2012-04-02 20:08:00
Промяна в цялата среда е ключът към нови златни поколения, не отделен клуб или треньор
Този коментар позакъсня. Мина вече повече от седмица от края на Елитния кръг евроквалификации за юношите до 17 г. Някак бързо отшумя най-голямото събитие за детско-юношеския ни футбол поне в първите шест месеца на високосната 2012-а. Но трябваше да изтече малко време, за да си отидат емоциите и да опитаме да отсъдим по-хладнокръвно. Какво наистина постигнаха момчетата ни в Бремен? Можеше ли по-добре? Какво следва оттук нататък с тях и с цялата футболна среда? Ще се използва ли доброто представяне, за да почне да се работи по-добре?
Ако смятате, че отборът на Александър Димитров не е постигнал нищо кой знае какво, по-добре не четете. Този коментар е за оптимисти. Но най-вече за реалисти. Защото лошо ни се пише, ако сме си повярвали, че е станало нещо чутовно. Щото може и по-лошо от това, което сме в момента като футбол и въобще спорт.
За момчетата и техните треньори в националния – само поздравления! Че и благодарности. След 4-те точки от една победа над Турция, равен с Португалия и спечелено полувреме срещу Германия, почна да мъждука надеждата, че все пак се раждат плодове в опосканата градина на родния футбол. Въпреки всичко! Че ако се работи правилно и усърдно, може и да се напредва, не непременно като Сизиф с камъка… Въпросът не е в това. И друг път в нашия сайт и на безброй много места е ставало дума, че проблемът е в самата среда. Среда, в която трудно ще се раждат нови златни поколения, мегазвезди за Барса, Порто, Щутгарт, Хамбургер, Валенсия, Атлетико, Ман Юнайтед, Селтик и т.н. и т.н. Два месеца този национален отбор бе като откъснат от света, но в крайна сметка не може да избяга от почвата си.
Още не съм гледал мачовете, нямах този шанс, но ще го направя поне на запис, възползвайки се от предложение на селекционера. По "спомени на очевидци" – футболни хора, чисто спортно-технически, пък и морално, представянето на тима в Германия може да се разчупи точно на две. Мачът с Португалия (0:0) и първото полувреме с Германия (1:2) са в част първа. В нея, най-общо казано, съставът никак не играе добре. Неуверен е, плах. Какво са си казали треньорът и избраниците му в съблекалнята на двубоя с Германия, само те си знаят. Следва част втора – поизтормозен немски противник (което му се случи за сефте от бая време) и победени турци (2:0).
Бива ни страшно много да отблъскваме противника, когато сме до стената. "Парк де Пренс" не е просто стадион, дата и магия. Той е следствие на манталитет. Рядко ни бива обаче да го почнем тоя противник отначало. Но как да тръгнат ударно момчетата ни срещу Португалия, когато нямат самочувствие и опит. Когато играят в нищожно малко стойностни мачове в клубовете си. И не са учени правилно, както признава самият селекционер. За разлика от връстниците си в Испания (срещу нейния тим поне гледахме!), Германия, Португалия и Турция, а може би и в Румъния.
Германия, един от най-силните тимове в света на тази възраст, отива на европейско, за сметка на Португалия. Германия, в която немците са малцинство, и селекцията е доста интернационална. Нали сме единодушни поне в едно – и трите противника са от страни, които футболно са ни отвяли на светлинни години. Немците винаги, а времето, в което бяхме поне донякъде равностойни на Португалия и по-силни от Турция, е назад в едни романтични, но безвъзвратно отминали времена. В тия страни и терените са терени, и средата е среда, и визията за футбола е визия, клубовете са по-мощни, децата са повече, повече и по-научени наставници ги тренират… С повече пари, които се изразходват по предназначение. Последното е най-важното, но в България не се прави, понеже футболните босове са в играта заради други и още "по-други" цели.
Трябва да отделиш само един уикенд за детско-юношески футбол на няколко терена и ще ти стане ясно, че юношеските национали надскочиха себе си в Бремен. Те надскочиха своята среда. Среда, в която почти всеки Божи ден в София, примерно, се играят мачове на подрастващи. Но не защото има много отбори и първенства, а защото организацията е нечувано хаотична и се гледа чиновнически на малките. А накрая всичко отива само за ститистика.
Не щеш ли, в хаоса се раждат таланти! Любо Пенев не спира да повтаря, че ги вижда. Но добавя дипломатично, че ще трябва да почакаме за резултати. Подтекстът е ясен – да не се надяваме на чудеса, на нови "Парк де Пренс" и ст. "Джайънтс", а да вземем да поработим. Александър Димитров, изпратен от някои с типичния роден нихилизъм и прогнози за "три петици", не спира да очудва с оптимизъм и смели мечти. Той продължаваше да вярва в отбора, дори след някои лоши резултати в контролите. Смяха му се, когато каза, че отива в Бремен за победи. Че и на нас се смяха за заглавието на интервюто му. Е, Димитров поне доказа няколко неща: има смисъл от връщането към централизирана работа с лагери, има смисъл да държиш на стила си на игра, има смисъл да бъдеш позитивен…
И някои от зададените най-горе въпроси получават лесни отговори. Какво постигнаха юношите? Оставете резултатите. Те постигнаха много като индивидуалности и отбор, натрупаха самочувствие, не позволиха срам, тръгнаха си като достоен тим. Подадоха си ръка след скандалите през миналата година. Можеше ли по-добре? Сигурно е можело, то винаги може, но щеше ли да е реално? Никак. Какво следва? Промяна няма да се усети веднага и тя не касае само тези момчета, а цялата среда. Някои хора поне се опитват да променят нещата. И средата. А дали ще се използва доброто представяне, зависи от всички нас. Тук поне близкото бъдеще ще покаже дали проблясъкът в Германия е мимолетен или ще се превръща във все по-голям сноп светлина.
Дни след края на квалификациите и все още в началото на футболната пролет, глутница кучета нападна човек насред София и той се бореше за живота си към момента на писане на тези редове. Сякаш сме див изток, джунгла някаква! И ние чакаме в тая обстановка със зейнали дупки в джобовете, по пътищата и в душите, юношите да идат на еврофинали?! Дали в Германия песове безнаказано ръфат деца и възрастни?! Вчера един приятел написа във фейсбук по този повод, че не четириногите са страшни, а хората. И е прав – ние също се ръфаме и лаем безпощадно. Някои хора впиха разците си и в снагата на юношеските национали още преди да са заминали. Отписаха ги, обрекоха…
Но стига мрачни краски. Може би това е големият и най-важен извод от пътя на юношите в квалификациите – дайте по-ведро и позитивно. Времето за упражняване на типично български "прийоми" като вайкане, оплакване и оплюване отдавна е свършило. Път има, талантите са налице (въпреки всичко!), а германците отдавна са ни показали как се правят нещата методически и организационно. Един от реалните проблеми в България е липсата на точна преценка и критерии. Едни искат прекалено много, други гледат само в черно. Положението е такова, че футболът е клетник. Просто и ясно. Емоциите, дълбокомислените фрази и клишетата няма да го спасят. Най-добре да повярваме във всички момчета от любимата игра и да опитаме да им осигурим по-добра среда. За разлика от интернационална Германия, ние нямаме други момчета.
Валентин Маринов, www.viasport.bg