2013-02-05 13:59:00
Началникът Иван Вуцов води на Герена мощния таран Киро Миланов, а сините стигат до рекордните 12 поредни победи
На 7 ноември 1973 г. ЦСКА, който в онзи момент е три пъти поред първенец на България, детронира европейския клубен шампион (при това също в трите последни сезона) холандския Аякс и това отеква като истинска бомба в световния футбол. Пет дни по-късно на същия стадион в центъра на София Левски побеждава червените с нелеп автогол на защитника Цоньо Василев, а героят срещу амстердамския колос Стефан Михайлов, торпилирал именития съперник със снаряд отдалеч, този път удря гредата. Успехът на сините обаче далеч не е случаен – до онзи момент те са записали само победи в първите 10 кръга и 1:0 над големия съперник увеличава преднината им на цели 8 точки. През есента на 1973 г. в А група има два големи отбора, които са на светлинни години пред останалите си конкуренти у нас.
Под ръководството на опитния наставник Димитър Дойчинов безгрешната серия на сините продължава в 12 поредни мача, преди да бъде прекъсната от 1:1 в Плевен срещу местния Спартак. „Бяхме много ядосани – спомня си тогавашният капитан Добромир Жечев. – Помощник-треньорът Сашо Костов обаче ни развесели в типичния си стил: А, бе, вие не сте ли играли карти? Не знаете ли, че с капо не се излиза”. В края на полусезона сините водят с цели 8 точки и въпреки че през пролетта преднината се стопява до само един пункт, прекъсват негативната поредица в спора за надмощие с ЦСКА. Шампионът става ясен още след равенството 1:1 във вечното дерби на 24 април 1974 г., когато Левски запазва комфортния си аванс от 5 точки преди последните 3 кръга. Тогава сините си позволяват лукса да паднат два пъти – с 0:1 от Берое и с 2:4 от борещия се за третото място Локо Сф. Преди това и молби по партийна линия, идващи от Перник, са чути от левскарите, които даряват жизненоважна точка за спасението на Миньор. Гостуването на столичани кротко върви към 1:1, когато юноша на ЦСКА, попаднал за кратко в Левски – Чавдар Трифонов, явно непосветен в уговорката, решава да получи своите 15 минути слава. Бързоногото ляво крило получава топката, надбягва защитата на домакините и с удар извън наказателното поле вкарва гол шедьовър в горния ъгъл на вратата. Това е първото му попадение за сините и радостта му не знае граници – пробягва цялото игрище, а изненаданите му съотборници дори не си правят труда да го гонят, за да го поздравят. Перничани пък изпитват кански мъки, за да изравят резултата до края, въпреки че не срещат особена съпротива от бранителите. За „героя” Трифонов първият сезон със синята фланелка се оказва и последен – поема към Етър и постепенно потъва в анонимността.
Как тимът от „Герена“ спира червената хегемония? Преди сезона в клуба се решават на смел ход – правят началник на футбола (тогава така се нарича сегашният спортно-технически шеф) ненавършилия 34 години Иван Вуцов, който наскоро е изиграл бенефиса си с екипа на Академик Сф и се кани да се яви на конкурс за асистентско място във ВИФ. „Пътят ми след кариерата на футболист почна от обратната страна – не като помощник или старши треньор, а направо като директор – си спомня Вуцата. – Ходех да гледам юношите, пътувах из провинцията да наблюдавам играчи, търсех подходящите хора“.
Отборът и без това бъка от национали, балансиран е и е добре сработен за разлика от синия тим през 60-те години – на вратата е Стефан Стайков, Бобата Жечев и Киро Ивков формират стабилната двойка централни защитници, бековете – Милко Гайдарски отдясно и Стефан Аладжов отляво, са непробиваеми. В халфовата линия действат Стефан Павлов-Фифи Перото и Иван Стоянов-Типеца, в А отбора успешно се изявяват и нападателите Павел Панов и Войн Войнов. Липсата е една, но каква – тежкият център нападател след Аспарухов. Тогава Вуцов прави първия си хитър ход – привлича мощния Кирил Миланов. „Той се бе записал във ВИФ, натиснахме Академик и те дадоха разрешение да премине при нас, а го искаха и от ЦСКА. След смъртта на Гунди той запълни голяма дупка, вкара маса голове. Без да блести с интелигентна игра, бе типичният таран и много добре пасна на нашия отбор. Много силен във въздуха, як, здрав, не можеш да го отместиш“, разказва бъдещият национален селекционер и изпълнителен директор на БФС по времето на Иван Славков. В онзи период зетят на Тодор Живков също дава своя неоценим принос за синята идея във футбола, като става председател на клубната секция. МВР пък слага за „шапка” на всички тях зам-министър – генерал Минко Минков. Когато го представят на отбора, той втрещява всички с откровеното си признание, което звучи като виц: „Трябва да ви кажа нещо, искам от мен да го чуете. Аз съм от ЦСКА“.
През сезона първата поява в А група на благоевградския Пирин се превръща в истинско явление. Тя е съпътствана от неподправено въодушевление в региона. „При домакинските ни срещи стадионът се пукаше по шевовете час и половина преди началото им. Като си спомня, направо настръхвам. Седмица преди мач ми се е налагало да купувам по 200 билета за хора от окръга – си спомня авторът на първия гол за Пирин в А група Борис Николов. – Направихме рекорд при първото ни гостуване на сините в София, когато близо 6000 зрители ни подкрепяха. Минимум още 1000 благоевградчани не успяха да влязат на стадиона“. За онзи мач с Левски на 16 септември 1973 г. от шестия кръг на първенството още се разказват легенди. Носен на крилете на ентусиазма, абсолютният новак събира до този момент актив от 7 точки, колкото имат действащият шампион ЦСКА и неговият подгласник Локо Пд. „60 000 на Герена” е заглавието на другия ден във в. „Народен спорт”, а треньорът на сините Димитър Дойчинов старателно го изрязва и го залепва на дъската в съблекалнята, на която чертае на разборите. Капацитетът на бъдещия „Георги Аспарухов” по онова време е 45 000 зрители, но зрелището за натъпканите като сардели фенове си заслужава – нулево реми до 62-ата минута и после 4:0 за домакините с два гола на Васил Митков–Шопа в последните 5 минути.
Пак тогава Берое сътворява куп парадокси – става първият отбор, изпаднал от А група с положителна голова разлика (плюс 4), като дори е трети по резултатност след шампиона и вицешампиона. От 8 дузпи старозагорци реализират едва три, но въпреки всичко техният ас в атаката Петко Петков печели голмайсторския приз с 20 попадения, макар да пропуска една трета от сезона заради тежко заболяване след зимно турне на националите в Африка. Куриозно сред първите 8 в листата на стрелците през сезона няма футболист от столичен тим. Габровският Янтра пък се превръща в първия тим в историята, който губи шампионатен мач, след като е отбелязал цели 5 гола – при 5:7 от Локо в Пловдив на 4 март 1974 г.
През сезона е поставен и рекордът по ремита в един кръг – на 20 октомври 1973 г. и седемте двубоя завършват наравно. Единствената победа в кръга постига Левски на другия ден срещу Спартак Вн – 3:2 у дома, като в този мач гостите удържат 2:2 до 63-ата минута. По-късно същото се случва в 20-ия кръг на сезон 1979/80 г., игран на 29 март 1980 г., когато отново 7 от 8 срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев Пд – 1:0 срещу Спартак Пл.
Очаквайте: Как 40 000 на „Васил Левски” видяха шампионското реми на ЦСКА със Славия, докато по същото време Левски се надяваше на чудо пред 20 000 на „Армията”
––
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com