Новото попълнение на ЦСКА Амос Юга даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През годините армейците са имали добри попадения с африкански футболисти, като всеобщият любимец е сенегалецът Ибрахима Гай. Сега дойде ред в червените редици да заиграе и национал на Централна африканска република. Дебютът на Юга за тима на тази страна е в световна квалификация за Мондиал 2014, когато е едва на 20 години. Цялата му кариера обаче е минала във Франция.
В последните три години халфът игра постоянно в Льо Авър, откъдето имаше предложение да остане при по-добри условия. Но той избра ЦСКА заради предизвикателството да играе в европейските клубни турнири и да се бори за трофей в България.
– Здравейте, мосю Юга! Знаете ли, че сте първият футболист от Централна африканска република, който идва в българския футбол?
– Добър ден. Това ми прави удоволствие и се надявам да мога с чест да представя Централна африканска република тук в България.
– Какво можете да ни разкажете за вашата страна? Роден сте във Франция, както е известно, но живели ли сте в Централнa африканска република?
– Не дълго, но ще ви кажа – това е много красива страна. За съжаление от няколко години насам има известни проблеми и етнически конфликти. Понастоящем е малко сложно там.
– Имате 15 мача за националния отбор на тази африканска държава. Кой от тях е най-паметен за вас?
– За момента мисля, че това е мачът ни срещу Ангола. Беше много важно да го спечелим, за да останем в битката за класиране за Купата на Африка. Атмосферата по трибуните беше невероятна, а хората спаха на стадиона в навечерието на мача, за да си гарантират място на трибуните. Победихме и затова ще си спомням този мач винаги.
– Кой е най-известният футболист, срещу когото сте играли като национал?
– Мисля, че това е Серж Орие. А може би Риад Марез…
– А кой от африканските футболисти харесвате най-много?
– Яя Туре.
– Защото играе на вашата позиция ли?
– Не, не непременно заради това. Харесвам го как играе. Лидер е на терена, силен е, мощен е.
– Има ли шанс националният отбор на Централна африканска република да се класира за световно първенство?
– Надяваме се, но вървим стъпка по стъпка към целта. Искаме да стигнем финалите в турнира за Купата на Африка. Още сме в играта и се опитваме да го сторим. Сега ни предстоят два мача срещу Мароко. Ако успеем да се справим там… Но реално ще е много трудно да се класираме.
– Разкажете ни за вашата кариера, която е била изцяло във Франция. Как започнахте с футбола?
– Започнах да играя като всички деца, между блоковете в квартала. По-късно облякох екипа на малък аматьорски клуб, а впоследствие се озовах в Олимпик Лион. Там останах две години, но от клуба решиха да ме обиграват в по-малки отбори. Продължих да играя в регионални тимове от околностите на град Лион, докато станах на 19 години. Тогава Олимпик отново ме привлече и в продължение на две години имах възможността да тренирам с първия отбор. Но в крайна сметка не ми предложиха професионален договор. И отидох във Ван за един сезон, а след това за три години в Газелек Аячо. С този тим имах възможността да играя във втора дивизия, спечелихме и промоция за Лига 1. За наше съжаление обаче изпаднахме още на следващата година. Но това беше натрупване на добър опит за мен. И ето че след това се озовах за три години в отбора на Льо Авър.
– Винаги ли сте играли като вътрешен халф?
– Не. Започнах кариерата си като централен защитник. Преди пет-шест години ме преместиха в средата на терена. Мога да играя и като централен бранител, но се чувствам по-добре в ролята на опорен халф.
– Кой беше треньорът, който първи забеляза качествата ви?
– Много са, но ако трябва да назова едно име – това е Тиери Лоре. Това е треньорът на Страсбург понастоящем. Той много ми е помагал и ме е научил на много неща във футбола.
– Какъв е първият ви отбор Сент Приест?
– Бях на 18 години, току-що бях завършил училище, започнах да работя и паралелно с това да играя футбол там. Започнах в мъжкия тим и ми се даде шанс да покажа качествата си в най-високото аматьорско ниво.
