълно извращение на футболните правила и закони. И ще допълня, че правилата са добри само тогава, когато са лесни за разбиране от потребителя на продукта. А в нашия случай едва ли могат да бъдат намерени дори неколцина футболни фенове, които знаят колко мача ще се играят в двете четворки между 7-о и 10-о място и между 11-о и 14-о място.

По същество моето мнение по въпроса. Форматът, който бе наложен от сезон 2017/18 година, трябва да бъде приключен на мига. Позоваването на закона, който гласи, че промени се правят една година по-рано, не важи, защото сме в пандемия и на много места в Европа и света действат според ситуацията. А нашата ситуация е такава, че имаме наличен пълен фалит на така наречения датски формат, чието ноу-хау откраднахме преди 4 години. Но за сведение на читателите, през този сезон Дания не играе в този формат, което е най-яркото доказателство за неговия провал.

Дания намали отборите си в елита от 14 на 12 и точно преди седмица започна плейофната фаза в двете шестици. Единственото, което беше запазено от цялата какофония, е, че победителят в долния поток играе бараж за място в европейските турнири.

Ако догодина играем в оригиналния или „подобрения“ вариант на предишния датски формат, ще сме единствената страна в света, която го прави. А да си единствен не е много добър атестат.

Не съм обаче и голям фен на връщането на консервативния формат от 16 отбора и 30 кръга всеки срещу всеки. При него наистина голяма част от мачовете ще се играят за здраве, а естествено е възможен и чест уклон към изкушенията на залозите. Но дори този вечен евъргрийн, от който не мърда нито едно голямо първенство в Европа, е далеч по-добър за нашите условия.

Към този най-изчистен вариант се върнаха чехи, поляци, унгарци в различни варианти със съответно 18, 16 и 12 отбора. В Унгария обаче имаме тройно завъртане, което не променя съществено нещата. Общото е, че никъде няма плейофна фаза. Обръщам специално внимание на факта, че масово се бяга от числото 14. Навсякъде в Европа са разбрали, че най-неудобният формат е с 14 отбора, защото той създава задължителни диспропорции. Затова аргументите на тези, които искат да се махнат от числото 14, са много по-силни от привържениците на сегашната формула. Всичко тръгва оттам, че с 14 отбора много трудно можеш да създадеш привлекателна формула след редовния сезон. И май е най-добре всичко да приключва в 26 кръга всеки срещу всеки.

Акцентът като че ли пада върху плейофите. Изведнъж се намериха много техни привърженици, които обаче трудно ще защитят тезата си с реални аргументи. И веднага ги поставям на място със съвсем актуалната картина. До края на редовния сезон остават 4 кръга и математически е възможно Лудогорец да натрупа непреодолима преднина преди старта на плейофите. И няма смисъл да обяснявам повече! Всичко в така наречената втора фаза в първата шестица ще се сведе до битката за второто място. Надолу в двете четворки ще е още по-голямо мъртвило.

Защитниците на досегашния формат, преди да вадят от сто кладенеца вода, трябва да намерят отговор на единствения важен въпрос. Как ще решат казуса с мотивацията на отборите да играят или за шестото, или за седмото място. Защото по това време на годината репортерите започват да задават този въпрос на треньорите. А в скрития пласт на въпроса стои мисълта, че може би някои мачове няма да се проведат по правилата на футболния феърплей. И тези мачове предстоят в следващите 4 кръга. Защото поне четири отбора сега се двоумят какво е по-добро за тях – да влязат в шестицата и там да изиграят пет протоколни мача, или да насочат цялата си енергия към битка за седмото място и участие в бараж за Европа. Дори само заради това трябва да се сложи кръст на експеримента.

Още един аргумент е конкурентността, която не ми се вижда особено значим при сегашния формат. Имаме шампион, който го знаем още преди да е започнало първенството. Имаме и основен претендент, който свива знамената по някое време, разбрал, че битката е предварително изгубена. Имаме още 4-5 отбора с някаква що-годе футболна класа. И основната група са слабаците. През тази година битката в дъното бе много интересна, но това не е заради формата. Ако имаме 7-8 равностойни слабака, от които 3 изпадат, ще е интересно и при 16 отбора.

Дават се много примери с други първенства, но е интересно да погледнем към шампионата на най-прогресиращата футболна нация в Европа – Северна Македония. Като състав то донякъде прилича на нашето. В лигата играят 12 отбора, които се срещат по 3 пъти един срещу друг. Имаме хегемон както у нас, битка за Европа, която е доста занимателна, но не е толкова важна в случая. Истински важното е, че с изключение на първия и последния всички имат за какво да играят и така ще е до края. 2 изпадат директно, 2 отиват на баражи срещу отбори от Втора лига. В момента 8 кръга преди края шестият във временното класиране е застрашен от изпадане. А петият силно се стреми към европейска квота, като за целта трябва да мине две места по-нагоре. И единствените, които могат да раздават точки, са шампионът Шкендия и вече изпадналият Беласица. Но същата ситуация имаме и във Висшата лига на Англия.

Всъщност в какъв формат ще се играе първенството на България догодина е доста бял кахър. В случая е важното да не се сгреши отново и да трябва пак да се сменя. Но формулата на първенството не може да разреши големите, екзистенциални проблеми. А най-важният се нарича разслоение. В България имаме клуб с над 50 милиона лева бюджет, а повечето от съперниците му разполагат с 20 пъти по-малко. И понятието съперничество някак губи своя смисъл. Няма как нашето първенство да стане интересно, след като имаме ясен шампион и за следващото му издание. И с малък риск може да се прогнозира, че така ще е много години напред. И като се изтъкват предимствата на формата с 16 отбора, винаги да се припомня, че през 1963 година шампион е Спартак Пловдив, през 1964 Локомотив София, през 1965 Левски, през 1966 ЦСКА, а през 1967 Ботев Пловдив. И България е на пето място на европейското първенство през 1968, а една година по-рано Славия и ЦСКА са полуфиналисти в КНК и КЕШ. Ето това говори красноречиво за конкуренция и за ниво на футбола. Другото са ментови дъвки, които можем да си ги дъвчем, колкото искаме.