Тема спорт
За феновете на Ботев Пд 2021-а може да се окаже годината на ренесанса в любимия им клуб. От една страна, те ежедневно следят ремонтните дейности на ст. „Христо Ботев“. А, от друга, надеждите им са свързани с Антон Зингаревич.
Засега изглежда неясно какво точно е накарало сина на руски милиардер да прояви интерес към Ботев, но рестартътна замразената реконструкция на стадиона с държавни пари със сигурност е изиграл своята роля. Макар че е общинско, съоръжението е единственият примамлив актив на отбора, доколкото общината пое ангажимент да му го предостави за ползване след завършването на ремонта.
Кой всъщност е Антон Зингаревич? Роден е на 17 март 1982 година в Санкт Петербург, но животът му преминава далеч от родината. Завършва „Предприемачество“ в Лондон, където и живее до днес. Информацията за собствената му дейност е противоречива и непълна, но за баща му и чичо му със сигурност може да се каже, че са милиардери.
Антон е син на Борис Зингаревич, който според руското издание на „Форбс“ има състояние от 1,2 млрд. долара и през 2020 г. заема 78-о място по богатство в страната. Борис развива бизнес заедно със своя брат близнак Михаил. И двамата са учили в Санкт Петербург и започват кариерите си там. „Златната кокошка“ в техния бизнес е „Илимгруп“, която се занимава с целулоза и хартия. В началото на 90-те юридически съветник на братята е Дмитрий Медведев, който по-късно става премиер и президент на Русия и е сред най-доверените хора на Владимир Путин.
Антон е известен не толкова с бизнес успехите си, колкото с проблемите, които създава на баща си и чичо си. Двете му публично известни начинания завършват с провал – придобиването на английския футболен отбор Рединг и на „Енергостройинвест-холдинг“ (ЕСИХ). В първия случай Зингаревич оставя милиони дългове, а във втория дори му се налага да бяга от властите след обвинение за присвояване.
През 2012 г. Антон изненадващо купува ЕСИХ, която изпълнява редица държавни поръчки за строителство в енергетиката. Според руски медии покупката е на стойност 70 млн. долара.
През 2016 г. обаче Зингаревич е обвинен, че е отклонил 2,5 милиарда рубли (близо 100 млн. долара) от банките МТС и „Глобекс“. Енергийните фирми на Зингаревич са кандидатствали за кредити, но според обвинението са използвали фалшиви документи, парите са били отклонени, а накрая ЕСИХ е била обявена в несъстоятелност.
По време на делото прокурорите твърдят, че генералният директор на ЕСИХ Константин Шишкини собственикът Антон Зингаревич са изнесли парите в чужбина, а с част от тях са купили московския хокеен отбор Атлант. Шишкин е осъден на четири години, а Зингаревич е обявен за издирване. Антон известно време се е укривал в САЩ, тъй като страната няма договор с Русия за екстрадиция. През 2019 г. има преразглеждане, прокурорите изненадващо се отказват от обвиненията си и делото е прекратено.
През същата 2012-а30-годишният руснак изненадващо стана собственик на 51% от Рединг. Тогава кралските поданици са част от Висшата лига. Обявената цена на сделката е 25 милиона паунда. Зингаревич често е на трибуните на „Мадейски“, придружаван от съпругата си Екатерина Доманкова, бивш беларуски модел на Victoria’sSecret. На Острова той плува в свои води, защото там е завършил и средно, и висше образование.
В края на сезона обаче Рединг изпада от елита, Зингаревич започва да изпитва затруднения с финансирането и през 2014 г. продава дела си за 1 паунд на индийски милиардер, който поема и натрупаните дългове от 38 млн. паунда. Според британските медии бащата Борис често е помагал за покриване на част от разходите на отбора.
За друго тъмно петно в биографията на руснака свидетелства Vozpopuli. Испанската медия разкрива, че Зингаревич се е срещал с руски мафиоти в Марбея. Изданието твърди, че на 8 март 2018 година той е бил засечен с един от най-влиятелните нарушители на закона в световен мащаб – Василий Христофоров.
На фона на досегашните му бизнес начинания остава мистерия с какво намиращият се в катастрофално състояние Ботев е привлякъл интереса на Зингаревич. Действията на държавата и общината около подновяването ремонта на „Колежа“ подсказват, че управляващите са възприели за свой приоритет завършването на съоръжението. Предвидените към стадиона търговски площи биха били един от най-сигурните източници на приходи за евентуалния бъдещ собственик на клуба наред с развитието и продажбата на играчи. Второто обаче би отнело повече време.
*Заглавието е на Bgfootball.com