Циркът на Герена е с традиции.

Треньор за един ден

След като си имаше треньор за 2 мача, Левски си назначи наставник и за един двубой, а след него и друг – за 7 срещи. Ако към триото Георги Иванов – Викторио Павлов – Ясен Петров се добавят бившият треньор Николай Костов и бъдещият Илиан Илиев, стават петима за 3 месеца. Нищо чудно. Само вижте таблицата – 33-има специалисти (временни или не) за две десетилетия.

До назначението на Станимир Стоилов през 2004-та Левски 8 години нямаше треньор, който да изкара пълен сезон. Мъри работи почти 4 години. Последният в "синята" история, останал 4 пълни сезона, е Иван Радоев – от 1944-та до 1948-а… А след Мъри вече 4 години никой не изкарва и сезон.

Всъщност Ясен се водеше треньор през 2010/2011 г., но след 1:3 с ЦСКА през февруари остана формално – заради лиценза, който липсваше на Георги Иванов. За 4 години след Мъри Левски вече има 10 наставници, ако се брои и бъдещият – Илиан Илиев. А с Ясен (или Вики) стават петима за по 2-4 месеца.

Но да си "треньор за един ден" в Левски си е традиция.

Чуден чичко, ама за кратко в синьо, се оказа Владимир Федотов. На 7 юли 2000 г. руснакът пристигна ухилен и със съветски апломб. Явно за първи път попадна пред 30 репортери – на летището.

"Здравствуйте", рече добрият дядя Володя. Оплете се в тв кабел и подхвърли: "Ой, ой, да не искате да ме удари ток?" После репортер го пита за идващия след 5 дни евромач с Дюделанж Люксембург. Федотов погледна недоумяващо – клубното име му бе непознато. Обясниха какво е това, а 57-годишният тогава специалист изрече: "Не зная нищо, ще гледам видеокасети."

Федотов дойде да запълни вакуума до подписите с Любко Петрович, който бе ангажиран в китайския Шенхуа до септември. Парафираха на руснака за 6 месеца с опция за още 2 години. Планираше се уж да остане в екипа на големия сърбин. Обаче клетият Федотов – жертва на ситуацията – така и не успя. И вместо да влезе в Шампионска лига, отпадна от Бешикташ. Дядя Володя удържа до 31 август – 56 дни. После каза пред "Советский спорт":

Всички лъжат

Не вярвайте на българската преса. В живота си не съм чел повече неистини. Съдете сами – Левски е първи. Какво повече се изисква от треньора?" Владимир Григориевич обяви, че напуснал, защото искал да работи самостоятелно. А това нямало да стане при скорошното връщане на Петрович. До идването на Бате Любко отборът обаче бе воден от Наско Сираков. А четвъртият в света дълго се гордееше с треньорски рекорд – полу на шега, разбира се. Четири мача, 4 победи!

 

Нататък Федотов работи с успех в Спартак Москва. И доказа, че е добър треньор. Въпреки че е легендарен футболист на ЦСКА Москва, стана любимец и на привържениците на най-популярния руски тим. Почина през 2009 г., изпратен с много почит и любов.

Всъщност никой не го намрази и тук. Широка душа, руска. Сърдечният Федотов обаче бе свикнал да работи в по-сериозни условия, не ставаше за нашата истерия.

Подобно се случи на Рюдигер Абрамчик, когото обаче може да го бият на Герена.

Подписаха за година и половина с германеца още на 7 ноември 2001-ва, а заработи пряко с тима от януари 2002-ра и го уволниха на 13 март. Реално изкара 68 дни.

 

Още при избора на германеца директорът Сираков оповести: "Написах молба до надзорния съвет. Поради изключителна физическа и психическа умора моля за два месеца отпуск. Чувствам се изчерпан. Аз съм пред експлодиране. Трябва ми почивка."

 

Дрън-дрън. Наско се обиди, че без да го питат, избират Абрамчик. А след раздялата призна: "Още есента казах на когото трябва, че не е подходящият треньор, а сега всички се убедиха." Ама как се убедиха! Прав се оказа големият треньор Макс Меркел за Абрамчик: "Никога няма да го заболи главата, защото не я използва за мислене."

