Днес Стойчо Младенов се извини за нещо, за което няма вина. Феновете на който и да е отбор са еднакви – добри или лоши, но не и на един по-добри, а на друг по-лоши. Стойчо попадна на такива, които обичат нелицеприятни скандирания.
Лозунгът от плаката не е просто три думи. Той е протест срещу несъвсем правилното ползване на имена на национални герои за патрони на спортни клубове. Но това е друга тема. Днес става дума за достойство и чест. Позабравени понятия не само в спорта, а и в живота.
Няколко души от противниковите лагери няма никога да имат проблем, ако се появят на „неподходящия“ стадион. Димитър Пенев на Герена например, Емил Велев-Кокала на Армията. Стойчо не е сред тези лица. Не защото не го заслужава от спорсменска гледна точка.
Трябва да сме още по-коректни. Стойчо Младенов е изключително променен след пет години извън България. Да, не си спомняме да е обиждал противника, но по-особен дразнител винаги е бил.
„Искам да се обърна към цялата футболна общественост заради един кадър, в който участвам след мача ЦСКА – Левски. По време на радостта на „червените“ фенове съм заснет зад плакат, който е обиден към нашия съперник. Никога в моя живот не съм си позволявал да обиждам или унижавам някого. Или ако съм го направил, съм имал силата да се извиня. Длъжен съм да го направя и сега!
…
Затова искам да кажа едно голямо „Извинявайте!“ на всички за неволното ми участие в този кадър“.
Трябват много големи топки, за да се направи това. Първо, защото трябва да си наясно, че от противниковия лагер няма да се трогнат и второ, защото някой от твоя ще те обвини в малодушие. Но го направи, защото така трябва.
Без да блести като Стоичков или Пенев, Младенов направи кариера като играч. Такава, че Моуриньо не просто да му помни името, а и да го познава като голям футболист. Това няма да се случи, ако не уважава съперника.
Веднага се припомниха обратните примери. Там дето искаха да стрелят с автомати и т.н. Може би не е коректно докрай, защото времената бяха други, хората също. А това, че някой не се е извинил, съвсем не означава, че не се е разкаял за изпусната дума в състояние на афект. Днес просто трябва да застанем мирно пред Стойчо Младенов, защото само той е важен.
Но все пак разлика има и тя все пак е в отношението към съперника. Ако питаме феновете, повечето ще се радват на проблемите на Левски и мечтаят за техния фалит. Точно както „сините“ празнуваха падението на ЦСКА. В крайна сметка обаче нито Левски прокопса от проблемите на съперника, нито битката в момента е такава, която да напълни фенското сърце. Защото Лудогорец никога, ама никога няма да заеме мястото на един от грандовете. Те завинаги ще си останат два.
„Без Левски никога ЦСКА няма да е същият. И обратното. Без Левски аз нямаше да съм футболистът и треньорът, който съм„.
Каза го Стойчо, но същото се отнася за плеяда играчи на ЦСКА, а с малко разместване на местата на отборите, важи и за сини легенди като Гонзо, Наско и Гунди.
Време е за нормалност и Стойчо Младенов постави началото. Дано да се продължи с изриването на компрометираната футболна власт на Боби и сие. Две-три добри неща ще завъртят колелото!