– Олимпик Лион е първият ви елитен отбор. Защо не изиграхте мач в първия тим?
– Бях 18-19-годишен, току-що бях приключил с оформянето си като футболист. Тогава професионалните клубове предлагат или не договори на младите футболисти и… Лион просто не ми предложи такъв.
– Играли сте за Ван, Аячо и Льо Авър – разкажете за изявите си в тези отбори. Къде положителните емоции бяха най-силни и се чувствахте най-добре?
– Спортният директор на Ван, в трета дивизия на Франция, тогава ми предложи договор. Към момента нямах други предложения и реших да отида. Добре се получи в личен план, но в колективен – изпаднахме в четвърта дивизия. Точно тогава от Газелек Аячо с треньор Тиери Лоре ме извикаха. Току-що бяха спечелили промоция в Лига 2. Тогава, в първия ми сезон там, ме преместиха да играя в средата на терена, изобщо беше чудесна година. Спечелихме промоция за Лига 1 и затова най-прекрасните емоции за мен бяха именно в този клуб.
– Прави впечатление, че не вкарвате често голове. Не ви ли е силата в последния изстрел?
– Да, пред мен се откриват възможности за гол, но не поемам достатъчно отговорност. А освен това и не е точно моят профил да бележа, защото съм по-скоро дефанзивен халф. Но вярно е, че в някои ситуации трябва да съм решителен при стрелбата, защото това влиза и в личната ти статистика.
– Как решихте да дойдете в ЦСКА? Имахте ли колебания? Проучвахте ли клуба?
– Бях в края на контракта си в Льо Авър. Във втора дивизия на Франция не е зле, но аз вече имах желание да пробвам нещо различно. А предложението от ЦСКА дойде веднага след карантината. Обадиха се моите агенти да ми кажат, че съществува конкретна опция. Подобно на всички в тази ситуация прегледах първо данните за клуба в интернет. Поисках и да дойда да се уверя лично с очите си как е животът тук във вашата столицата. Да видя също тренировъчната база и да изгледам няколко мача. Останах удовлетворен и затова дадох съгласие за договор.
– Какво знаехте за българския футбол и в частност за ЦСКА, преди да дойдете?
– Честно, не знаех много. После попрегледах. А и моят брат познава български футболисти. Разказа ми за Светослав Тодоров и за Кишишев, играли са заедно в английския Чарлтън. Моят брат се казва Кели. Именно той се обади на Светослав Тодоров и от него получихме уверение, че всичко ще бъде наред.
– Какви са впечатленията ви от ЦСКА?
– Смятам, че имаме добър отбор. Да, виждам и някои неща, които можем да подобрим още, но като цяло тимът е добър.
– С какво не можете да свикнете още в София?
– С шофирането – хората карат много бързо тук.
– В ЦСКА много африкански футболисти са ставали любимци на феновете. Вие как планирате да спечелите публиката?
– Трябва просто да играя най-добрия си футбол и да печелим. Резултатите са най-важни. Така е по цял свят и така се печели доверието на публиката.
– Разкажете за вашето семейство. Например брат ви Кели също е бил национал на Централна африканска република.
– Да, Кели също е продукт на академията на Олимпик (Лион). После той игра в Англия, в Чарлтън, заедно с Кишишев и Тодоров, както и в други местни клубове. После беше и в Китай, а сега е нещо като спортен директор в националния отбор на Централна африканска република. Занимава се с футболистите с двойно гражданство например. Моят племенник, синът на сестра ми – Уилям Гьобелс, също е футболист и в момента играе в Монако.
– Кой е любимият ви футболист и на кого се стараете да приличате?
– Пол Скоулс.
– Със семейството ли сте тук? Намерихте ли си вече дом?
– Със семейството ми съм, всичко е окей, уреден съм вече тук.
– Какво искате да постигнете в ЦСКА и какви мечти имате във футбола?
– Мечтая да бъда шампион и да играя в Шампионската лига.