 

Руди действаше с маниера на есесовски щандартенфюрер, гледаше на българите като на туземци, навестени от арийския гений. Вярно, прогони Наско от скамейката, с което го вбеси още. Но натвори и куп смехотворни истории. Даде принос към треньорското изкуство, като раздели футболистите на титуляри и резерви за зимната подготовка. Сред "шкартото" се оказа националът Илиян Стоянов.

 

По-късно Коловати каза: "Знаех, че рано или късно този анонимник ще бъде сменен. Само двама играеха на постовете си – Гонзо и вратарят." А Мартин Станков заяви: "Всички коментираха, че не става за нищо. Подиграваше се по най-гадния начин с нас. Гледаше ни, а не ни виждаше. Редовно бъркаше имена. Учудващо лицемерен човек – веднъж едно, после друго."

Преди мач със Спартак германецът направи такъв потресаващ разбор, та футболистите се върнаха към 20-те години на ХХ век. Тогава Левски не е имал треньор, играчите редели състава под егидата на капитана. И след речта на Абрамчик за двубоя се събраха в тима, разбраха се и размениха три поста, обявени от Руди. Левски би с 6:0. Треньорът обаче бързо усети рокадата в схемата. Прати Стоянов да загрява в 20-та минута, а го пусна в 89-ата. Станков от 30-та тичаше по пистата, но изобщо не влезе – за отмъщение.

Пак след сбогуването Тодор Батков каза: "Първите притеснения изникнаха през декември. Имаше месец и половина за селекция, а не предложи нищо сериозно. Редеше играчите на странни постове, правеше неадекватни смени."

Руди тогава изтърси: "Сираков е станал много силен. Непрекъснато искаше да се намесва в работата ми и да се налага, но аз го отрязах."

Да де, ама Левски отряза некадърника. По едно време злобата срещу Абрамчик стана животинска. Добродушната кучка Гери, кръстена на Герена, ухапа германеца по ръката. Тя си живееше кротко на стадиона и никога никого не бе хапала. Моментално няколко от кибиците опитаха да си присвоят заслугата, че лично са насъскали кучката срещу "врага на народа". Както и да е, Гери стана герой. Увеличиха й порциона и я заобичаха още повече. След уволнението Абрамчик не посмя да слезе от колата, когато му събираха багажа – май го беше страх да не го бият Не се сбогува с играчите.

Левски му плати 3 заплати неустойка – към 200 000 марки. После Руди съди Левски за още 300 000 под формата на премии за титлата, спечелена по-късно. Абрамчик води тима в седем мача и по-скоро трябваше да плаща глоба за опита да обърка всичко. Разбира се, загуби делото във ФИФА. За капак охули Левски: "В клуба имаше интриги, не се държаха коректно с мен. Лишиха ме от първата титла в живота."

А какви големи думи ръсеха "сините" началници при назначаването на Руди!… После минаха на обратния полюс. Та не е само Николай Костов "всенародният любимец", превърнат във "враг на народа". Нито са голямо чудо двата мача с Гонзо или единият с Викторио Павлов.

Това е България!

 

Шампион ли си? Вън!

Левски има богат и цветист опит и в уволненията на треньори след триумфи.

Димитър Димитров-Херо бе махнат, след като спечели двете купи и повали ЦСКА три пъти за месец.

Михаил Вълчев си отиде, след като би "червените" с 5:0 на финала за купата.

Ангел Станков си тръгна след серия от 14 победи и 1 равенство.

Любко Петрович триумфира с титлата, но бе освободен, защото не влезе в Шампионската лига при сблъсък с носителя на Суперкупата на Европа година по-рано Галатасарай (1:2 и 1:1).

Като първенец си тръгна и Иван Вутов.

Малцина като Станимир Стоилов и Георги Василев получиха време…

Радослав Русев/Труд

––

––
Следвайте ни в Туитър!