Янаки Димитров/Тема Спорт
Левски стигна само до 0:0 срещу Черно море в неделя вечер на „Георги Аспарухов“. Надеждите на тима, че някак си ще се добере до евроквота за Европа, продължават да мъждукат, но може да изгаснат още в сряда, ако Ботев Пловдив спечели купата. Не това обаче е важното. Защото резултатът и играта, а дори и некласиране за Лигата на конференциите ще се забравят – няма да е нито за първи, сигурно нито за последен път.
С нещо друго ще бъде запомнен неделният сблъсък. С факта, че фенове на сините не позволиха мачът да започне навреме, защото застанаха на голлинията на вратата пред сектор Б и опънаха транспарант „Сираков – вън“. Така протестът срещу мажоритарния собственик, започнал със старта на сезона, мина на ново ниво. И докато протестиращите следваха своя план, част от останалата публика им скандираше „смешни сте“. Така за пореден път се видя, че в синята общност има не разединение, а вече враждуващите страни ги дели цяла пропаст.
Този клуб е оцелял вече 110 години благодарение на своята идентичност и ценностна система. Герена винаги е било място, на което всеки може да си изрази мнението. И това никога не е било проблем. Просто защото публиката е била водена от един идеал и ценностна система. В спора се е раждала истината. И точно последната е била ценена.
Случилото се не може да бъде върнато. Но хората трябва да си зададат въпроса защо се стигна дотук и какво е необходимо да се направи, за да може догодина да не стане същото. На Герена е нужен диалог, но такъв няма. Въпреки че и едната, и другата страна е крива.
Преди 4 години Наско Сираков стана приносител на дяловете на клуба, а собственици уж бяха всички левскари. Сега обаче е мажоритарен собственик, та дори всички трябвало да си го набият в главите… Доста странна метаморфоза. Такава претърпя и другата страна. Сдружението „Левски на левскарите“, в което първи член бе Наско Сираков, трябваше да обедини буквално десетки хиляди сини фенове и един ден в него да премине и мажоритарният пакет акции… Случи ли се това? Не! Е, докато не стане, няма как да има претенции да управлява клуба.
Самата идея „Левски“ е утопия. И затова винаги сините с право са се смятали за по-различни. В книгите пише, че най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат. А точно това в момента е загърбено на „Георги Аспарухов“. Отворете интернет форумите и вижте каква жлъч се бълва от едната и от другата страна. При това от хора, които се смятат за милеещи за една цел. Едните били такива, другите онакива. А се забравя, че трябва да има диалог, в който да се ражда истина, залегнала в ценностната система. И от там да се следва идеал. Всъщност това като цяло е и един от огромните проблеми на държавата ни. А събитията на Герена, който не е под похлупак, са нещо като представителна извадка.
Идва 24 май, денят, в който ще бъде отбелязана 110-ата годишнина от основаването на клуба. През 2020-а на тази дата имаше „Син поход на надеждата“ до Могилката въпреки пандемията от COVID-19. Тогава клубът бе на прага на фалит, а масово сините фенове вярваха, че мажоритарният пакет акции трябва да премине в ръцете на Наско Сираков. Точно това се случи дни по-късно.
На 24.05, но вече 2021 година, на мястото на създаването на Левски имаше обещания за светло бъдеще, но се произведе аферата „Джо Диксън“. На 24.05.2022 г. отново там бе празнувана спечелената Купа на България след победа във финала над ЦСКА. И имаше обещания не за нов собственик, а за Левски на левскарите. За да се стигне допреди 12 месеца, когато фенове бяха на мястото, отборът бе там, но с охрана, а собственика го нямаше… Точно след 10 дни ще отчетем как ще е през 2024-а. Но левскарите от двете страни на барикадата трябва да знаят едно – няма ли пак общ син поход, нищо няма да излезе. Защото ценностите и следването им, а не акциите са важни.