Желю Станков/Тема Спорт
Ако в големите клубове всичко е наред, значи нещо не е наред. Това в огромна степен се отнася за ЦСКА, но пък в последните месеци като че ли при червените нищо не е наред. Или ако нещо тръгне да се оправя, сякаш от само себе си пак всичко се обръща.
В един момент дори се създаде впечатление, че всичко около клуба е тихо, кротко и спокойно и едва ли не от Стойчо Младенов зависи да пооправи малко отбора, да го позасили тук и там, да го докара някак си до зимната пауза, когато с малко попълнения всичко да се подреди. И сякаш всичко се сведе до това в края на миналата година ЦСКА да бие Лудогорец, ако ще и с половин на нула, но да се зимува непосредствено под върха. А напролет – каквото сабя покаже.
С течение на времето обаче първото изречение излезе на преден план като реална действителност в абсолютно целия си блясък. Около ЦСКА пак ври и кипи, вместо да си къкри кротко или просто да си върви по план. Всъщност хората са казали, че животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш планове. С червения клуб е същото – къде го чукаш, къде се пука. Непрекъснато има нещо, което или трябва да се пооправи, или да се започне наново, или пък да се изхвърли старото и да се купи ново.
Разглеждаме три важни аспекта, които непрекъснато търпят промяна. Не от вчера и онзи ден, но тези дни светлините на прожекторите отново са насочени натам.
1. Лиценз и дългове
Ако беше друг, щеше да му писне. Това са подводни камъни под подводните камъни. Че и още надолу. Сега няма враг с партиен билет. Врагът не е БФС, а БФС при Боби Михайлов.
Тогава, преди години, е имало пари в ЦСКА, харчили са. Тоест, подписвали са се договори. Стойчо Младенов няма как да предпочете евтини пред скъпи футболисти. Но онези, неговите бивши шефове сега само се подхилкват. Изпяха си песента и оставиха „завещание“. Въпросът сега е, че парите ги има. Защото на други места ги няма. Моделът Бащица е точно за такива казуси от типа брашнян чувал. И сега, ако Гриша Ганчев продаде Кайседо, какво ще прави червената общност, или по-точно пишещите декларации привърженици. Да не стане като след трансфера на Али Соу?! Ама ходете си на село, ама ние сме ЦСКА, ама искаме титлата и нищо друго. Искате титлата, ама защо навремето предишни управления и техните придружаващи лица да харчат с широки пръсти, да не гледат какво подписват и да не плащат данъци.
По-вероятно е този път да няма такива писмени диалози през медиите, защото нито собствениците имат интерес отново да се изпъват в обяснителен режим, нито пък феновете да задават неудобни въпроси. Положението, при което всички ще са доволни, е шефовете да извадят пари, както самите те се изразяват – за последно, като това не се отрази на отбора, тоест да няма продаден водещ играч. Но по думите на Стойчо Младенов, който рядко говори така уверено за клубна политика, всичко ще бъде пито-платено и самият той няма да се окаже в небрано лозе, примерно при продажба на звездата Кайседо. Това „за последно“ обаче е отворен процес. Поне за ЦСКА никога нищо не е за последно – старо дружество, ново дружество, кой какъв наследник (спортен и административен) на кое е. Може би е плюс, че сега всички казуси с бенжелюни и други подобни се изсипват накуп. Това с „на час по лъжичка“ в един момент можеше да прелее чашата на собствениците, или по-точно на този, който е най-близо до финансите, най-близо до организацията, най-близо до отбора и изобщо най-близо до всичко.
2. Нов стадион
Тук вече чашата наистина може да прелее, което в никакъв случай не означава, че ЦСКА ще отиде на вариант фалит или на варианта на Левски, който е нещо като фалит, но не точно. Нов стадион или си тръгвам! Това прочетохме между редовете от последната медийна изява на единия от собствениците.
Накратко:
На 15.10.2019 година Гриша Ганчев каза: До 15 март 2021 година ЦСКА ще има нов стадион. Това е като: Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път. Като в нашия случай тате иска да купи колело, ама няма откъде.
На 12.12 същият човек каза: Бих се отказал от ЦСКА, ако до една година не започнем да строим новия стадион.
Месец след това Гриша Ганчев подхвърли тичешком по стълбите онази реплика за палтото и ръкавите, от което трябва да си правим извода, че има доста силна светлина в тунела. Което, разбира се, все още нищо не означава. Ще бъде интересно как ще се играят картите оттук насетне. Държавата, от една страна, и частното дружество, от друга. Тепърва започват удари под кръста от различни институции и администрации. И от синята спортна общност. Онова: Сакам на Вуте да му е зле, като че ли важи в пълна сила за случая със стадиона на ЦСКА. Ние като нямаме пари дори да си довършим сектор А с козирка, те защо ще си правят модерно съоръжение.
Като че ли остана нещо недоизказано. Нов стадион не може. Може реконструкция. Въпрос на трактовка. Ясно е, че за да се прави нещо, което си струва и както трябва, сегашната руина трябва да бъде съборена. Още по-ясно е, че ако нищо не се направи относно нов стадион, ЦСКА не като клуб, а като общност ще изгуби влияние. Или, иначе казано, червените акции на борсата ще паднат.
3. Шампион?!
Стойчо Младенов е оптимист, но и реалист. На всяка цена трябва да спечелим шампионската титла, казва той, но с уточнението – ако не сега, то следващата година. Няма какво друго да каже треньорът на ЦСКА, тъй като е наясно, че разликата в точките с Лудогорец е само две, но разликата в заплатите на футболистите е в пъти в полза на първия в класирането. И той трябва да е наистина извънземен мотиватор и обединител на цялата червена общност, какъвто е, но в същото време да има изключително високо ниво треньорски капацитет.
В зимните контроли тимът е добре. Червените се опитват да контролират топката, да осъществят монопол над ситуацията, да владеят контролния пакет акции на темпото.
Може би не се намери някой поливалентен вътрешен халф с точно 50/50 офанзивни и дефанзивни функции. Амос Юга има разсичащ пас, но като че ли трудно намира онази частица от секундата време при вземане на решение да го направи. Жеферсон и Мухар нямат бързината на мислене, а от там и на действие. Има какво да се развиват по отношение на динамиката, а и не само те. Греъм Кери е натоварен с огромни очаквания, той е със статут на барометър, на мозък, на основна движеща сила. Може би не е редно върху един човек да се концентрират толкова много надежди.
Иначе другото в отбора е ясно – дисциплина и всичко в името на победата.