Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Днес ЦСКА излиза за поредния си голям мач в европейските клубни турнири. Правят го от близо 65 години и в баланса им са дузини големи триумфи. Има сътворени и много чудеса, които правят клуба уникален. И много добре познат навсякъде в Европа.
Чудесата на червения клуб са запазен патент. Споменавам само 6 от последните 30 години. 1:1 срещу Парма в Италия, 3:2 срещу Ювентус в София, 3:0 срещу Шахтьор Донецк отново в София, 1:0 срещу Байер в Леверкузен, 2:1 срещу Динамо в Москва и 3:1 срещу Базел в Швейцария. Правя го, за да не допусна твърдението, че онова ЦСКА отпреди 10-и няма нищо общо със сегашното. ЦСКА си е ЦСКА, както пръв написах в заглавие на вестник на 14 септември 1994 година.
Този клуб е орисан да опровергава съмненията и да доказва, че маята на победител е велико нещо.
Тук в текста за десерт оставих и седмото чудо, което е свързано със сегашния треньор на ЦСКА Стойчо Младенов. Клеймото, че Екзекутора не става за Европа, има един много сериозен пробив. Датата е 3 октомври, годината е 2002. Стадионът е „Българска Армия“. ЦСКА бележи три последователни попадения не на някой друг, а на английския Блекбърн. С Анди Коул, Деймиън Дъф и Тугай Керимоглу в състава си. 3 гола за 24 минути и резултатът бе изравнен – 3:3. По сегашните правила мачът трябваше да влезе в продължение. Не отписвайте Стойчо, когато става дума за чудеса!
Всъщност представянето срещу Осиек в София също бе малко чудо, което естествено не може да се подреди до истинските и големите. Не е редно заради усещането на феновете. Срещу Осиек ЦСКА вкара четири гола, а имаше реални положения за още толкова. Срещу Пилзн също ще са необходими много попадения, а отправната точка вече я гледахме срещу хърватите. Това трябва да е лицето на ЦСКА и със сигурност проблеми с продължаването и попадането в групова фаза няма да съществуват.
Но желанието е едно, реалностите друго. За да чакаш чудо, трябва да си постлал меко килимче. Онова, червеното, което феновете постилат на аерогарата след поредния армейски триумф. И го разстилаха съвсем скоро – миналата година след знаменития обрат срещу Базел на „Сент Якуб Парк“. Беше само преди 11 месеца. От позицията на твърд аутсайдер ЦСКА отиде в Швейцария и се върна с епичен успех. Велика победа с 3:1 с пълен обрат в мача. Победа, която направи ЦСКА отново евробоеца на България. Есента бе червена, а хубавите спомени бяха допълнени с равенство на „Олимпико“ в Рим и с победа срещу „вълците“ на „Васил Левски“ с 3:1. И новите страници в летописа бяха налице.
Но преди Базел имаше поредица от инциденти, които настроиха тима на победна вълна. Нямаше смяна на треньори, а отборът имаше ясни лидери. Единият от тях – Тиаго Родригес, направи мача на живота си в Базел. Можеше обаче да го стори и Али Соу. Двамата вече ги няма, а феновете с право си задават въпроса кой ще поеме палката на геройството. Пак двама са натоварени с всичките очаквания – Кайседо и Кери. Ясно е, че срещу Пилзн те трябва да имат ден. Да излязат от дълбоката сянка, в която бяха заседнали в Чехия. Това е техният голям мач, а тези около тях могат само да помагат. Йомов например за втори път в живота си да подаде точно, както го направи срещу Пирин Благоевград. Два такива паса срещу Пилзн и става новият Цецо Йончев.
Реалистично и логично ЦСКА може да победи Пилзн с два или дори три гола разлика, но това, както написах по-горе, ще е типично армейско чудо. Защото коефициентът ЦСКА да продължи напред е 8,00. Ще ви го поднеса като проценти – 13 от 100 възможни. Но това са само цифри, които няма да играят на терена. На терена ще са героите. И ако изпълнят мисията си, ще направят милиони щастливи. Не малка част от тях бяха в Базел и устояха на бурята. И именно натрупаният опит от подобни мачове е огромният плюс за ЦСКА.
Някой веднага ще възрази с твърдение, че Виктория Пилзн на тема опит са на няколко дължини напред. И ще сгрешат, защото сегашният тим на „Викторка“ има съвсем незначителни допирателни с тима, който победи Рома през късната есен на 2108 година с 2:1 и излезе от групата на ШЛ, за да отиде в елиминациите на ЛЕ. Е, има оттогава един двуметров гигант Роберт Чори, който ще създава главоболия на домакините, ако въобще излезе като титуляр. Билек може да реши да пусне основния си централен нападател Богел.
Смятам, че всички се убедиха колко праволинеен отбор е Виктория Пилзн. И колко много слаби места има, като започнем от вратаря ветеран Хрушка и минем през тромавата защита. Точно там е и голямата надежда за реванша – чехите не могат да отговорят на бързината на ЦСКА. Кайседо, Йомов и Вилдсхут могат да ги надбягват на почивки, както си искат. А на Кери не му е необходимо да тича бързо, неговите ментални решения са по-бързи от всеки спринт.
Обратно към големия плюс на ЦСКА с интересен щрих. Убеден съм, че един Тиаго щеше да свърши цялата черна работа в този мач. Но на терена са доста от онези, които играха с него в миналата кампания – Антов, Йомов, Кери, Жеферсон, Мазику, Матей, Турицов, Бусато, Вион…
Всичките те имат безценен европейски опит. Нямат основание да се притесняват и да се оправдават с напрежението. Те са го правили и винаги могат да го сторят пак. Моментът е величествен за тях. Като генерация с червени фланелки те могат за втори път да легитимират ЦСКА в Европа. А това променя чувствително нещата. Едно е да си за местна консумация в България, друго е да си през седмица на голяма сцена. Затова този мач, както беше и онзи в Базел, е най-важният за сезона. Това са сраженията, които показват кой си и дали претенциите ти са основателни. А освен всичко тази победа ще има и вторичен ефект. Ще остави ЦСКА в съперничеството за титлата в България. Защото червените и зелените ще бъдат рамо до рамо на международното поле. А всички знаем кой отбор е интересен в Европа на широката българска публика. И на тази, която е „за“, и на другата, която е „против“. Тази конкуренция с хегемонията ЦСКА винаги я печели максимално убедително.